Може би е време да се погледне в самата организация на БАН, а не само към бюджета ѝ, казват от обсерватория „Звездно общество А79“
Автор: Силвия Горанова
От обсерватория „Звездно общество А79“ алармират, че в БАН масово не се допускат наши учени от световен ранг, които са се завърнали от чужбина. На фона на протестите за по-високи заплати и пари за научни изследвания се оказва, че учени, които могат да предоставят помощ, не са желани.
Ако донякъде това е оправдано за фундаменталните науки, то във високо иновативни и със значение за българската икономика направления, като разработка на нови лекарства това е парадокс, коментират от обсерваторията в отворено писмо до медиите.
Наскоро сродна организация беше алармирана от млада българка, работеща в Университета на Бон, чиято автобиография надминава тази на повечето наши професори, но въпреки желанието ѝ за реализация в нашата страна е получила отказ за назначаване на каквато и да е позиция в БАН.
Още по-фрапиращ е случаят с наш учен, който през октомври се е завърнал от Университета на Тексас, но продължава да е консултант за редица университети в САЩ и за големи фармацевтични гиганти. Преди това е работил с години за елитни научни институции в ЕС.
Въпреки че има солиден принос и към БАН, на него му е била отказана работа дори като специалист – длъжност, която е обичайно заемана от току-що завършили студенти, а не от учен от такъв ранг.
За казуса са били осведомени ръководителя на съответната секция, чл.-кор. проф. Илза Пъжева, която участва и в управителния съвет на БАН, и ръководителя на института по Биофизика и Биомедицинско инженерство, с препратка дори към шефа на БАН.
Отговор на запитването не е получен и до момента, което е в разрез с научната етика по цял свят. На фона на изказаното мнение в медиите, че БАН е „основната и най-ефективната научна институция в страната“, от „Звездно общество" недоумяват как с лекота се отказват предложения за работа на толкова опитни изследователи, които могат да осигурят достъп до научна литература, суперкомпютри, базирани в САЩ, софтуер и данни, които не са по джоба на родната институция.
С този подход също така се прекъсва и връзката със световни фирми и реализацията на изследванията в продукти на пазара, което е насърчавано от редица европейски програми. Всичко това, в комбинация с непрестанния отлив на млади учени в чужбина, прави проблема обществено значим и може би е време да се погледне в самата организация на БАН, а не само към бюджета ѝ.
