Годишнината от Битката при Ножот трябва да обединява, а не да разделя


Годишнината от Битката при Ножот трябва да обединява, а не да разделя
Войводата Тане Николов, по време на организираното от него първо честване на годишнината от събитията на Ножот през 1941 г.
13 Юли 2017, Четвъртък


Събитието  е особено актуално в навечерието на Илинден и очакваното подписване на договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония 

Автор: Десант

Мрежа от граждански активисти, неправителствени сдружения, читалища и ансамбли за народни песни и танци организират на 14 юли 2017 г., петък, от 19 ч. хепънинг, с който да отбележим 110 години от битката при връх Ножот. На две места в София – пред Народния театър и на бул. „Витоша“ (кръстовището с ул. „Петър Парчевич“), ансамбли ще увлекат гражданите в народни хора и песни от Македония, а на присъстващите ще бъдат раздавани листовки и информационни материали за историческото събитие.

Отбелязването едновременно ще се проведе и в Благоевград (пл. „Македония“, пред паметника на Гоце Делчев),  Русе (пл. „Свобода“, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.

Събитието  е особено актуално в навечерието на Илинден и очакваното подписване на договора за приятелство и добросъседство между България и Република Македония и почитането на общата история на двете страни.

Битката при Ножот е най-голямото българско сражение за освобождение на Македония от османско робство, проведено след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Началото на ХХ век. Османската империя властва все още над обширни територии на Балканите – между Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги населяват. Част от българския народ е свободен от 1878 г., но друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите народи се борят за свободата си.

На 14 юли 1907 г. главните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „обединените чети“, дават редовно сражение на превъзхождащата османска войска около връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на около 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).

Там местните прилепски чети са засилени от дошлите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и достигат общо 200 души –  внушителна сила за партизанска борба. Срещу тях обаче се отправя огромен 3-хиляден аскер, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, бъдещ генерал (паша), важна и противоречива фигура в турската история.

Воеводският съвет решава оттегляне пред превъзхождащия противник, но 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „Ножот“ не се подчиняват: „ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме“. Ентусиазирано решават да измрат до един, но да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), така и от Стара България –Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.

Целият ден на 14 юли 1907 г. „ножовци“ героично се отбраняват срещу настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре обучен и провежда ефективна постъпателна обсада. В късния следобед пробива и достига върха. Оцелелите „ножовци“ се самовзривяват с бомбите....

Аскерът продължава битката и настъплението срещу основните сили на ВМОРО начело с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, но те умело заблуждават противника и се оттеглят. Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, но главните сили на Организацията са съхранени. 

Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на битката Енвер бей забранява на турския аскер мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. По негова заповед телата на загиналите  са погребани от местните селяни в близост до върха.

"Това е дата, която обединява, а не разделя. Дори победени и победители. Това е дата, която се отбелязва с почит и в Република България, и Република Македония. Тя е част от общото ни героичното минало. Вечна слава на нашите герои!" - отбелязват организаторите на честването.

Основни участници в почитането на годишнината са ансамбъл „Гоце Делчев“, ансамбъл „Чинари“, Група за народни хора „Играорец“; Читалище „Никола Вапцаров“ – Благоевград; Русе: Читалище „Гоце Делчев“ – Благоевград, Пирдоп.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение , Епопея на забравените

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки