Археолозите ще разкопават двореца на управителя и гарнизонния лагер
Автор: Диана Славчева
Преди 685 г., на 18 юли 1332 г. край крепостта Русокастро се състои драматично сражение – това е последната победоносна битка на войските на Втората българска държава, предвождани лично от цар Иван Александър, които разгромяват армията на Византийската империя, начело на която застава император Андроник III Палеолог.
Прахът на времето и изминалите столетия постепенно скриват под дебел пласт руините на мащабното средновековно укрепление. И така – до 2006 г., когато археолози от Регионалния исторически музей в Бургас, ръководени от тогавашния директор на институцията – покойната днес Цоня Дражева, започват да разкопават обекта, обявен за недвижима археологическа ценност от национално значение.
С известни прекъсвания археологическите разкопки продължават и днес, като на 6 юни бе положено началото на тазгодишните проучвания. През тази година екипът от археолози, начело с настоящия директор на бургаския музей Милен Николов, ще проучва цитаделата на крепостта, която е с площ от 2 декара. Именно в нея са разположени най-важните обекти зад крепостните стени – дворецът на управителя, лагерът на гарнизона и пр.
Миналото лято археолозите разкриха внушителни части от две крепостни стени и четири масивни кули, запазени на голяма височина.
През 2014 г. тук бе открит и изключително рядко срещан и ценен оловен печат – моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.)., на опакото на който е изобразен българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първият, намерен в Тракия.
По-рано пък, през 2010 г., бе открит таен проход, който защитниците на крепостта са използвали на водоснабдяване на укреплението и за изненадващи атаки срещу противниците си.
Успоредно с разкопките, започна и ремонтът на църквата „Св. Георги Победоносец“, която се намира в непосредствена близост до крепостните стени. Тя е построена през 1928 г., но атеистично настроената „народна власт“ я разрушава след 9 септември 1944 г.
Храмът бе възстановен през 2006 г. Ала суровите климатични условия, които владеят високия хълм, издигащ се над равнината на 3 километра от едноименното село Русокастро, наложиха той да бъде реновиран. Основните средства за обновяването му са предоставени от областния координатор на НФСБ за Бургас Иван Кузманов.
Снимка: haiduk-tourist.blogspot.bg
Любопитното е, че наблизо до християнския храм съществува и малка карстова пещера, известна като „Русина дупка“, която представлява древно светилище. До нея води обезопасена пътека, която тръгва от църковната сграда и се вие по стръмната северна стена на хълма до входа на пещерата.
Като цяло крепостта Русокастро и нейните околности се очертават като един много интересен туристически комплекс, който, сред като руините бъдат разкрити докрай, а после реставрирани, консервирани и експонирани, със сигурност ще се превърне в една от най-посещаваните културно-исторически забележителности в региона на българското Черноморско крайбрежие и близките му територии.
