Поменът се състоя в най-големия храм по южното Черноморие "Свето Успение Богородично" в Ахтопол
Автор: Диана Славчева
На 26 май 1917 г., в самия край на Първата световна война, на Южния фронт геройски загива доблестният български офицер и военен педагог полк. Борис Дрангов. Тази година се навършват точно 100 години от неговата кончина.
По този повод тази вечер в Ахтопол по инициатива на сдружение "Черноморска Странджа" и кръг "Будител" в православния храм "Свето Успение Богородично" агатополският епископ Йеротей отслужи панихида в памет на славния пълководец. На помена присъства и депутатът от "Обединени патриоти" проф. Станислав Станилов, един от водещите наши историци проф. Светлозар Елдъров, кметът на града Станислав Димитров, активисти на бургаската организация на ВМРО и др.
В разгара на Първата световна война, на 18 март 1917 г. полк. Петър Дрангов поема командването на 9-и пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, който отбранява участъка от кота 1050 в завоя на река Черна на Южния фронт.
На 26 май 1917 г., обхождайки позициите на полка, той е тежко ранен. За зла беда, един от френските снаряди пада непосредствено до него. Шрапнел разкъсва крака му, засяга и ръката му, но смелият офицер стиска зъби и не губи съзнание, като отказва всякаква извънредна грижа. „Каквото за всички войници, това и за мен“ – категоричен е полковият командир.
Въпреки обезболяващите инжекции, той отпада бързо. Кръвозагубата е голяма. Последните думи на полковник Борис Дрангов са: „Колко много исках още да служа на България“!
Вечерта на 26 май/5 юни 1917 г. той склопя завинаги очи и е погребан в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, като хиляди жители на града го изпращат в последния му земен път.
По повод смъртта на подполковник Дрангов, в заповедта на командира на Втора пехотна Тракийска дивизия се съобщава, че Кота 702 – лобното му място, се преименува на негово име, а посмъртно той е произведен в звание полковник.
Както отбелязва в своя публикация в „Десант“ доц. д-р Петър Ненков: служилите при него бъдещи бележити писатели Чудомир, Антон Страшимиров и други се разплакват като малки деца при вестта за смъртта му, а Тодор Кожухаров, известен още като щабскапитан Копейкин, ще напише: „Във всички бедни македонски църквици по линията на фронта, разпрострял се от Албанските планини до Беласица, отекнаха камбаните като предчувствие”...
Андрей Лулчев пък ще си спомни, че в края на май на 1917 г. върху телените заграждения войниците от 9-и пехотен Пловдивски полк открили съболезнователни писма по повод кончината на техния командир, оставени там от френски офицери.
Гробът му в Скопие става място, което редовно е посещавано от неговите възпитаници, завършили Скопската школа за запасни подпоручици.
За да изтрият спомена за Дрангов, след войната сръбските власти преместват костите му в градското гробище. Но, всуе! Защото той завинаги остава в пантеона на безсмъртните.
Апропо, когато в поробена Македония избухва пожарът на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Борис Дрангов напуска казармата и оглавява чета от 120 души, с която води героични боеве с редовната турска войска и башибозука.
На жена си той пише по Ботевски: ”В тоя тържествен момент аз, без да се колебая, поставям Отечеството си по-високо от семейството, неговата доброчестина - по-горе от нашите лични блага. Ако загина-нищо по-велико от това. Смъртта за Свободата е най-възвишената и сладка смърт!”
През 2007 г. на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.
По случай 136 г. от рождението и 91 г. от гибелта му признателните граждани на Сливен, живущи на ул. "Дрангов", му поставят паметна плоча.
На 29 септември 1999 г. в Добрич също е открита паметна плоча с барелеф на полк. Борис Дрангов.
В началото на тази година Инициативен комитет взе решение негов мемориал да бъде издигнат и в София – в парка на Военна академия „Георги С. Раковски“.
В чест на полковника три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.
