Разказ от първо лице на йерей Борис Харалампиев от Яврово - родното място на Николай Хайтов и Борис Димовски
Автор: Десант
„Яврово е пъпът на земята, центърът на вселената” – така пише за родното си село, сгушено в пазвите на Родопите, академик Николай Хайтов. Тук е роден и видният ни карикатурист Борис Димовски.
Спомен за това как в миналото там са посрещали Гергьовден е запазен в разказа на йерей Борис Харалампиев. Тук предаваме дословно увлекателния му разказ:
Борис Харалампиев
„В този ден някога младия свещеник поп Харалампи ще отслужи по-рано литургия. Трябва до "голям ручок" (10 ч) да свърши, защото празникът ще се премести на Гергьова черква, където е параклисът "Св. Георги". И все пак намираше време през службата да вземе Софронието и да прочете на богомолците житието на св. Георги Великомъченик.
А църквата пълна с народ – млади и стари, празнично облечени – красотата на нашия народ. Жените са се приготвили с нови шарени селски торби с голямата погача. До торбата стои котлето със сварено мляко. До Гергьовден мляко не се яде. Службата свършва и свещеникът излиза с кръст в ръка на двора, а там от двете страни са се наредили жените и мъжете, в две ги поведе надолу, под селото към черковището.
Напред вървят младежи с кръстове, хоругви, момите с обкичени икони, а още по-напред е желязното клепало, което води шествието. Забиват и двете камбани – голямата и малката – за изпращане от село. Звуците тържествено искат да подсилят, да допълнят прелестната красота.
Стигаме до параклиса. Други по-припряни са дошли по-рано, запалили огън. Свещеникът започва водосвета. На масата е поставен един бял котел, пълен с вода от извора, а до него – шарена китка от пъстри цветя и непременно росен босилек. Дядо поп кади, чете високо божиите думи. Жените, наредили бохчи, а до тях котлетата с млякото. Мъжете са със свалени калпаци и стоят чинно и се кръстят набожно.
А на свещника горят много, много свещи и пламъчетата им трепкат от полъха на пролетния вятър. Всеки е дошъл тук да запали свещ на св. Георги, да се помоли за себе си, за близките си, за стоката си. Всички мъже и жени, старци и деца се ръсят, след като свещеникът е извършил водосвета...
Стълб беше в селото поп Харалампи, но и той, и големият му син загинаха в Балканската война...Започва веселието, веселие шумно, непринудено. А на трапезата разнообразие и пълнота – погача, ядене агнешко с ориз или печено, червени великденски яйца, бяла сланинка, ребра, луканка, а всред тях се мъдри котлето с мляко и лъжица до него, прясно сирене – снощи подсирено и подсолено. Изобилие. Жените поднасят котлето с мляко да си нагребат повече хора, особено тези, които нямат мляко в къщи, и да кажат добра дума за стоката. Мъжете се черпят с орехова ракия, ядат и от време на време надигат бъклиците с хубаво нашенско вино.
Георгевци в село много. Шетат между трапезата и черпят за името си. Екват и песни. "Има ли в това село моми да запеят на хоро?" И ето от трапезата се надигат момите – младостта, хубостта на селото, скупчват се на мегдана пред параклиса и запяват и започва хорото...Иде ти да извикаш: „Ей ти, радост селска, естествена, непринудена и сърдечна, чиста от всяка градска глезотия". Но кой ще разбере? Само тоя, който е до тебе... Утре тези, които днес се веселят на св. Георги, пак ще нарамят мотиката, ще уловят дръжката на ралото, ще размахат косата, ще нарамят овчарската тояга за работа. Но днес те ще се веселят, защото това е техен ден. В него те дават отдушник на онова, което се трупа цяла зима в душите им.
Но обядът е привършил, жените нетърпеливо стават. Но някоя извиква: "Не тръгвайте преди дядо поп, той ни доведе, той ще ни поведе и сега. Хайде, дядо попе, време е за отиване". Той става, поставя епитрахила, взема кръста и китката, качва се на мулето поради стръмния път и повежда процесията нагоре към село.
По пътя се разстройва, за да събере на мегдана пред църквата и чака свещеника. А той по стръмния път към село с кръста благославя нивите, градинките, дворовете. В село пред църквата чете молитвата на св. Георги и разпуща народа”.
