Питат ли ме дей зората, мен огряла първи път


Питат ли ме дей зората, мен огряла първи път
02 Май 2017, Вторник


Сменят се годините, отиват си хората по строгите закони на времето, но Вазовите стихове вечно ни вълнуват

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Сменят се годините, отиват си хората по строгите закони на времето, но Вазовите стихове "Питат ли ме дей зората, мен огряла първи път" - вечно ни вълнуват, карат ни и днес да потръпнем, защото засягат най-съкровените струни в нашата душа.

Защото всеки човек има две най-свети и мили неща на света - родината и майката. Те не се избират, а ги имаш такива, каквито са. Може и да не са много хубави, но това не ни пречи да ги обичаме с цялото си сърце и душа.



Изтръгнеш ли ги от човека, той става дърво без корен, пътник за никъде. Лута се напред-назад, като отломка на круширал кораб по вълните на живота. Много често художниците и поетите сравняват родината с майката – орлица, разперила крилата си над своите чеда.

Кой от нас не е трепвал при спомена за бащиния дом, когато съдбата го отвее по чужди краища, като отбрулен лист? Кой от нас не е примирал при спомена за онази побеляла и мила учителка, която е придържала крехката му ръчичка върху белия лист? Кой от нас не помни Вазовите стихове от "Епопея на забравените", с които е закърмено всяко българче?

А когато ни стане болно на душата, като приказка дошла от небитието, се нареждат в душата ни Дебеляновите строфи за майката, която все очаква да се завърне любимото й чедо в бащиния дом.

"О, ако Раят съществуваше, то този рай се нарича България!" - това признание не е на български творец. То е написано от унгарския поет Ищван Колмар. През 1841 г. пък германският граф Молтке, написва: "Каква чудесна страна е България!"

Сто и тридесет години след него норвежкият писател Егон Рипдау възкликва: "Ако бях художник, бих мечтал да живея в Търново - тази чудна смесица от действителност и мечта. С много мъка напускам тази дивна котловина. Никога не бих се уморил да съзерцавам залезите над Янтра. Имам чувството, че това е входът към приказната страна на чудесата."

Тиха, загадъчна и очарователна, като старинна легенда, България запленява всеки, който я посети с разнообразието на своя пейзаж и непомръкващия блясък и трагизъм на своята хилядолетна история. Като страшен калейдоскоп се редуват дни на величие и дни на падение, кървави битки, сияйна слава и погроми...

Какво е Родината за мене?
Тя е знойните ръкойки на Тракия, равната жалба на овчарския кавал и русите коси на Апостола. Тя е трагичната обреченост на Шишман и Ботевата сабя. Тя е черешов топ, огласил Клисура с копнежа си за Свобода. Тя е боен щит, в който са се скършили не един и два вражеските мечове. С кръв е поена земята ни и е бяла от костите на паднали в бран за нейната Свобода и независимост .

Какво е Родината за мене?
Тя е спомен за разкъсваща болка и красива надежда! Тя е старите ордени, прибрани в кутии, покрити с патината на времето, надписани с краткото „За храброст“! Онези славни юнаци, които ги носеха с достойнство и чест на своите гърди, вече ги няма в света на живите. Те отдавна спят своя вечен сън в земята, за която отдадоха младостта и живота си. Дълги години забравата незаслуженно бе спуснала своето було над тези герои, за които единственият бог бе Отечеството! Но те винаги ще бъдат с нас, ще отмерват съвестта ни, ще ни съдят и ще ни закрилят.

Какво е Родината за мене ?
Тя е Аспаруховото начало, славната победа на Крум във Върбишкия проход и обкования със злато череп на Никифор, битката при Одрин с поваления латински император Балдуин, Клокотница с разкъсания мирен договор ицарската милост на Иван Асен II, патриарх Евтимий, който призовава жителите на старопрестолния град Търнов с меч и кръст, да го бранят до последна капка кръв.

Тя е песента на последните български ратници на цар Иван Шишман препуснали към Софийското бранно поле, тя е Паисий с гневния си възглас, легендите за коравия Балканджи Йово и четиридесетте калиакренски девойки, предпочели смъртта пред гаврата.

Тя е пирамидата от черепи на въстаналите българи от Чипровци и дългите синджири от роби към робските пазари на Одрин и Стамбол.

Тя е Хвърковатата чета на Георги Бенковски, знамето на Райна Княгиня и огнената целувка на ботевите четници, с която прогарят Козлодуйския бряг, и тяхната свещенна клетва да умрат за Свободата на поробеното си Отечество.

Тя е страшната алтернатива на Априлския бунт: "Свобода или смърт", героизма и саможертвата на Перущица, дръвника и издълбания с нокти от майките кладенец в черквата на Батак, за да наквасят устните на своите умиращи деца.



България за мене са жестоките битки при Шипка и Плевен, Стара Загора и Шейново, от които се роди нашата Свобода, сълзите в слепите очи и сбъднатата мечта на дядо Йоцо, че имаме вече държава и войска .

Тя е онзи невероятен поход на българските воини през есента на 1885-та, които водени от своите чудо - капитани скършиха хатъра на сръбския крал Милан да пие бяло кафе в софийските кафе-шантани и спасиха България от поругание.

България за мене са паметните победи на доблестната българска войска при Сливница и Одрин, Булаир и Люлебургаз, Дойран и Драва и легендите на българската бойна слава, без които днес историята ни би била равна и скучна, като пясъчна пустиня, а Родината ни би изчезнала, като държава от картата на Европа.

Красива страна е България! Блян за очите, покой за душата. Като в калейдоскоп, след суровото величие на хайдушкия Балкан те приласкава Розовата долина със своя благоуханен аромат, а във възрожденската Копривщица е тихо, тихо, както никъде другаде. Всяка къща тук сякаш е ред от дебелянов стих.

Майко Българийо поробваха те неведнъж, но непобедена ти остана. Днес два милиона твои чеда потеглят за чужбина и смятат те за мащеха, а техните родители угасват сам сами.

Вярата и надеждата ми обаче последни си отиват от мен. Затова ми се иска отново да поема по твоите пътища, Родино, да те пребродя нашир и надлъж и ничком коленичил, земята родна да целуна!


В категории: Новини , Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки