На 26 януари 1913 г. започват драматичните събития при Шаркьой. След двудневно сражение, Македоно-одринското опълчение разгромява турския десант
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Докато трае сражението при Булаир на 26 януари 1913 г., съгласно плана на турското Главно командване, 10-ти армейски корпус в състав от 15 хиляди войници е натоварен от турските пристанища Сан Стефано, Цариград, Бандерма и Измир на 32 транспортни кораба.
Под прикритието на ескадра от три бронирани кръстосвача, те наближават Шаркьой – градче на брега на Мраморно море, предвидено за стоварване на десанта.
Десантът трябва да започне в 7,00 часа сутринта на 26 януари 1913 г., едновременно с настъплението на Галиполския полуостров на Булаирския турски корпус, срещу 7-ма пехотна Рилска дивизия.
Стоварването на войските обаче започва едва в 13 ,00 часа на същия ден, на 3 км., западно от град Шаркьой, в неохраняван от български войски участък от брега.
Десантът е стоварен в тила на Седма пехотна Рилска дивизия, която е преградила шийката на Галиполския полуостров. Той има задача да нанесе удар на 7-ма дивизия в гръб и по този начин да улесни настъплението на Булаирския корпус срещу нея.
От корабите на брега са свалени в 16,00 часа два пехотни полка, които завоюват плацдарм на брега и настъпват към Шаркьой.
Край града ги посрещат 2-ра и 4-та македоно-одрински дружини. Останалите опълченски дружини заемат за отбрана участъка от Мерефте до нос Лимнабурну.
Началникът на българския гарнизон в Шаркьой, капитан Владимир Каназирев, въпреки неравенството в силите, решава да приема боя. Подкрепяни от голямокалибрената артилерия на турските бойни кораби, двата противникови полка /93-ти и 96-ти/ постепенно обхващат позицията на двете опълченски дружини. В 17,00 часа турците навлизат в Шаркьой.
Опълченците обаче ги контраатакуват смело и ги принуждават да отстъпят. От разривите на турските снаряди пламва градчето. След тежък бой турците сломяват героичната съпротива на опълченските дружини.
Доброволци от Първа Дебърска дружина
Привечер, под прикритието на мрака, опълченците се оттеглят към село Араплъ, без да могат да евакуират ранените си другари от Шаркьой, които са избити от нахлулите в града турски войници.
На 27 януари турците продължават дебаркирането си, като стоварват още десет табора и щабовете на 10-ти корпус начело с Хуршид паша и на 32-ра пехотна дивизия начело с Нешад паша.
93-ти и 96-ти турски полкове овладяват Шаркьой, като преодоляват съпротивата и избиват ранените опълченци и мирните жители, останали в града.
На 28 януари командването на 4-та армия, макар и със закъснение, организира ефикасни контрадействия за ликвидиране плацдарма на вражеския десант, като насочва 1-ва и 2-ра бригади от МОО, 1-ва бригада от 2-ра Тракийска дивизия и 50-ти полк от 7-ма Рилска дивизия срещу стоварените турски части.
Трета бригада от Македоно-одринското опълчение е оставена в резерв. По това време става ясно, че настъплението на Булаирския турски корпус на Галиполи е отблъснато от 7-ма Рилска дивизия.
Решителното българско настъпление разгромява силите на противниковия десант и ликвидира неговия плацдарм. Българската артилерия причинява много загуби на турците и принуждава командването на 10-ти турски корпус да натовари на 28 януари своите воини на корабите и да ги прехвърли на Галиполи...
Парадоксално, но факт! Въпреки гръмката победа при Шаркьой, извоювана от силите на 4-та армия, българският главнокомандващ цар Фердинанд бил недоволен и се разсърдил на командира на армията генерал Стилиян Ковачев.
Той отказал да се срещне с него и да го поздрави за победата, защото не пленил водача на младотурците Енвер бей, който бил началник щаб на корпуса на Хуршид паша, извършил десанта при Шаркьой !
