От Димитровден спират и строежите, а стопаните освещават новия си дом

На 26 октомври Православната църква почита свети великомъченик Димитрий Миротворец. Той е син на солунски управител и е сред най-ревностните защитници на Христовата вяра, за което заплаща с живота си. 

Култът към свети Димитър е част от традицията на българите. Светецът е обявен за патрон на Втората българска държава. Именно в деня, в който се чества паметта му, през 1185 г. братята Асен и Петър обявяват всенародно въстание срещу византийското робство.

Според едно предание, св. Димитър и св. Георги били братя близнаци. Преди да се разделят и да тръгнат в различни посоки, Георги казал на брат си, че ако види кръв да капе от стряхата, значи е умрял.

Минало се известно време и Димитър видял една стряха, от която капела кръв. Веднага тръгнал към другата половина на света, принадлежаща на Георги, и разбрал, че той е бил изяден от ламя. Но Димитър я принудил да му предаде душата на брат му.  И след това двамата се отправят,яхнали конете си,  към небесата. Щом пристигнали там, те си разделили годината по братски – лятото за св. Георги, а зимата – за св. Димитър.

Затова и в народните представи светецът се смята за покровител на зимата, студа и снеговете. Вярва се, че той яздел червен кон и носел дълга бяла брада, от която идвал снегът.

В миналото точно на Димитровден се освобождавали ратаите и слугите. Това бележело края на старата и начало на новата стопанска година. Тогава ставало и разплащането с аргатите, откъдето празникът се нарича също „Разпус”. „Разпуснатите“ наемни работници по традиция се черпят в кръчмата.

На този ден се слага и край на строежите. Затова и денят на свети Димитър се чества и като официален празник на строителните работници. По традиция стопаните даряват зидарите, а баш майсторът изрича дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисква собствениците на нова къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома.

От Димитровден започва подготовката за т. нар. „миши празници”, които се отбелязват на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, сътворено през годината.

И за мъжете съществуват някои забрани, които трябва да спазват в този период – да не загребват жито от хамбара, да не отронват ни едно зърно от събраната царевица и пр. Но пък следва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, като се вярва, че така ще „замажат“ и очите на мишките.

На димитровденската трапеза трябва да има курбан или гювеч от овнешко, пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж, и от кокошка, ако е жена. На масата се сервират още зеленчуци, варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква и пр.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Дима, Диман, Димана, Дими, Димитра, Димитрана, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Димитър, Димо, Димитринка, Димка, Димона, Драга, Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгана, Драгина, Драголюб, Драгомил, Драгомила, Драгомир, Драгомира, Митко, Мито, Митре, Мита, Митра, Митричка и др. На именниците се подаряват бели цветя, за да е блага зимата. Букетът трябва да е вързан с ален конец, за да са здрави Димитровците през цялата година.

В категории: Вяра