В нощта на последния септемврийски срещу първия октомврийски нощния небосклон ще изгрее т.нар. „черна“ Луна. Всъщност земляните от Западното полукълбо няма да видят нищо, тъй като небесното светило просто няма да се вижда, защото ще е обърнато към нас с тъмната си част. Това е второто новолуние в рамките на един календарен месец.
За разлика от нея, когато в един месец се съберат две пълнолуния, Луната се нарича „синя“. Названието няма нищо общо с оцветяването на земния сателит. То идва от идиоматичния английски израз „Once in a Blue Moon“, който в превод на български има смисъл на „Когато цъфнат налъмите“.
При преминаването на Луната през перигея на нейната орбита, т.е. през най-близката й точка до Земята, се наблюдава пък Суперлуна. Нарича се така, защото може да е 30 пъти по-ярка в сравнение с вида й при апогей – най-отдалечената точка на лунната орбита, когато е назовавана Минилуна.
В случай, че пълнолунието през юни съвпадне с лятното равноденствие, както се случи тази година например, явлението се нарича „розова“ Луна. То е популярно и като „ягодова“, „медена“, „гореща“ Луна или още „луната на дългите нощи”. Това се случва много рядко, като предишния път феноменът е бил наблюдаван през 1967 г., следващото съвпадение на двете астрономически събития ще бъде на 21 юни 2062 г.
„Медена“ й се вика, защото юни традиционно е предпочитан от младоженците за „меден месец“, а като „ягодова“ е била известна на древните народи в Северна Америка, където по това време настъпвал периодът за беритбата на ягодите.
Древните индиански племена алколкин, които населявали тези части на американския континент, давали специални названия на пълнолунията през всеки месец на годината. Януарското било наричано „вълча“ Луна. Това било времето, когато през деня човекът се конкурирал с вълка в търсенето на прехрана, а нощем, когато изгреело небесното светило, Земята се огласяла от воя на глутниците.
