Преди известно време, в един най-обикновен делничен ден, някъде по обяд, излязох на разходка към центъра на Велико Търново.
Паметникът на Апостола на свободата Васил Левски в старопрестолния град е издигнат върху стръмен склон между две улици. Около него е оформена добре поддържана градинка.
В подножието на мемориала, на около 2-3 метра пред него, има обособено специално място за поставяне на венци и цветя.
Какво обаче бе моето учудване, когато видях млад мъж, съпругата му и малкият им син да се примъкват към паметника по старателно подрязания ниско райграс. Но докато в мен се надигаше вълна от възмущение, те успяха да стигнат до монумента на Левски и положиха в краката на Апостола своите букети, като се поклониха. Малкото дете също склони главица.
И аз се просълзих. Тогава разбрах, че може да проявяваме патриотизъм и в най-обикновен ден. И че България ще я бъде!
