Със зрелищна възстановка Свищов чества 139-ата годишнина от освобождението си
Седемте мраморни обелиска, направени в Одеса, са първите възпоменателни знаци в местността на сраженията в долината на Текир дере
27 Юни 2016, Понеделник
Общо 812 войници дават живота си, а костите им остават на дунавския бряг в низината на малката рекичка Текир дере, за да се превърне Свищов в първия български град,
Автор: Десант
освободен от турско робство. В нощта на 26 срещу 27 юни 1877 г. се поставя началото на един от най-известните и успешни десанти във военната история. След кървавото потушаване на Априлското въстание и зверските кланета историята на българската свобода продължава край една малка поляна на свищовския бряг.
„Около Текир дере е разположен турският гарнизон. В съдбовната нощ неговите постове са с приспана бдителност, тъй като е безлуние, а силен вятър предизвиква значително вълнение по реката. Турците са смятали, че е невъзможно да се започнат военни действия при такива лоши атмосферни условия. Главнокомандващият турската брегова охрана самонадеяно заявява: „По-скоро косми на дланите ми ще поникнат, отколкото московците от свищовския бряг да минат!", разказва историкът от Свищовския музей Димитринка Пантелеева.
В града се съхранява и една от най-богатите музейни сбирки, посветени на 3 март. Десетки снимки, документи и реликви на освободителите разказват историята на българската свобода.
Всяка година на 26 юни свищовлии идват в тази местност, която днес се нарича Паметниците, за да си припомнят славната история на града и подвига на българските опълченци и руските войници и да засвидетелстват почитта си към тяхната саможертва. Тази година за първи път честванията ще бъдат съпроводени със зрелищна възстановка на форсирането на река Дунав и освобождението на Свищов.
Опълченци от клуб „Традиция“ ще пресъздадат значимото събитие и преминаването на реката. В автентични военни униформи те ще стрелят и ще плуват по Дунав. Зрелищното събитие ще започне с появата на пет лодки с руски войници, които дебаркират на свищовския бряг. Те ще бъдат посрещнати със стрелба от турски оръдия. Ще последват бойни действия, като руските войски ще нападат, а османлиите ще се отбраняват. Зрителите ще наблюдават живата картина, в която на помощ се отзовават и нахлуват нови турски укрепления, но пристигнал втори руски ешелон ще се включи в битката и десният бряг на Дунав ще бъде превзет. Претърпели огромни загуби, турците ще се оттеглят към село Вардим и Търново.
Идеята за увековечаване на освободителната мисия по време на Руско-турската война и загиналите на свищовския бряг се поражда спонтанно и естествено сред офицерите и войниците още по време на военните действия. Изграждането на паметниците започва още през 1878 г. със 165 хиляди рубли, отпуснати от руския император. Много скоро в местността на военните сражения са издигнати седем обелиска, изработени в мраморна работилница в Одеса.
Няколко години по-късно, през 1881 г., по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната и под председателството на Стоян Заимов на няколкостотин метра източно от Братската могила е издигнат мемориал, посветен на руския император Александър Втори.
По повод 100-годишнината от Освобождението Общинският съвет в Свищов взема решение за построяване на нов паметник. Той е изграден в периода 1978-1979 г. по проект на арх. Емил Дулев, арх. Димитър Кръстев и скулптора Димитър Бановски. Висок е 24 метра и широк 7,5 метра. Представлява оформени като арка две вдигнати ръце, върху вътрешната страна на които е изобразена скулптурна композиция на воини в цял ръст и пълно бойно снаряжение.
От 1969 г. местността в долината на река Текир дере е обявена за исторически резерват.
