Валентин Златаров е морски капитан вече трето поколение. Един от неговите синове – Анатоли Златаров, също е капитан далечно плаване и бележи четвъртото поколение в тази професия.
Новите снимки, които се включват в нашия конкурс, са изпратени от Валентин Златаров, който е родом от Варна, но от 42 години живее в столицата. Едната от фотографиите (сн. 1) е от сватбата на родителите му. Най-вляво виждаме героят капитан Иван Костов Томов, който на 30 май 1941 г. спасява гръцкия град Пирея от адски апокалипсис, като изкарва горящия параход „Княгиня Мария-Луиза“, натоварен с 5000 авиобомби и керосин, в открито море и се взривява с него. За неговия подвиг Българската национална телевизия заснема филма „Спасеният град“, който неколкократно е прожектиран у нас по случай 75-годишнината от този подвиг. Документалната кинолента е излъчена и по „Дискавъри“.
В средата на кадъра е майката на Валентин Златаров – единствено дете на капитан Томов, както и баща му – капитан I-ви ранг Анатоли Златаров, който е бил командир на военноморската база в Бургас в периода 1948-1949 г. Той е бил и зам.-началник на ВВМУ-Варна и е пенсиониран през 1955 г. като царски офицер само на 42-годишна възраст.
„Зад баща ми е адмирал Сава Иванов – моят кръстник, допринесъл много с научните си трудове в областта на морските въпроси, командващ флота преди 9 септември 1944 г. Свещеникът до него е моят дядо по бащина линия, който е служил във варненския квартал Аспарухово. През 1934 г. именно той е дал името на квартала, който дотогава се е казвал с неблагозвучното наименование „Сев Севмес“ – уточнява Валентин Златаров.
Той споделя, че премиерата на „Спасеният град“ се състоя във Варна във Фестивалния конгресен център на 4 април 1912 г. Тогава при него идва английският посланик и учуден го пита защо филмът е направен чак след 70 години от подвига. „Какво можех да му отговоря. Просто трябваше да призная, че България не си цени героите, уви“ – с мъка споделя Валентин Златаров.
Другата снимка, която той ни е изпратил, е от семейния албум на неговата съпруга (сн. 2), с която живее вече 42 години и заради която сменя местожителството си в слънчева Варна със София. На фотографията е нейният прадядо Иван Бобевски – опълченец от Шипка.
Той е спасил Димитър Петков, като го извежда от битката с откъсната ръка. След Освобождението като кмет на столицата Петков го прави свой пръв помощник (т.е. зам.-кмет). Неговият брат – Любомир Бобевски, е написал легендарния химн на Добруджа „О, Добруджански край“. Той е увековечен с паметник в Каварна. Неговата фигура присъства и в един от барелефите върху пиедестала на паметника на Цар Освободител на площада пред Народното събрание в столицата.
Бележка на редакцията: Ако изпращате за конкурса ни оригинали на снимките, посочвайте телефон за връзка и коректно точен адрес, на който ще ви ги връщаме, след като ги публикуваме при нас. Защото тяхното място е в семейните албуми.
