Измекяри посягат на националния ни авторитет

Автор: Стефан Солаков

Кои са българите, има ли ги изобщо и ако ги има – що за сбирщина от изроди се е настанила върху едно райско кътче на Балканите и вече близо хилядолетие и половина натрапва своите цървули и дъх на чесън и ракия на шепа „аристократични интелектуалци“, които с подчертана погнуса все още ни търпят около себе си?
Драги читатели, това е първото впечатление, което ще остави у вас поредният книжен пасквил на издателство „Вагабонд медия“, носещ задължаващото заглавие „Българите“ и публикуван освен на български, и на английски език, с очевидната идея и светът да научи що за чудовища живеят в нашето китно Отечество.

Автори на този пореден парцал, издаден от „вагабондите“, са печално известният на мнозина от вас Антони Георгиев, който преди време публикувал луксозните томове „Турците в България“ и „Небългарите“, както и довчерашният шеф на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, човекът с рошавата глава и папионката, свикнал да сменя политическите си убеждения подобно на пеперудките, украсяващи добре охранения му на държавната ясла врат, покорно наведен към всяко българско правителство през последните десетина години.

Та тия двама юнаци със съмнително образование, представящи се едва ли не за наследници на класика народопсихолог Иван Хаджийски, седнали и спретнали едно луксозно томче с много снимки и малко текст, в което са отпушили цялата си ненавист към българския народ, обрисувайки го като племе от аборигени, лутащи се подобно на слепи прилепи из мрачните векове на нещастната си история.
За разлика от „Турците в България“ и „Небългарите“, които бяха представени от Антони Георгиев едва ли не за цивилизационните жалони на нашите географски ширини, ние, българите, сме поставени в „деветия кръг на ада“ и направо зачертани като национално образувание от двамата майстори на медийната фалшификация.

Множеството снимки са дело на изключително сръчния Антони, който не се спира пред нищо, за да фотографира всички местенца у нас, от които лъха на изостаналост и разруха. Човешките лица задължително са без зъби и изкривени от гримасата на жестокия живот, който водят нашите сънародници. В мръсните локви покрай срутените къщурки вместо биволи цамбуркат полуголи деца, а близо до тях група пияници с див поглед се хилят услужливо пред фотокамерата на Тони Вагабондчето.

Авторите обясняват, че това е книга за живота на обикновените хора – и естествено, пак според тях, на първо място върволицата от лица и пози се оглавява от просяци, инвалиди, проститутки и най-вече от отчаяните физиономии на голяма част от нас, имащи нещастието да дишаме същия въздух като този на Гого Пеперудката и Тони турското измекярче, което за първи път атакува литературното ни пространство с една книга, платена от анадолското посолство в София.
Уважаемите читатели на вестник „Десант“ и зрители на ТВ СКАТ, вероятно си спомняте оживената дискусия преди време, когато тогавашният турски посланик у нас представи произведението на анкарските тайни служби, разиграващи си безнаказано коня на наша територия.

Тогава журналисти от СКАТ и редактори в издателство „Тангра ТанНакРа“ навряха в кучи з....к опитите на Антони Георгиев да убеди множеството гости, дошли да опитат баклавата на анадолската амбасада, че турците в България са най-важният и креативен етнос по нашите земи. Пълната с фалшификации и открити лъжи книга бе буквално „разпрана“ от нашите експерти, а присъстващите на шоуто американски и израелски дипломати с ужас разбраха, че неволно са се превърнали в параван на поредната провокация на Анкара срещу суверенитета на българската държава.
Сега упражнението се повтаря със „специалното участие“ (почти като в холивудски филм) на гостуващата „звезда“ Гого Лозанов, прекарал голяма част от безсмисления си живот на гърба на политически партии, лансиращи го повече от десетилетие като „главен цензур“ на Републиката.

Същата тази персона преди 10 ноември 1989 г. беше виден член на „групата на Политбюро“ в софийския Клуб на журналистите, където деца на партийните велможи плюскаха с намаление прочутите вестникарски кюфтета и после пишеха идиотски коментари по страниците на контролираната от бащите им тогавашна преса.
След нахлуването на демокрацията червеното юначе Гого бързо се пребоядиса в синьо, изгони правоверната съпруга, дъщеря на член на ЦК на БКП, и скоропостижно издаде книгата „Сърцето ми отдясно“.

През годините, когато другарят Лозанов вече се представяше за „мистър“ и заемаше сладострастни пози, обърнал задните си части към „сините“ правителства, в една от главните мишени на неговата атавистична омраза към всичко българско се превърна телевизия СКАТ и нейните патриотични програми, които очевидно влудяваха този модерен Киряк Стефчов в съвременното публично пространство.
Десетки парични глоби бяха наложени на родолюбивата телевизия по личното настояване на „червения синчец“ Лозанов, който негодуваше публично срещу усилията на СКАТ да събуди заспалото национално съзнание на нашите сънародници.
Незнайно защо за неуспелия фотограф Гого това позоваване на патриотичните ни традиции беше описано като „класически език на омразата“ по адрес на т. нар. небългари в нашето общество .

И ето днес двамата радетели за „небългарска“ България си подадоха ръка и създадоха поредната извратена представа за гордата ни нация, и то с дългосрочната задача да разнасят новия книжен резил и в други страни на региона, а и защо не навсякъде там, където е достигнала коварната ръка на турските специални служби, свикнали напоследък да финансират всяка идея, предлагана им от родоотстъпниците и българофобите у нас.
Тандемът от измекяри не се посвени да оплюе всичко, което е запазено в ценностната съкровищница на българската нация. Под ножа са минали Левски, Андрешко, Бай Ганьо, християнството, родолюбието и най-вече думата „българи“, която очевидно боде очите на двамата автори и ги кара да мечтаят за ослепените войници на цар Самуил.

Впрочем и този наш величав държавник е обект на подигравки и омаловажаващи коментари от страна на разгащените турски мекерета.
„Това е нашият удар срещу българския национализъм“, злобно съска Гого Пеперудата в едно от щедро леещите се интервюта из ефирните дебилни телевизии, чието невежество по отношение на националната кауза вече се превръща в опасен прецедент и определено застрашава устоите на традиционната народностна култура на българската държава.

Обществени провокатори като Антони Георгиев и Георги Лозанов са много по-опасни за нашето общество, отколкото е надвисналият над Европа и Балканите ислямски тероризъм.
Тези нашенски „вагабонди“ се опитват да осквернят с мръсните си ръце най-съкровените чувства и ценности, закодирани от векове насам в душата и съзнанието на славната българска нация.
Затова и отговорът на подобни разбойнически посегателства трябва да бъде бърз и съкрушителен. Думата сега имат всички родолюбиви българи, на които отдавна е омръзнало от налазилите държавата мекерета и агенти на чужди шпионски централи.

В категории: Коментари , Горещи новини