Кубрат Пулев стъпи отново на боксовия връх, след като победи в неделя британеца Дерек Чисора. Така нашият боксьор стана европейския шампион в тежка категория,
Автор: Илияна Христова
какъвто бе и през 2012 г. Сега ще има възможност да се състезава и за световната титла.
Победата има няколко важни измерения, по-важни от самото отличие. Единствената загуба на Пулев продължава да е от украинеца Владимир Кличко през 2014 г., с което българинът недвусмислено доказва, че е един от най-добрите в професионалния бокс.
Той се нуждаеше от успеха срещу Чисора, защото в последните две години игра едва два пъти, и то срещу непретенциозни съперници. Британецът бе поддържан край въжетата от световния крал на тежката категория Тайсън Фюри и Кобрата трябваше да намери допълнителни психологически сили, за да успее.
За разлика от мача с Кличко, българинът се държеше изключително умерено преди двубоя, непровокативно, а в ролята на “голямата уста” влезе Чисора. До голяма степен предварителните словесни престрелки са част от задължителното рекламно зрелище на този комерсиализиран спорт – претендентът се мъчи да “дърпа за опашката” фаворита.
Но дори и така да е, Пулев трябва да е разбрал, че мощта на боксьора е единствено в ръкавиците – този път той бе не просто по-силният състезател, но и по-достойният, по-респектиращият.
Най-голямата полза от успеха обаче е, че България продължава да има своя спортен герой, а народът ни е развълнуван и обединен по радостен повод. Близо 5000 наши сънародници подкрепяха Пулев в хамбургската зала "Баркликард Арена" и пяха “Мила Родино”.
Почти не останаха поводи за такова въодушевление. Това е магия, чиято добавена стойност не може да се измери.
