Българка е сред най-изявените музиканти в Люксембург

Автор: Георги Ваташки

Възможно ли е един човек да бъде едновременно композитор, хоров диригент, пианист и педагог и същевременно да бъде успешен в и четирите професии. Отговорът е да, особено щом става въпрос за българката Албена Петрович – Врачанска, която от 20 години живее в Люксембург.
Музикалните експерти от Европа твърдят, че всяко докосване до творчеството на нашата сънародничка се превръща в значимо събитие за всеки меломан и любител на класическата музика. Нашенката е автор на повече от 600 творби в различни музикални жанрове с многобройни изяви по сцените на Германия, Италия, Франция, Белгия, Словакия, Словения, Сърбия, Австрия, Хърватска, САЩ и Австралия.

На 16 февруари в пълната зала на Българския културен дом „Витгенщайн“ във Виена бе представен първият авторски албум на Албена - „Кристален сън“. Той е съставен от шест клавирни творби, създадени в последните три години. Отделните пиеси с поетични названия като „Горещи сенки” „Скрити писма“, „Мистериозна мечта“ са посветени на различни пианисти, изпълнили през годините нейни творби. За финал зрителите се насладиха на първата голяма концертна пиеса на Албена за симфоничен оркестър - „Мигновение”. Тя бе изпълнена за първи път миналия декември навръх Коледа от Националната филхармония на Люксембург.

„Идеята за „Кристален сън“ се роди след поредица от интересни предложения. Преди три години собственикът на едно от най-големите нотни издателства в Люксембург Schott Music ми поръча пиеса за сборник, който подготвяше. Така логично се стигна до издаването на диска“ – разказва нашенката .
Носбаум не е случайно избран от нея. Той е утвърден камерен музикант и солист, с множество концерти из Стария континент. Освен това е свързан с България – възпитаник е на Емил Наумов и Рада Петкова, негови професори по пиано съответно в Националната консерватория в Мец и в Консерваторията в Берн.

„Слушателите трябва да са непредубедени и с чисто сърце. Музиката ми е искрена и романтична, което си личи в заглавията – „Кристален сън” „Завръщането на пеперудите”, „Обожавам” „Самотен дух”, „Другата луна” и „Да видиш птица”. Изразните средства, с които си служа, са съвременни. Понякога си измислям неща, които никъде не съм чула или видяла. Това са звукови ефекти, тембри, текстови добавки в чисто инструментална фактура. Творческият смисъл на моята музика – това е едно дълбоко духовно проникване в българските традиции, страданията и разочарованията, радостта и оптимизма, както и преход в друг емоционален еквивалент – надежди, мечти, завръщане, красиво бъдеще“, споделя българката.

Албена Петрович -Врачанска е родена на 20 октомври 1965 г. в София. Тя израства в музикално семейство с богати традиции. Нейният дядо е популярният фолклорен композитор Андрей Врачански, чийто северняшки хора „Веселата тракийка“, „Моята годеница“, „Пелевунски моми“ се играят от млади и стари и остават като образци на инструменталната фолклорна музика в Северозападна България. Бащата на Албена - Илия Врачански, дълги години е военен диригент в някогашната Школа за запасни офицери „Христо Ботев” в Плевен и е преподавател по тромбон в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.

„Моят баща не искаше да се занимавам с музика и много упорито отклоняваше опитите ми. Казваше, че пея фалшиво, освен това намираше професията неподходяща за жена. Може би именно това ме стимулира да не се отказвам, а постоянно да моля родителите си да ме запишат на уроци. Наричаха ме „късното дете“ – за разлика от повечето си връстници, аз започнах да свиря на пиано почти на 10 години. Не съм глезена с някакви елегантни педагогически похвати“, спомня си нашата сънародничка.

Освен пианото Албена я влече и композирането: „В момента, в който баща ми видя, че чета книжка, свирейки паралелно гами, стана голям скандал. А когато забеляза, че импровизирам, ми предложи да записвам с ноти измислените мелодии. „Ето какво искам да правя”, казах си и използвах преимуществото да не свиря само скучни гами“, разказва Албена.
Не закъснява и първото признание. Това става на дебюта й пред публика по време на първата детска асамблея „Знаме на мира“. Там 14-годишното момиче печели конкурса за деца композитори със свои вариации на произведения на Моцарт.

Албена завършва столичното музикално училище „Любомир Пипков“ с отличие и е приета в Националната музикална академия със специалност „Композиция“. Там тя се учи под ръководството на изтъкнати наши диригенти и композитори като Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов и Лазар Николов. „Всички тези имена са много важни за мене и за моето поколение. Без тях никога нямаше да съм това, което съм. За голям мой късмет първият ми учител беше композиторът Пламен Джуров. Благодарение на него, отрано бях посветена в съвременната музика. С основата, която той ми даде, вече много по-уверено изучавах класическите форми в академията при професор Александър Райчев“, отбелязва българката.

След като се дипломира, Албена започва работа към Международния фестивал на изкуствата „Аполония“ в Созопол, а през 1992 г. вече е музиколог и мениджър в столичната агенция „Музика“.
Трудните времена за родните творци след политическите промени след 1989 г. обаче я принуждават да се замисли за кариера извън родината и съдбата я отвежда в столицата на Люксембург - Вадуц, където започва работа в местен пиано бар.
„Тогава нашето поколение се бореше за оцеляването си и мнозина напуснахме масово България. За нас тогава нямаше и път назад – емигрирахме и конструирахме нашия нов живот в чужбина. Кой по-добре, кой по-малко добре, понякога на хиляди километри от дома, пръснати по всички континенти“, споделя тъжно Албена.

Във Великото херцогство животът на младата музикантка не започва лесно. „Не се аклиматизирах веднага. В Люксембург се говорят три езика и аз трябваше спешно да ги науча. От самото начало не съм преставала да свиря, да преподавам уроци по пиано и да дирижирам любителски хорове. Отначало си мислех, че голямата ми мечта – да напиша истинска опера, сигурно никога няма да се сбъдне, защото тук, във Великото херцогство Люксембург, няма оперен театър. Изобщо това е най-немузикантската страна, която бях  виждала. Сега вече имат Национална филхармония, като значителна част от музикантите са от Източна Европа“ – уточнява Албена.

Във Вадуц тя специализира съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика в школата на прочутия диригент Клод Леннерс. „Клод сподели с мене своя култ към търсенето, което стана ключов момент в моето музикално осъзнаване. Той ме насърчи да създавам нови жанрове като „инструментален театър", „звукова картина", „звуков монолог" и други подобни заместители на драматургичното действие в един оперен спектакъл“, споделя за творческите си търсения българката.

Пробивът на люксембурска сцена идва през 2007 г. Тогава тя получава поръчка от местния фестивал „Културна година 2007 - Люксембург и региони" да създаде музикална композиция за откриването на събитието. Резултатът е пиесата за електрическа китара и оркестър Gladius. За нея Албена Петрович – Врачанска е удостоена със „Специална наградата за култура на Люксембург“, както и звание „почетен гражданин“ на Вадуц и община Есперанж. Същата година композиторката става и кавалер на „ Орден за заслуги към Великото херцогство Люксембург“.

През 2008 г. е поканена и за член на журито на международния конкурс по композиция за млади таланти „Валентино Буки” в Рим. А през 2010 г. оглавява създадения по нейна идея международен конкурс по композиция Artistes en Herbe (Подрастващи артисти).
„Конкурсът е най-важното нещо, което съм направила досега, и е единствен по рода си в Западна Европа. Целта е да се обърне внимание на детското творчество. Да се открият таланти, да се помогне в развитието им, да се „отгледат“ бъдещи класически композитори и да се осигури приемственост. През 2012 г. създадохме и Club des Artistes en Herbe (Клуб на подрастващите артисти), с който да се реализират на сцена изявите на нашите участници. За тях е нужно да изнасят концерти от най-ранна възраст, за да изграждат сценични навици и апетит към концертна изява, което е позитивно за младите таланти“, разкрива подробности за начинанието нашата сънародничка.

За нея работният процес по създаването на едно музикално произведение не се състои от етапи и планиране. Той е винаги различен, но обикновено тя успява да се организира и да предизвика творческо вдъхновение, когато е необходимо.
Албена Петрович – Врачанска се завръща често в България не само да радва родните любители на класиката, но и да подпомага талантливите деца . Тя редовно дава майсторски класове в Националната музикална академия и в столичното музикално училище. Сред последните й изяви на родна земя е международният фестивал „Пиано Екстраваганца“ през септември 2015 г. във Военния клуб в София, на който българката и световноизвестният люксембургски пианист Франческо Тристано изпълниха нейни пиеси и произведения за пиано от Бетовен и Бах.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница