Има едно място край Бургас, което често се посещава от множество влюбени двойки – защото е усамотено далеч от градската навалица и от любопитните очи.
Автор: Диана Славчева
Затова е известно като Хълма на любовта. А всъщност местността отколе е наричана Лале баир.
През миналата година приключи изпълнението на 4-годишен проект, финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз, озаглавен „Живот за бургаските езера“. Той бе с общ бюджет 1 775 006 евро и бе реализиран в партньорство между неправителствени природозащитни организации, водеща от които бе Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), и местната власт.
В неговите рамки бе разработен и едноименен туристически маршрут, една от спирките по който бе и въпросният Лале баир. Какво общо има той с бургаските езера ли – ами, както информира създаденият нарочно за проекта интернет сайт: „Лале баир е високо място, от което Бургас се вижда като полуостров (?!), заобиколен от сладки, солени и полусолени води“. Информационна табела, поставена по проекта на самото място, уточнява, че въпросният „полуостров“ бил заобиколен „отвсякъде“ с вода – сладка, солена, смесена, което пък вече направо го превръща в остров, но нейсе... Да не задълбаваме толкова надълбоко в думите и ландшафта.
Нека видим най-вече какво толкова са свършили неправителствените природолюбители с европейските пари. Покрай всички други цели на проекта, обслужващи приоритетно къдроглави пеликани, малки корморани, големи водни бикове, тънкоопашати и белооки потапници, щъкащи из заобикалящите морския град Мандренско, Атанасовско и езерото Вая, изпълнителите му са гонели и задачата да превърнат тези водни басейни в „по-достъпно място за туризъм и почивка“.
И в тази връзка те са избрали Лале баир като еднин от пунктовете, които са включили в туристическия маршрут „Живот за бургаските езера“ като... „много подходящ за пикник, семеен отдих и игри на открито“! Едва ли идеята на тази селекция е била да развалят усамотението на влюбените двойки, които дотогава единствени са се навъртали покрай обраслата с драки местност, до която се стига по дискретно провиращ се между шубраците черен път.
Но колкото и да гледаме, колкото и да се взираме, друга причина така и не намираме. Защото освен разкриващата се от хълма панорама към окрайнините на Бургас, друго няма и да видим в този пущинак, обдухван на воля от всички кръстосващи околностите ветрове.
Все пак личат следи, че човешки крак стъпва от време на време тук – но очевидно принадлежащ не толкова на влюбен юноша бледен, колкото на някой нехранимайко, дето не може да сдържи въодушевлението си да потроши де що му се изпречи на пътя (пък може и така да е разбрал предназначението на местността като подходяща за „игри на открито“).
В крайна сметка, след присъствието на подобни вандали на това станало вече „по-достъпно за туризъм и почивка“ място, съвсем логично то изглежда повече от окаяно. Едно – че и без това тъне в бурени; две – тъй като достъпът до него е неугледен и първобитно се осъществява по утъпкан в тревата черен друм, и трето – защото поставените на Лале баир по европроекта информационни табели са потрошени и от тях вече нищо не може да се научи. Но пък неизвестен зевзек е заковал на една от гредите на все още съществуващата там беседка един конски череп и този тотем придава още по-зловещ и дори сатанински вид на мястото.
Иначе много любов струи към този Хълм на влюбените! Сантиментално лирични стрели прелитат чак откъм Босфора – оказва се, че той е включен и в един друг европейски проект, този път разработван по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция. И по-точно, Лале баир е един от пунктовете по велосипеден туристически маршрут № 3 (свързващ Бургас и Устието на река Изворска), създаден по инициативата „Зелени коридори“, имаща за цел „популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели“.
Едва ли някой има представа какво точно популяризира днес Хълмът на влюбените край Бургас. Но и за слепите е видно, че това е поредният пример за безумно попилени грешни пари за едни празноглави идеи, за които вятърът, който денонощно кръстосва нашир и надлъж Лале баир, скоро ще отвее безследно и последният спомен.
