При входа на ямболската Ески джамия три малки колонки с метална оградка около тях бележат гроба на Исмаил Хакъ паша (1796-1876), спасил българската махала Каргона
Автор: Хараламби Баев
от сеч и разорение при потушаването на Априлското въстание през май 1876 г.
Той бил кримски татарин, син на Мирза (т.е. благородник) Мустафа от столицата на Кримското ханство Бахчесарай, и като генерал от кавалерията командвал османските войски на територията на днешна Южна България. Живеел в с. Кабиле, където имал чифлик от 4000 уврата (декара), с кория, воденица с два камъка, две лозя, зеленчукова градина, каменен плевник и 5 стаи за ратаите.
Съпругата му Гюлшина била дъщеря на кримския хан Ахмед Герай. Двамата сина на пашата – Рифат (или Рифаат) и Ахмед Тевфик, получават европейско образование и заемат видни управленски места в Цариград и високи дипломатически постове в много европейски столици.
Особено знаменателен е възходът в служебната кариера на родения на 11 февруари 1845 г. в Ямбол Ахмед Тевфик. Той гради кариера като османски пълномощен министър в три от балканските столици: Цетина (Черна гора), Белград и Атина, а по-късно и в главните градове на Германската и Руската империи – Берлин и Санкт Петербург.
На 31 януари 1909 г. пада правителството, в което Тевфик е външен министър. Впрочем, и тогава османското външно министерство си остава „в ямболски ръце“, понеже е поето от неговия брат – Рифаат паша. На 31 март обаче в Цариград избухва ислямистки метеж срещу младотурската власт и Тевфик отново дотрябва. Този път той се озовава едва ли не на самия връх на османската управленска пирамида, като над него остава само султанът Абдул Хамид II – на 1 април 1909 г. ямболлията става садразам (т.е. велик везир или министър-председател). До края на дългата си политическа кариера той още на два пъти ще стига до този пост на втори човек в империята.
Първото Тевфиково премиерство трае едва до 22 април 1909 г., когато младотурците победоносно влизат в Цариград. На мястото на компрометиралия се с поддръжката на ислямисткия метеж султан Абдул Хамид II те поставят брат му Мехмед V Решад, а Тевфик е изпратен за посланик в Лондон.
За родната ни история първото премиерстване на Ахмед Тевфик паша има отношение с подписването на 6 април 1909 г. на българо-турския протокол, с който Османската империя официално признава обявената на 22 септември 1908 г. наша независимост.
Може би е ирония на историята, че като османски външен министър през септември 1908 г. Тевфик паша дава повод на България да провъзгласи въздигането си от васално княжество в независимо царство, а по време на краткото му садразамстване през април 1909 г. българската независимост е и официално призната от Османската империя.
И още една любопитна подробност: в правителството на ямболлията Тевфик външен министър все така си остава брат му Рифаат и именно той подписва от османска страна споменатия протокол от 6 април 1909 г.
Ето какво отбелязва по този повод във в. „Пряпорец“ от 5 октомври 1923 г. подписалият протокола от българска страна министър Андрей Ляпчев: „Министърът на външните работи Рифат паша, отличен дипломат, трепереше от страх как ще се яви пред младотурския парламент с една спогодба, която накърняваше турската гордост и свеждаше до нула младотурската самонадеяност. Той отлагаше и отлагаше подписването, докато един ден се видях принуден да свикам на среща в неговия апартамент... посланиците от Съглашението (Русия, Франция и Англия)... Те изненадаха пашата, комуто аз предложих – да подпише или да откаже... Пашата подписа, подписах и аз“.
От своя страна Ахмед Тевфик остава османски посланик в Лондон до началото на Първата световна война (1914-1918). При едно негово пребиваване в Цариград през 1913 г. Ахмед Тевфик и брат му Рифаат са помолени по ямболска линия от архимандрит Паисий Пастирев, председател на Цариградската българска църковна община (чиито родители след Освобождението са закупили имоти в Ямбол от наследниците на Исмаил Хакъ паша), да съдействат за започване на мирни преговори между България и Османската империя, тъй като империята - победителка в Междусъюзническата война от 1913 г., около месец високомерно разиграва българските пратеници за водене на тези преговори. Тевфик и Рифаат явно са се застъпили преговорите най-сетне да започнат и така се стига до подписването на Цариградския мирен договор между България и Османската империя от 16 септември 1913 г.
Както се вика: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!".
Патриотичен календар
22 януари 1878 г. — Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово
22 януари 1905 г. — Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд
23 януари 1904 г. — Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски")
24 януари 1878 г. — Град Карнобат е освободен от турско робство
24 януари 1944 г. — Англо-американската авиация извършва бомбардировки над Враца и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), при което загиват общо 124 души.
25 януари 1879 г. — Основана е Българска народна банка
25 януари 1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио
27 януари 1878 г. — Освободени са Добрич и Омуртаг
28 януари 1998 г. — Открита е първата отсечка на Софийското метро
