В края на миналата година правителството прие План за развитие на въоръжените сили за периода 2016 – 2020 г.
Автор: Десант
Определени са два основни етапа за развитието и реорганизирането им - от 2016 г. до 31 декември 2018 г. и от 2019 г. до 31 декември 2020 г.
Предвижда се Сухопътните ни войски да станат планински. Основание за това е фактът, че 68 на сто от релефа на Република България е планински и полупланински тип, в това число по протежение на почти цялата южна и западна граница на страната.
Това обуславя необходимостта от нарастване на способностите на сухопътните ни сили за изпълнение на задачи в тежки теренни и климатични условия, включително и за съдействие на органите на Гранична полиция при охрана на държавната граница и в борбата с незаконната миграция.
В края на периода Сухопътните войски ще имат на въоръжение 90 най-съвременни танка, 404 бойни бронирани машини и 190 артилерийски системи с калибър над 100 мм.
За развитието на военновъздушните ни сили и постигането на пълна оперативна съвместимост с авиацията на останалите страни, членки на НАТО, в плана се предвижда към края на 2020 г. армията ни да разполага с 29 бойни самолета, 8 транспортни и 17 учебни, 6 бойни, 18 транспортни и 6 учебни вертолета. Също така 17 зенитно-ракетни комплекса, 20 радиолокационни системи и една безпилотна летателна система, който включва 4 безпилотни летателни апарата.
До тогава охраната на родното небе ще продължи да се осъществява от трите типа бойни самолети на въоръжение сега у нас – модернизираните до трето поколение МиГ-21Бис, МиГ-29 и щурмовите СУ-25. В същото време ще се провежда обучение на пилотския и осигуряващия състав на бойната ни авиация на новия тип многофункционален самолет.
Военноморските сили в края на периода ще разполагат със 7 бойни, 10 за бойна поддръжка и 6 спомагателни кораба, 18 плаващи средства и съоръжения и 3 вертолета. Предвидено е придобиването на четири многофункционални модулни патрулни кораба и модернизацията на трите наши фрегати от клас E-71.
С реализацията на проектите ще се подобрят значително способностите на нашите военноморски сили за водене на бойни действия срещу надводен, подводен и въздушен противник, за осъществяване на контрол над корабоплаването и борбата с асиметрични заплахи на море.
В плана е записана необходимостта от изграждането на съвременна командна система, подобряване на способностите за водене на минна война, провеждане на специални операции, както и придобиване на буксири и минни заградители за ВМС.
Особено внимание в концепцията за повишаване способностите на армията ни за гарантиране териториалната цялост на страната е отделено на 68 бригада „Специални сили“, базирана в Пловдив и Смолян. Съединението е предназначено за изпълнение на определени ясно дефинирани оперативни цели, представлява ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и гарантира пълноценното участие на нашата армия в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС.
Като структури на пряко подчинение на министъра на отбраната ще останат както и досега службите „Военна информация“ и „Военна полиция“, Военно-географската част, Националното гвардейско формирование, Военномедицинската академия, Военната академия „Г. С. Раковски”, Националният военен университет „В. Левски”, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” и други подразделения.
В края на периода въоръжените ни сили ще имат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. Още към 31 декември 2018 г. съотношението на личния състав за мирно време, без доброволния резерв, ще бъде: военнослужещи - 78 на сто, цивилни служители - 22 на сто. В категорията на хората под пагон войниците ще бъдат 47 на сто, сержантите – 28 на сто, офицерските кандидати – 2 на сто, и офицерите 23 на сто.
Планирано е военният бюджет за тази и следващите две години да бъде 1,35 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, тоест в рамките на 1,3 – 1,5 млрд. лв. годишно. През 2019 г. – 2020 г. той трябва да достигне 1,5 на сто от БВП, а в перспектива до 2024 г. да се стабилизира на 2 на сто, каквото е средното равнище на военните разходи на останалите страни членки на алианса.
В края на втория етап от изпълнението на правителствената програма съотношението на разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи трябва да стане 60:20:20, което съответства на средните норми за страните от ЕС.
Всичко това, разбира се, звучи повече от оптимистично. Не трябва обаче да се забравя, че подобни правителствени планове за уж превръщането на нашата армия в немногочислена, но отлично въоръжена и обучена военна сила, бяха изработвани и широко оповестявани неведнъж през изминалите 25 години.
В същото време ставаше точно обратното. Въоръжените сили на страната, този гарант за нейната независимост и териториална цялост, бяха целенасочено разбивани.
Не беше закупувана с много малки изключения никаква съвременна техника, унищожен бе могъщият зенитно-ракетен потенциал на войската ни, стигна се до положението бойната ни авиация в момента да разполага с не повече от 8 изтребителя, годни да патрулират в защита на българското небе. И до срамното за българската бойна слава решение при нужда авиацията на друга натовска страна да навлиза в нашето въздушно пространство и да извършва патрулно-охранителна дейност в него.
В този смисъл и сегашният план на правителството, доминирано от ГЕРБ, не може да не бъде приет с резерви и съмнения. Които само бъдещето ще покаже доколко са били верни.
