Eто така, улисани в политическата злоба на деня, измислената злободневка на телевизионните глупости, представени като „риалити шоута“, малко българи чуха за кончината на един човек, написал силни и хубави думи и изпял прекрасни и докосващи сърцето песни.
На 24 ноември след дълго и мъчително боледуване на оня свят се пресели Гриша Трифонов. Всички, които са наясно с неговия живот и творчество, може да спрат да четат дотук. Следващите няколко реда са за тези, които слабо го знаят или само са чували за него.
Аз не го познавах лично и никога не съм го срещал. Само съм чел негови неща и съм го слушал. За напълно непосветените – негова е великолепната музика към „Лятото“, станала популярна с аранжировката и изпълнението на неговия добър приятел Пламен Ставрев.
Не един и двама техни съратници са сто процента сигурни, че в момента двамата са образували дует там, на небето, и в момента пеят заедно и пишат заедно нови текстове на легендарни песни. Жалко е само за нас, че няма как да ги чуем.
Роденият на 20 септември 1955 г. Гриша Трифонов, освен чудесен поет, беше в основата на много изгряващи „млади надежди“, но не по оня досаден начин от социализма, с тупане по рамото и високопарни фрази, а с приятелско „побутване“ към повече смелост и весело намигване „Браво, ставаш“.
Последното съм чувал от благодарни търсачи на рими, останали му фенове за цял живот. Не зная дали е уместно с усърдие на счетоводител да изброявам какво напечатано, изсвирено и изпято е останало след него, но някак чувствам, че трябва.
Подписът на Гриша Трифонов стои под общо десет книги поезия и проза. Той е основоположник на фестивала „Поетични струни“ в родния си град Харманли.
Няколко полици не могат да съберат литературните награди, които е печелил със своя талант: "Южна пролет", "Георги Братанов", "Изворът на Белоногата", "Златен ланец"… Популярен и обичан в десетки български градове, откъдето е минал през житейския си и професионален път. Във Велико Търново беше особено обичан и харесван заради поезията и музиката си.
Преди време чух един умен мъж да нарича Гриша Трифонов и Пламен Ставрев „Последните Ренесансови хора“. След това каза, че всеки плач и тъга тук са напълно неуместни.
Защото няма как те да са умрели, а са както винаги около нас. И просто не ги виждаме. Ето нещо от Гриша Трифонов, а всичко останало можете сами да намерите и да прочетете.
Ще го запомните завинаги, това е повече от сигурно:
„Това ми е последната България. Последната.
Не ми остана шепичка народ
след всичките велики преселения,
не ми останаха коне – последният лежи на хребета
и рие все по-бавно каменния сняг.
Това ми е последната България.
Разселвах се. Населвах. Поселявах.“
