Мраморна глава от статуя на жена поставя загадки в „Августа Траяна“
Археологът Атанас Атанасов открива мраморната глава от женската статуя само на десетина сантиметра дълбочина под съвременния тротоар
13 Декември 2015, Неделя
По време на спасителните разкопки на територията на античния римски комплекс „Августа Траяна” в Стара Загора археолозите от местния исторически музей
Автор: Десант
намериха добре запазена женска глава, отломка от някогашна красива мраморна статуя.
Тъй като други части от скулптурата така и не са открити, все още е трудно да се определи дали изящната част от статуята е изобразявала богиня или някоя обикновена девойка от древния град.
Специалистите попадат на находката само на 10-15 сантиметра под съвременния тротоар, намиращ се в обекта, който проучват в момента.
Предполагаемата датировка според нейния откривател – археолога Атанас Атанасов – е ІІ-ІІІ век. Трудността за точното й определяне произтича от това, че артефактът не е намерен в археологически контекст, тоест заедно с керамика или монети, които могат да послужат за ориентиране във времето, когато е била изработена женската фигура.
Сега имат думата експертите по мраморна пластика. В случая изкуствоведите ще могат да се ориентират за „възрастта“ й по прическата на каменната дама – все пак всеки един исторически период се характеризира със специфична коафьорска мода както при жените, така и при представителите на силния пол.
За щастие, детайлите, които добре личат по реликвата, са красноречиви, че древната римлянка, позирала за кокетната скулптура, е била със сплетени назад плитки и със спуснати към лицето две тънки къдрици.
Находката е с височина 15 см, което предполага, че цялата изваяна от мрамор фигура е била около 150-160 см. Музейните работници коментират, че най-вероятно тя е попаднала случайно в този обект, съдейки по плиткото разстояние, на което е намерена, и липсата на другите части от изисканото произведение на изкуството.
Съдейки по широките и плътни зидове и липсата на битови находки като глинени съдове и други прибори, служили на хората от древността, специалистите предполагат, че обектът, в който работят, е представлявал по-скоро обществено битово здание. Теренът, където те копаят, е частен и на него се предвижда да бъде построена жилищна сграда. Но тъй като имотът попада в рамките на защитената зона на античния комплекс „Августа Траяна“, строежът в него ще може да започне едва след като археолозите приключат с проучването на парцела.
