Дали ремонтът на Конституцията е добър ден за демокрацията

Автор: Ани Петрова

Дали ремонтът на Конституцията е добър ден за българската демокрация е хубав въпрос или най-малкото основателен, а също и основополагащ в опита да се разбере логиката на случващото се. По-важно е, разбира се, да си отговорим кой има полза от всичко, на което сме свидетели: от премоделирания в последния момент „исторически компромис”, от оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов, от преминаването на Радан Кънев в лагера на опозицията, от поредните протести в стилистиката и с участието на „Протестна мрежа”?

Третият важен въпрос гласи: „Какво предстои?”. Дали ще е само буря в (коалиционна) чаша вода; ще се стигне ли до преформатиране на официалната и негласната коалиции, подкрепящи второто правителство на Бойко Борисов; ще напусне ли ДСБ Реформаторския блок и как това ще се отрази на видимо жадната за участие в управлението формация; ще бъде ли дестабилизирано управлението?

В търсене на отговорите на всички тези въпроси битува още един – колкото въпрос, толкова и маркер за потенциално страшно буря – какви ще са цените на тока след 1 януари 2016 г., когато предстои либерализиране на пазара и формиране на тарифите чрез Българската енергийна борса?
Всъщност ставаше дума дали успешното гласуване на второ четене на промени в Конституцията, свързани с устройството на съдебната власт, е събитие, правещо 9 декември добър ден за българската демокрация?

Хроника на една гореща сряда

Има нещо гнило в мотивите на всеки, който туря прът в колелата на гласността и прозрачността с аргумента, че действа в полза на демокрацията. В началото на пленарното заседание в сряда от ГЕРБ не приеха предложението на „БСП-Лява България“ дебатите по приемането на второ четене на промените в Конституцията да се предават в ефира на обществените радио и телевизия. Остана само онлайн излъчването в сайта на Народното събрание, който през няколко минути се сриваше. Този път пряк ефир не предложи и Канал 3, който, докато бе ръководен от Сашо Диков, знаеше поне 100 сравнително честни начина да се излъчва от мястото на събитието, дори когато нямаш ПТС или това е забранено.

Говорим за второ четене – член по член – на изменения и допълнения в основния закон на Републиката, при това съдбовно свързани със съдебната власт и потенциални клиенти на Конституционния съд! И въпреки това, традиционното, така да се каже, мнозинство не разреши излъчването на дебатите. Вероятно са прави онези, които твърдят, че подобно затъмнение се случва за първи път при обсъждане на конституционни промени.
До обяд в сряда нещата в Народното събрание вървяха трудно. Към 13 часа, с мнозинство от 196 гласа депутатите приеха поправката в Конституцията, предвиждаща разделянето на Висшият съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска.   Така занапред съдиите, прокурорите и следователите ще се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на ВСС.

По-рано, след трето гласуване на текста в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, който предвижда Народното събрание да може да изслушва и приема доклади от главния прокурор, предложението бе прието със 191 гласа „за”, 34 – „против” и 0 – „въздържал се”.
Текстът първоначално събра 159 гласа „за", 35 бяха „против" и един се въздържа. Поискано бе прегласуване, след което информационната система отчете, че 160 депутати са подкрепили предлаганата промяна, а 37 са „против". От Реформаторския блок поискаха 30-минутна почивка, която бе дадена. По време на паузата бяха направени обичайните за такива случаи консултации и „совалки".

Веднага след почивката лидерът на ДПС Лютви Местан предложи да бъде проведено трето гласуване, което и стана, въпреки възраженията на депутати от БСП, че това противоречи на правилата.
Между другото, Местан аргументира предложението си включително с твърдението, че по време на почивката депутати са споделили, че при предишното гласуване вотът им не е бил отчетен правилно от електронната система за гласуване. Председателят на парламента Цецка Цачева пое „паса“ и потвърди, че народни избраници са споделили с нея в кулоарите, че вотът им е бил неправилно отчетен.

„Предвид на важността на гласуването и отговорността на всеки един народен представител, ще подложа на гласуване направеното предложение на Местан. Ако обаче резултатът от предстоящото гласуване е различен, бихме преодолели необходимостта от гласуване след 2 месеца”, рече парламентарната шефка.
Самото трето гласуване на спорния текст демонстрира коренно променено съотношение на силите, за което вече стана дума...

Оставката на министър Иванов

Министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка някъде около 15 часа. Направи го доста театрално – буквално от трибуната в пленарната зала на Народното събрание. Огласи намерението си минути, след като приключи гласуването на второ четене на промени в Конституцията, за които той настояваше най-много, но направи най-малко за получаването на политическа подкрепа за тях.

Повод за раздялата с поста му стана решението на депутатите да запазят ревизирания вариант на разпределението на квотите в магистратската и парламентарна квоти в съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет. По думите на Иванов, гласуването ясно е показало какво е мнозинството в това Народно събрание, както и че независимостта на съда не е достатъчно ценена. Освен това Христо Иванов не пропусна да предизвика пореден скандал, отправяйки обвинения срещу главния прокурор Сотир Цацаров.

„Въпреки че днес е ден, в който ще бъдат направени важни стъпки в посока на върховенството на правото, сега с това гласуване стана символична стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенството на главния прокурор. Аз с голямо облекчение мога да заявя, че вече няма да продължа да упражнявам правомощията на министър на правосъдието и ще направя всички възможни стъпки за своето оттегляне", заяви Христо Иванов.

Всъщност в казаното от него има и голяма доза истина. Защото неговата оставка действително ще е голямо облекчение за премиера Борисов, за Висшия съдебен съвет, с който Иванов водеше война от първия си ден в Министерство на правосъдието, дори за партиите в коалицията „Реформаторски блок“, които също търпяха твърде много негативи от политическите (не)умения на министъра със спрени адвокатски права.
След като бе обявена оставката му, съпредседателят на парламентарната група на РБ Радан Кънев оттегли подкрепата си от правителството на Бойко Борисов. Направи го обаче не от трибуната в пленарната зала, а в кулоарите на парламента. Там той обяви пред репортерите, че оттеглянето му е лично негово решение и за момента не ангажира с него цялата парламентарна група на реформаторите.

На въпрос дали може да се очаква, че и други министри от РБ ще последват неговия пример, той отговори, че предстои политическо решение както на партията, която оглавява – ДСБ, така и на ръководството на Реформаторския блок.
Междувременно оставки подадоха и тримата заместници на министъра на правосъдието, а депутатът от ДСБ и председател на парламентарната Комисия по транспорт Гроздан Караджов също обяви публично, че оттегля политическата си подкрепа за правителството и напуска поста си на шеф на комисия. Заговори се, че 15 депутати от групата на РБ ще направят същото, но по-късно това бе опровергано.

Няма оставка, която Борисов да не е приел

Това е факт. Така стана и сега. В ранния следобед, докато в парламента гласуваха последните членове от проекта за промени в Конституцията, от правителствената информационна служба съобщиха, че министър-председателят Бойко Борисов е приел подадената от Христо Иванов молба за освобождаването му от поста министър на правосъдието. Двамата взаимно си благодарили за добрата съвместна работа и си пожелали да продължават сътрудничеството си.

От „Дондуков” 1 съобщиха, че премиерът е уточнил, че на Народното събрание ще бъде предложен за избиране министър на правосъдието след консултации между партиите в коалицията. А в парламента пристигна вицепремиерът по коалиционната политика Румяна Бъчварова за експресни разговори с ПГ на реформаторите. По думите й, премиерът очаквал именно от Реформаторския блок да излъчат номинация за нов правосъден министър, но в ПГ на ГЕРБ също ще мислят за подходяща кандидатура.

По същото време в социалните мрежи вече течаха призиви за протест пред Народното събрание заради модифицирания „исторически компромис” за ремонт на Конституцията, както и в подкрепа на подалия оставка Христо Иванов. След като скандираха „Мафия” и „Оставка!” пред празния парламент, протестиращите блокираха за известно време кръстовището на „Орлов мост”, а по-късно пренесоха демонстрацията си пред Съдебната палата.

Разнопосочни бяха и коментарите на анализаторите. Социологът Кънчо Стойчев заяви, че е крайно време Реформаторският блок да плати цената на своята безпринципност с участието си в това правителство. „Чак сега изведнъж разбираме, че РБ е всъщност за истински и дълбоки реформи. Моят въпрос е какво правиха във властта една година”, посочи Стойчев пред микрофоните на БНР.

Политологът Евгений Дайнов пък видя в така моделирания ход на промените в Конституцията капан за РБ, заложен от Бойко Борисов, и прогнозира, че авторите на сценария най-вероятно си представят ново мнозинство Борисов-Местан плюс присъдружието АБВ, но като че ли ще получат нови избори...


Валери Симеонов:
„Оставките са прибързан ход”
Десант

Няма да има трус в правителството, тъй като малко хора от Реформаторския блок ще минат в опозиция, прогнозира съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Той определи като прибързано решението за оставка на правосъдния министър Христо Иванов, както и решението на лидера на ДСБ Радан Кънев да оттегли подкрепата си за кабинета и да стане опозиционен депутат. Поведението и на двамата обаче е достойно, добави Симеонов.

Иванов настояваше при разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска – парламентарната квота в прокурорската колегия да е по-голяма от тази на прокурорите и следователите, избрани от колегите си. Неговият аргумент беше, че прокуратурата е централизирана и на практика главният прокурор получава мнозинство около себе си. Затова и спорната поправка, внесена в зала от АБВ и подкрепена с повече от 200 гласа на депутати от всички парламентарни групи, стана формална причина за оставката му. Христо Иванов отказа да приеме, че парламентът ще избира само 5 от членовете на 11-членната колегия  на прокурорите и следователите във ВСС.

Валери Симеонов обяви, че не споделя такава логика, като изтъкна, че никой не може да го убеди, че българският съд е по-добър от българската прокуратура.
„Няма никаква сигурност, че съотношенията, по които са избрани двете квоти във ВСС, след 6 месеца ще бъдат същите. Напротив, всяка такава самостоятелна система започва да се самоорганизира, самопроменя и вътрешните зависимости стават коренно различни от това, което някой си е мислел, че като направи 6 от прокурорската квота и 6 от парламента, по някакъв начин ще превземе прокурорската колегия” – аргументира позицията си Симеонов.

Според председателя на ПГ на ПФ при реформаторите има явен разнобой. Той посочи, че на председателския съвет на партиите, които подкрепят управлението, е станало ясно, че в РБ имат различни настроения по отношение на съдебната реформа.
„Ние ще подкрепяме програмата на правителството, докато кабинетът я изпълнява. Започнат ли отклонения от първоначалните решения, принципи и приоритети, ще спрем нашата подкрепа”, каза още Симеонов.

По думите му, за Патриотичния фронт не е важно дали Христо Иванов ще е министър на правосъдието или някой друг – важното е министърът да си върши работата. Същото се отнася и за останалите министри, допълни съпредседателят на коалицията. Той определи като превратно тълкуванието, че всичко зависи от ДПС. Според него депутатите от етническата партия за пореден път са се качили на последния вагон на отминаващия влак.
„В началото не гласуваха, бяха доста объркани –  явно трябваше да получат указания от сараите вероятно, че ако продължават с такова поведение в парламента, върху тях може да падне упрекът, че е държат съдебната система да остане непроменена, и побързаха да се включат в следващите гласувания”, каза подчерта Валери Симеонов.


Процедурата още не е приключила

Гласуваните промени не са окончателни, защото законодателната процедура изисква законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията да премине през разглеждане на трето четене, където гласуването ще бъде поименно.
Какво е свършено досега? В сряда депутатите приеха предвиденото функционално разделение на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска.
Съдийската колегия ще се състои от 14 членове. Тя ще включва председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 6-ма членове ще се избират пряко от съдиите и 6-ма – от парламента.

Прокурорската колегия на ВСС ще се състои от 11 членове. В нейния състав ще влизат главният прокурор, 4-ма членове, избрани пряко от прокурорите, 1 член, избран пряко от следователите, и 5-ма членове, избрани от Народното събрание.
Депутатите приеха и предложението общо 11-те членове на ВСС, които ще се излъчват от парламентарната квота на НС, да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство от 2/3. Пленумът на ВСС ще урежда управлението на недвижимите имоти на съдебната власт.
ВСС ще довърши мандата си, който изтича през 2017 г., а след приемането на промените и разделянето на съвета, ще разпредели членовете си по колегиите.

Отпадна предложението решенията на ВСС да се вземат при условията на явно гласуване. Така магистратите ще продължат да гласуват според условията, уредени в Закона за съдебната власт.
Преди това, при разглеждането на проектозакона във временната парламентарна комисия за промените в Конституцията, беше отхвърлено предложението на Реформаторския блок за явното гласуване във Висшия съдебен съвет, както и всичките им предложения за промени в работата на прокуратурата.

Отпадна възможността за импийчмънт на главния прокурор, изискването за отчетност на главния обвинител пред Народното събрание, както и предложенията за намаляване на мандатите на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС от 7 на 5 години. Не бе прието и намаляването на мандата на изборните членове на ВСС от 5 на 3 години, както и предложението за създаване на нова длъжност – заместник главен прокурор за борба с корупцията.


Цацаров сезира КС за текстове в Закона за адвокатурата

В четвъртък Главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Конституционния съд искане за обявяване на чл. 29 ал.2, 3 и 4 и на чл. 30 ал.1 от Закона за адвокатурата за противоконституционни.
С тях е регламентирана процедура за проверка от представител на адвокатския съвет на дейността на магистрати и разследващи органи от изпълнителната власт в случаи на неоказано дължимо уважение и съдействие на адвокат, съобщиха от прокуратурата.

Така се предоставя възможност на още един орган, наред с Инспектората към ВСС, да извършва действия, свързани с инспектиране и реализиране на дисциплинарна отговорност на магистратите. Регламентът предвижда възможност тази проверка да бъде осъществена дори и от лице извън състава на съдебната власт. Адвокатският съвет е овластен да прецени наличието на „виновно поведение“ от съдия, прокурор или разследващ орган.

„Конституцията възлага уредени със самата нея органи – Инспекторатът към ВСС и самият ВСС, да осъществяват проверки на дейността на органите на съдебната власт и да налагат дисциплинарни наказания, а от друга страна, изисква всички въпроси относно статута на магистратите, организацията и дейността на органите на съдебната власт и реализирането на отговорност да бъдат уредени в устройствения закон“ – излага аргументите си обвинител номер едно.

Затова той смята, че атакуваните норми от Закона за адвокатурата са „в колизия с принципите за върховенството и непосредственото действие на конституционните норми“. Предвидената процедура е в противоречие и с принципите на правовата държава и с независимостта на съдебната власт, категоричен е Цацаров.


В категории: Политика , Горещи новини