Мемориален знак “В памет на таврийските българи” бе открит в Добрич преди седмица.
Автор: Пламен Николов
Само две години след оповестяването на идеята за възкресяване на спомена за тежката съдба и страданията на сънародниците ни от Таврия паметникът вече е факт.
С построяването му се зае граждански Инициативен комитет. Другата цел на родолюбците, влезли в комитета, бе да се даде публичност на темата за депортацията на таврийските българи, извършена преди 70 години. И която бе забранена от комунистическата власт у нас в продължение на половин век.
С издигането на мемориала добруджанци отдават дължимото на историческата памет и съхраняват за поколенията спомена за сънародниците ни, потърсили убежище в Родината на дедите си и станали жертва на мракобесния сталински режим.
Лентата на мемориалния знак прерязаха новоизбраният кмет Йордан Йорданов и Георги Чунчуков, който бе основният двигател на успешно реализираната идея. На церемонията присъства и Микола Балтаджи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България.
„Нямаме право да забравяме жертвите на репресиите, извършвани от страна на антинародния сталински режим. Сред тези жертви са и таврийските българи. Паметта ни е нужна, за да не се повтарят в бъдеще подобни престъпления срещу човечеството. За съжаление, в този момент хиляди украинци страдат заради шовинистичната и агресивна политика на Русия спрямо Украйна“, отбеляза Микола Балтажи. Той самият е потомък на български изселници в Русия.
Благодарност към добруджанци за възкресения спомен за таврийските българи поднесе и Стефан Намлиев, председател на българското дружество в Запорожие. Той постави до паметния знак пръст от двора в родната къща на Мишо Хаджийски, повел сънародниците ни към България в разгара на Втората световна война.
За пътя, извървян от таврийците до българските земи и тяхната Голгота, сме разказвали и друг път в „Десант“. Те са преминали през изпитанията на Гражданската война в Русия, през големия глад (известен като “Голодомор”) в Съветска Украйна от 1932-33 г., нацистката окупация на украинските земи, преселването в България и насилствената депортация обратно в СССР.
В разгара на Втората световна война над 2000 наши сънародници от Таврия молят цар Борис Трети да ги приеме в държавата си и да ги спаси от ужасите на бушуващия военен конфликт. След като получават утвърдителен отговор на молбата си, те са заселени в Добруджа и Лудогорието.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. със съдействието на българските комунисти и по нареждане на Сталин таврийските българи са депортирани обратно в Съветския съюз.
Върху тях е лепнато клеймото на изменници и те са заселени в безплодните степи на Казахстан, в други покрайнини на съветската империя или са въдворени в трудови лагери. И след падането на сталинисткия режим сънародниците ни не се завръщат по родните си места, а остават разпръснати из целия СССР, като целта е да се разпокъса българската диаспора в социалистическата империя.
През изминалите две години темата за таврийските българи често присъстваше в публичното пространство в Добрич. Внимание й бе отделено и на страниците на “Десант”.
Регионалният исторически музей и Международният колеж в добруджанския град реализираха проект „Да помним сталинизма: таврийските българи в Добруджа“, по който бе издадена книга и заснет филм за съдбата на сънародниците ни, които за разлика от българските евреи не бяха спасени, а предадени от българската държава и правителство в услуга на чужди интереси.
Около 5500 лв. е струвало поставянето на паметния знак. Проектът за него е изработен и дарен на гражданите на Добрич от арх. Красимир Пампоров и инж. Йордан Йорданов. Макет на паметника бе връчен на Историческия музей в Бердянск – град в Таврия, където и днес живеят хиляди наши сънародници.
Необходимите средства са събрани изцяло от спомоществователи, като основният дарител е Лъчезар Тодоров. Изключително съдействие оказа и администрацията в Община Добрич.
подлогите комунисти сталинисти по нареждане на българомраеца джугашвили върнаха таврииските българи на него умряха по концлагери.същото ьеше и с българитемв крим ,където за еднаинощ ги натовариха намваогонитеии прати/същия българомразец/и ги исели в азиатсккитеси репуьлики.още сега не ги връщат в крим въпреки че искат.същия българоубиец уби кръстьо раковски /гениален политик/,г.димитров,трайчо костов и станкето./всемверни комунисти/но малко прогледнали .
