Предшественици на днешните спа центрове, древните римски терми са били място и за хигиена, и за лечебни процедури
Автор: Янко Георгиев
Районът на Хисаря се слави с това, че тук се намират едни от малкото запазени на Балканския полуостров терми, изградени по времето на Древния Рим. Всеизвестно е, че римските бани на практика са били прототипът на съвременните спа центрове. Водните процедури, извършвани с тях, целели не само поддържането на добра лична хигиена, но имали и лечебни цели.
Древното тракийско селище край Хисаря било открито от римляните при завладяването на провинцията през 46 г. Те бързо научили за целебните свойства на минералните извори и превърнали градчето в административен център, наречен Аугусте, който през ІІІ век бил ограден с висока крепостна стена. Тук бликали 22 термални извора с различна температура и физико-химична характеристика, можещи да се похвалят с мощни лечебни свойства.
Латински надпис върху тухлите свидетелства, че при управлението на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща в края на III и началото на IV век тук е построена баня. Градчето бележи нов възход при император Диоклециан, който започва мащабно строителство и в негова чест селището е наречено Диоклецианопол. От летописните хроники се знае, че тъкмо той пръв въвежда таксите за вход в обществените бани.
Тъкмо от онези векове са останали хисарските терми, които и до днес могат да бъдат видени в града. Останките от най-голямата римска баня в Хисаря са открити през 1935 г. при извор „Топлица“, като е доказано, че тя е строена през IV век. В изграждането й е използвана смесена зидария, а стените й на места са дебели до два метра. Подът и зидовете са били от бял родопски мрамор. Имало е отделни помещения за топла и студена баня, тепидариум – място за почивка, и два басейна, дълбоки 1,40, дълги 15 и широки 5 метра.
В отделни помещения, след къпането, жреците, които били лекари и високопоставени членове на обществото, извършвали целебни процедури, като прилагали масажи с благовонни масла. Към римските терми имало и нимфеум – светилище на трите нимфи, почитани като божества на лековитата изворна вода. При разкопките е изказана хипотезата, че нимфеумът е съществувал доста по-отдавна на това място, а много от оброчните плочки в него са употребени вторично в зидовете на римската баня. Всеизвестно е, че култът към нимфите е бил разпространен още при древните траки.
А в Диоклецианопол, освен трите нимфи, древните римляни почитали и три здравеносни божества – Асклепий, Хигия и Телесфор.
Преди година при разкопки в римските терми археолозите намериха глава на лъв, оброчна плочка с три нимфи и стъпало от човешка фигура в реален размер. Находките са от края на II и началото на III век.
Топлата минерална вода в римските терми се ползвала и за отопление. Специална система от глинени тръби (т.нар. хипокауст, б.р.) я отвеждали под мраморните плочи на пода, а топлата пара се насочвала по тръбопроводи нагоре между двойните стени, следствие на което помещението се затопляло.
Други римски терми в Хисаря съществували на мястото на днешната баня „Свежест” и при извор „Момина баня“, но върху тях сега се издигат постройки, които не позволяват да се извършат археологически проучвания.
По същата причина не могат да се изследват и римските терми в Пловдив, разположени някога между агората на Филипопол и Римския стадион. Едната баня е заемала площта на бившите хотел „Астория“, кино „Балкан“ и хотел „България“, а другата е била в източната част на древния град, под днешното училище „Йоаким Груев" (Такава бе и ситуацията в бургаския квартал Ветрен, където върху старите римски терми и светилището на трите нимфи имаше съвременни постройки, но те бяха съборени, а древните руини разчистени и експонирани в наскоро открития официално туристически комплекс „Акве калиде“, б.р.).
Подобно на хисарските, пловдивските римски терми са проучени през 30-те години на ХХ век. Под бившето кино и хотели археолозите са попаднали на останките от две различни бани, строени една върху друга, като при изграждането на горната следите от долната са били почти заличени. Съдейки по запазените на места мозайки и градежа на зидовете, учените стигат до извода, че първата баня е изградена през II век. Термите силно пострадали по време на готските нашествия през III век, но после са възстановени в още по-внушителен вид.
Проучени са частично девет помещения от горната банска постройка, но тяхното предназначение трудно може да се определи. Едното е във формата на квадрат с дължини 11 метра и е било покрито с купол. Другите най-вероятно са представлявали аподитериум (съблекалня), фригидариум (за къпане със студена вода), калдариум (за къпане с гореща вода) и пр. В термите е имало и други помещения, предназначени за масажи, лечебни процедури, за релакс и разговори, за различни занимания.
Подът на по-старата римска баня е бил богато изпъстрен с мозайки с изображение на кентавър и морски бик, с делфини и тритон под тях. Втората постройка е имала красив богато орнаментиран мозаечен под в черно и бяло. Част от помещенията са били облечени с мрамор, а в други били украсени и със стенни мозайки.
Другите римски терми в източната част на Пловдив са били изградени през IV век върху руините на римска сграда. Те са заемали площ от около 2,5 декара, като главните помещения били обърнати на юг, за да бъдат огрявани от слънцето. Тази баня също е била разрушена по време на хунските нашествия през V век и после е била възстановена, но през VI век била напълно опожарена.
Но най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България, са римските терми във Варна. Зидовете, останали от някогашната баня, очертават площ от над 7 декара на ъгъла на улици „Сан Стефано“ и „Хан Крум“. Още през 1906 г. австрийски учени определят руините като антична постройка. До 1959 г. обаче термите останали засипани и представлявали хълм, над който се извисявала само така наречената Римска кула. А наоколо били построени жилищни сгради.
Когато чешките археолози братя Карел и Херман Шкорпил започват проучвания, те решават, че отдолу има останки от ранновизантийска сграда. По-късно двамата учени оповестяват намерен в средата на XIX век двуезичен надпис, според който при управлението на император Антоний Пий (138-161) общината на Одесос и военният управител Тит Витрасий Полион са каптирали и довели до града по водопровод вода. Допуска се, че това е станало през 157 г. сл. Хр.
По три каменни стъпала се е слизало в предверията на изток и на запад. Посетителите оставяли в съблекалните на съхранение при придружаващите ги роби своите дрехи и ценности. В южната част на термите били разположени помещенията за къпане с топла и гореща вода, както и помещенията за изпотяване – нещо като днешните сауни. Те били изпълнени с много горещ въздух, а след това къпещите се премествали в съседни, по-малки помещения, където температурите на водата и въздуха били по-ниски.
При археологическите проучвания тук са намерени игли, фиби за коса, монета от 275 г. от управлението на император Тацит, както и постамент на статуя на Клавдий Аквила и фигури на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий, които вероятно са украсявали залите. В северозападната част на варненските терми е имало светилище с боговете покровители на здравето Асклепий и Хигия.
Втори по големина след термите в Одесос се нареждат тези в Пауталия (дн. Кюстендил). Обществената баня там е изградена през II век и е била част от голям комплекс, наречен асклепион. Досега от нея са проучени шест помещения с обща площ 1 декар, които, подобно на всички терми у нас, са били снабдени с хипокауст. Конструкцията на баните в Пауталия обаче е единствената по рода си у нас – изградена е от успоредни редици от арки, съединени с полуцилиндрични тухлени сводове.
Останки от римски бани – къде по-мащабни, къде по-малки, се срещат и на други места в нашата страна, която е световноизвестна с многобройните си минерални извори. В края на 2011 г. на много добре запазени останки от римска баня се натъкнаха работници, изпълняващи изкопни работи за ВиК ремонт близо до центъра на Обзор. Тепърва тайните си ще разкриват и термите край Бургас.
