Страните от западните и източните части на Стария континент са на различно мнение по въпроса с имигрантите
Автор: Диана Славчева
Ситуацията с така наречените бежанци в Европа се влошава вече не с месеци, а с дни. Нека припомним, че в началото на август служителите на германската миграционна служба смятаха, че в страната им през тази година ще дойдат 800 000 човека, но сега, само месец по-късно, те си признават, че сметките им са излезли криви. Вече се говори, че докъм Нова година броят на новите заселници на тази лелеяна обетована земя – Германия, може да достигне 1 200 000. Разбира се, това също е една предварително нацелена цифра, която никак не е сигурна и може във всеки един момент да добие други измерения. Та само за последните почивни дни само в Мюнхен пристигнаха 15 000 души...
Положението по европейските граници неистово ескалира. Унгария се видя принудена да затвори границата си със Сърбия, да ограничи преминаването и през въздушното си пространство и да въведе извънредно положение. Ефектът бе отчетен още на другия ден – притокът на т. нар. бежанци спадна цели 25 пъти. Но по нейната граница тутакси се появиха доброволци, раздаващи листовки на тълпите чужденци, указващи алтернативни маршрути през Македония, Гърция и Хърватия.
Ден преди в Унгария да влезе в сила новият закон за нелегално минаващите граничната бразда, предвиждащ арест и три години затвор на нарушителите, авторитетният в. „Таймс“ предупреди, че на дневен ред е отварянето на нов път през „лошите“ български земи. „Балканският сухопътен маршрут изгуби популярността си миналата година. Тогава цените за нелегалния морски път в Гърция значително се понижиха. Сега обаче, след като контролът по границата на Турция и Гърция отново се засили, старият български маршрут отново стана популярен“, отбелязва изданието.
Не се забави и потвърждението на тази негова прогноза. Още във вторник големи групи мигранти от Сирия и Ирак наводниха Истанбул и окупираха автогарата с идеята да хванат автобус за Одрин, а оттам да поемат към нашата страна и съседна Гърция. В опит да ограничи бежанския наплив, полицията спря движението на пътническите транспортни фирми, но азиатците се насочиха пеша към турския пограничен град. Одринският валия Дурсун Али Шахин обаче бе категоричен, че няма да им разреши да се придвижат до гръцката и българската граница. Ами това доживяхме – турците да ни пазят от арабите! Но нейсе! То е ясно, че няма да ни опазят. Така са вдъхновени в похода си чужденците, че са готови пеша да извървят стотици километри до заветната си цел.
По-интересно обаче е едно друго наблюдение, което сподели градоначалникът на Одрин – че броят на пришълците е нараснал ударно няколко пъти, след като някои европейски държави обявиха, че ще приемат мигранти. Нека припомним, че наистина всичко започна с утвърждаването в европейските страни на закони, облекчаващи приемането на бежанци. Това стана през март, а два месеца по-късно – през май – бежанският поток се отпуши. В свой коментар общественополитическият интернет портал Politrusia.com отбелязва: „Т. е. за два месеца информацията достигна до „потребителя“. И не просто достигна, а беше „обработена“. И не просто обработена, но и бяха нагласени механизмите на преместването. А към юли информацията „долетя“ до всички краища на арабския свят“.
Както коментира и един анонимен българин в интернет форум по въпроса: „Меркел, Оланд и Юнкер така и не разбраха, че с техните мерки за приемане на бежанци е все едно да гасят огън с бензин. Само като видят по телевизиите сънародниците им как тези газят границите сякаш са от картон и как в Берлин ги посрещат с „Добре дошли" и още десетки милиони ще тръгнат. Огън се гаси още при първите пламъци, не да се чака да обхване цялата сграда“.
Прав е човекът – все още Европа е заливана от първата мигрантска вълна и още не е настъпил Деветият вал. Вече на всички е ясно, че една огромна част от бежанците не са никакви изселници, бягащи от ужаса на войната в родината си, а са потенциални гастербайтери, тръгнали да си устройват во веки живота в германския рай и нямат никакво намерение да се връщат по родните си места, ако ще там след време да потече мед и масло. И както всеки може да се досети, предстои тепърва тези предимно млади мъжаги, които сега щурмуват европейските предели, да привикат при себе си семействата и роднините си.
Мнозина анализатори виждат в бъдещето на Европа задаващо се ново Средновековие. А може би и нещо по-страшно и лошо – завладяването й от исляма.
И тъкмо тук се корени фрапиращата разлика в отношението към случващото се, което се проявява в различните части на Стария континент. Както отбелязва в интервю за „Капитал“ изтъкнатият наш арабист ислямовед доц. д-р Симеон Евстатиев: „Страни като Унгария, Чехия и Словакия имат различен исторически и съвременен опит от държави като Германия, Великобритания или Швеция, поради което реакциите в Будапеща, Прага и Братислава са различни от тези в Берлин, Лондон и Стокхолм“.
Така де – кога британците, като изключим дослука на политиците им с Високата порта, са имали пряк досег с турци чалмалии, запретнали ръкави с ятаган да им сменят вярата?! Кога германците са плащали кръвен данък на дивашките орди на изповядващ исляма поробител, изтръгващи от разтреперените майчини ръце малките момченца, за да бъдат превърнати във воини на падишаха?! Кога французи са били разчленявани и рязани на парчета, задето не дават сестрите си „на турска вяра“?! Няма такава история!
Германци, британци, французи или казано иначе англи, сакси, гали, бавари и пр., са си водели разни пет, десет, петнадесет, тридесет и дори стогодишни войни, но помежду си, не с иноверци. Самите те са имали не една колония, откъдето после на Стария континент са примъквали някогашните си роби и слуги – но вече добре поевропейчени и интегрирани, още докато са били в английските, френските, датските, холандските, германските, испанските и т.н. владения по Черния континент, Америка, Азия или Океания.
Докато сега наблюдаваме прииждането на съвсем друг тип индивиди, които нямат представа от европейски порядки, култура и манталитет. Както един от новозаселилите се в Германия арабин коментира в документална поредица на известна западна медия впечатленията си от Европа: какво е туй чудо – жени да се разхождат сами по улиците, а да не си стоят у дома. „Ние ще променим това“ – кълне се той.
Очевидно европейските държави трудно ще постигнат единомислие по въпроса какво да правим с бежанците. Апропо пред западноевропейците само суданските негри трудно минават за „сирийци“. За повечето жители на Европа всички араби са сирийци, а и по принцип смятат, че всички пристигащи на континента са араби. Истината е, че сред преселниците сирийците са малко. А и освен араби, сред тях има големи групи от афганистанци, пакистанци, ганайци, еритрейци...
Притеснителното е, че в Турция, Ливан и Йордания, където всъщност отсядат истинските бежанци, основната маса е настанена в лагери за временно пребиваване. Не е тайна, че в тях усилено работят „проповедници“ на различни „клонки“ на исляма, и най-вече – на радикалните. Стотиците хиляди младежи, „обработени“ от тях, представляват реална заплаха за Стария континент.
Да не говорим за тоталната ислямизация, която му предстои, ако мюсюлманите продължат с такива бесни темпове да се преселват на него. Още отсега Саудитска Арабия, вместо да предложи подслон на своите братя, гласно оповестява намеренията си да финансира строежа на 200 джамии в Германия!
Но европейските политици нехаят за всички тези опасности. Те виждат в мигрантите средство, което ще предотврати „самоубийството на Европа“. „Застаряващото европейско общество има нужда от имигрантите“ – заяви в интервю за „Ройтерс“ вицепрезидентът на Европейската централна банка Витор Констанцио. Именно той твърди, че континентът от години извършва „демографско самоубийство“. „За да се промени тази тенденция, не е достатъчно само да се поощрява раждаемостта. Нужна е и имиграция. Ако нея я няма, ще съществува голямо препятствие пред увеличаването и социалното благополучие на следващите поколения“ – казва Констанцио.
Помните как родната ни еврокомисарка Кристалина Георгиева през есента на 2013 г. се тръшкаше, че бежанците щели да подобрят демографската ситуация и пазара на труда.
Подобни мисли изказа неотдавна и германският вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел: „Ако успеем бързо да обучим тези, които идват при нас, и ги привлечем на работа, то ще решим един от основните бъдещи проблеми на нашата икономика – недостига на квалифицирани работници“.
През август в тази светлина се изказа и бившият външен министър и вицеканцлер на Германия Йошка Фишер: „В дългосрочна перспектива ще се наложи да обясним на нашите хора, че те няма как да процъфтят икономически и да имат високо ниво на социално осигуряване, когато пенсионерите стават все по-тежко бреме за икономическата активност на населението. Работната сила в Европа трябва да нараства и това е само една от причините, поради които европейците трябва да престанат да се отнасят към мигрантите като към заплаха. Вместо това те трябва да гледат на тях като нова възможност“!
Сега вече става пределно ясно защо ЕС щедро финансира всякакви програми и проекти за интеграция на бежанците, включващи тяхното ограмотяване, професионално обучение, наемането им на работа и т. н.
Друг е въпросът, че все повече стават тези, за които трансферът на пришълците се превръща в печеливш бизнес. Мащабите на този пазар стават все по-впечатляващи. Прекосяването на континента излиза по няколко хиляди евро на един човек. Милионите преселници ще осигурят доходи от милиарди евро на трафикантите. Борбата с тях е почти обречена, колкото и да се канят отделните страни да затегнат законодателството си в това отношение.
Стандартните стъпки за справяне с проблемите, които създават миграционните потоци в Европа, очевидно не са ефективни. Показателен е примерът, когато крайбрежната охрана в Италия задържа кораб с кюрдски бежанци и се опита да го върне обратно, но жените на борда му заплашиха да хвърлят в морето децата си и... карабинерите пропуснаха плавателния съд, пожелавайки попътен вятър на чужденците.
И покрай така дискутираните квоти за преразпределение на бежанците по държави от ЕС също има много неясноти. Как точно ще накарат арабите и африканците да се „преселят“ в България, да речем?! Ще ги натоварят в заковани конски вагони и ще ни ги стоварят със железницата на Централна гара – София ли?! Та, както вече информирахме, за миналата година Германия ни е върнала само шестима от стотиците, получили статут на бежанец у нас, пък заминали за Берлин!
Че Средновековието се завръща в Европа е видно от появилите се напоследък в Средиземно море нови „киликийски пирати“, които прихващат корабите, превозващи имигранти, и най-безцеремонно ограбват „пасажерите“ им.
Иначе тези дни председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер видимо изглежда объркан от ситуацията и звъни един по един на европейските лидери – и на словашкия, и на латвийския, и на чешкия, полския, румънския, естонския...
И разбира се, на Виктор Орбан и Ангела Меркел. Разговорите се водят около предстоящото извънредно заседание на Съвета на външните министри на страните от Евросъюза, на която ще се дискутира в понеделник въпросът за свободното преминаване на границите на Шенгенската зона. Плъзна слух, че се замисля възстановяване на вътрешните граници в ЕС, но пожарът е обгърнал цялата къща на европейското семейство и вече изглежда твърде късно да затваряме вратата, за да го спрем. И той или по някакъв начин трябва да бъде потушен, или ще остави след себе си само пепелища. И какъв ли феникс ще възкръсне от тях – това е въпросът!
