Вестник „Минаха години“ брутално преписа публикация на „Десант“, без да спомене нито автора й, нито изданието
Автор: Борис Цветанов
Някога Алън Дълес казваше „Разузнаването е мръсен занаят и затова трябва да е в ръцете на джентълмени“. И нали си падам по тайните служби, все около тяхната дейност опирам.
Така и сега, когато ще напиша няколко реда за плагиатството. Къде е приликата? Ами в това, че е мръсен занаят, разликата – докато в разузнаването е пълно с джентълмени, в плагиатството всичко е цигания.
В разгърналата се мания за печатане на текстове в стил „ретро“ из вестници и вестниченца, появи ли се автор, веднага след него тръгва цяла сюрия преписвачи. Някои преразказват – това са един вид тънковрати мутри, но вече четвърт век не липсват истински мангасари на перото.
Няма да говорим за клиничния случай Татяна Мачковска, която приписва буква по буква дори отпечатани под нейно редакторство с имената на истинските автори преди години статии, все във вестника в който работи „поЖЪЛТял Труд“. Нея вече я описахме в „Десант“.
Сега ще се спрем на друг случай – май че пак си е за психиатрията, ама хайде да не придиряме, защото във въпросната газета, за която ще стане дума – „Минаха години“, плагиатите са потънали в окопите и не си показват мутрите – текстовете не са подписани. Напразно звъня по единствения даден от редакцията телефон за връзка с читатели – то е ясно, че с автори не разговарят и не търсят такива. И защо да го правят, като колко му е да препише това-онова.
Но хайде: много приказки – на пазара. В последния брой на така самонареклия се „вестник на зрелите хора“, обявил се над главата си за „пенсионерско издание №1 в България“, с дата от 15 юни тази година наточил зъби плагиат е преписал буква по буква една моя статия, отпечатана на 20 юни 2014 г. във вестник „Десант“. За кой ли път, за кой ли път...
В „Минаха години“ мангасаринът с перо започва: „През ноемви 1959 г. в Клуба на юристите в София се провежда възстановка на първия съдебен процес срещу Вапцаров. През 1940 г. той е подведен под отговорност по член 7 на ЗЗД за насаждане...“
Хайде достатъчно.
Да видим какво пише в „Десант“ точно преди година: „През ноемви 1959 г. в Клуба на юристите в София се провежда възстановка на първия съдебен процес срещу Вапцаров. През 1940 г. той е подведен под отговорност по член 7 на ЗЗД за насаждане ...“
И така – буква по буква, запетайка по запетайка цели 180 вестникарски реда. Както би казал неотразимият Бай Ганьо: „Афферим бе, маскара!“
Имаше един виц. Попитали радио „Ереван: „Абе много зачестиха тия текстове в стил „ретро“ – откъде ги вземат тия теми авторите? Радиото отговаря: „Абе един е авторът, петима го преписват“.
Не преписват само мене. Преди години, когато Росен Тахов издаде „Големите български сензации“, Сульо и Пульо, намерили тихо пристанище в някоя редакция, взеха да преписват. Боян Драганов, приятел, брат по перо, казва, че 90 на сто от това, което е събрал в трите тома на „Зад завесата на големите скандали“, е вече преписано. Особено в „Уикенд“. Там има някакъв „д-р Боян Захов“, който преписва буква по буква дори статии, отпечатани от други автори в същия вестник.
Боян Драганов е занимавал дори етичната комисия на Съюза българските журналисти, но там, когато оплакване удари, няма никакво ехо.
Всъщност ние с брата по перо Боян трябва да хвърляме шапки до небесата. Петър Софрониев, на когото от няколко месеца съвсем всичко му е наред, преселвайки се в по-добрия свят (автор на популярната песен „Казано честно“), се майтапеше: „Абе като те преписват, радвай се, бе! Знак за качество! Един преписвач – 200% качество, двама преписвачи 300%...“
Остава да се главозамаем от успехите, както казваше плагиатът Йосиф Джугашвили, известен повече като Сталин: „Главозамайването от успехите е най-вредното нещо“. На него приписват и мисълта: „Писателите са инженери на човешките души“. Само дето тя е на Юрий Олеша. Ама кой да ти каже, а и смееш ли да питаш, както се викаше едно време.
Демократите не се главозамайват, че Бащата на народите бил плагиат. Техният Чърчил не си е падал по-долу – от Гьобелс е преписал фразата за Желязната завеса, а от Влада Карастоянова, че ще превърне с бомбардировки София в земя, на която да се садят картофи.
Както вече споменах, звънях два дни в така наречената редакция на „Минаха години“ без никой да вдигне слушалка на единствения посочен телефон. А и знам ли какво ще ми кажат, не ми е за пръв път. Макар че сега ме изненадаха – най-накрая някой отговори, но като разбра за какво се обаждам, побърза да затвори с извинението: „Имате грешка, тук е БДЖ“!
Е, и на други места са ме преписвали. Изобщо идилия като в песните от моето детство: „Пред нас са блеснали плагиати, окъпани от сухата пара, и те вървят, вървят нататък, и няма край и няма край на шир и длъж...“
Ехо, плагиати!!!
Поздрав мил
