Днес името на българския поет носи едно от училищата в Ереван
Автор: Диана Славчева
Има един българин, чието име е на особена почит в Армения – това, разбира се, е авторът на прочувствената елегия „Арменци“ Пейо Яворов.
Ставайки свидетел в една схлупена кръчмица на гара Скобелево на тъжните песни и неволите, които преживяват изгнаниците клети, „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик“, поетът излива чувствата си върху белия лист и в началото на миналия век творбата му започва да се приема като израз на съчувствие към всички угнетени народи по белия свят.
И тъй като е посветена на арменския геноцид, в нея намират място и драматични строфи, описващи зловещата им съдба: „кат гонено стадо от някой звяр гладен... оставили в кърви нещастна родина“, в която „тиранин беснеещ, кръвник безпощаден“ стоварва безжалостно върху им своя меч.
По различни поводи арменският печат не пропуска да отделя място по страниците си на живота и дейността на българския поет, на неговите контакти с арменците и времето, в което пише знаменитото си стихотворение.
За първи път „Арменци“ е преведено на езика на хората, на които е посветено, от известният юрист и публицист – българинът от арменски произход Степан Хиндлиян. Преводът е публикуван през 1909 г. в издаваното по това време в Истанбул списание „Ширак“, а през 1918 г. е препечатан в истанбулското списание „Шант“, където се изтъква, че „това скръбно стихотворение е написано през 1896 г., когато арменци бежанци са намерили приют в България“.
Това става по времето на масовите убийства на арменци, предприети в Османската империя при режима на режима на Абдул Хамид ІІ с цел да се потуши арменското национално движение в пределите й. Броят на жертвите на тези репресии достига до 300 000, а около 50 000 бежанци намират убежище в Княжество България.
Именно на тази бежанска вълна става свидетел и Пейо Яворов. Творбата му, вдъхновена от тези събития, има десетки преводи на арменски език.
Понастоящем името на Пейо Яворов носи едно от училищата в Ереван, което е основано през 1963 г. и три години по-късно е назовано на българския поет.
„Арменци“ вдъхновява и българския композитор Павел Стефанов, който превръща елегията в песен, изпълнена за първи път по националното ни радио от хор „Гусла“ през пролетта на 1941 г.
