Поучителни мисли за храбростта, щастието и още нещо
23 Април 2015, Четвъртък
Преди време ми попадна една книга, издадена в началото на ХХ в. в библиотека „За самообразование“. Голямо впечатление ми направиха отделни цитати от нея,
които смятам, че трябва да бъдат прочетени от всички днешни политици, за да се поучат от тях.
Ето една малка подборка от тях, които, надявам се, да бъдат от полза и за читателите на най-популярния и четен вестник „Десант“.
„Храбростта, доведена до крайност, става безразсъдство, любовта – слабост, спестовността – скъперничество“.
„Не се гневете! Оставете яростта си; не се ядосвайте дотолкова, щото да станете зли: кроткият отговор отвръща гнева, а оскърбителната дума възбужда ярост“.
„Една библиотека от мъдри книги е най-ценното от всички световни съкровища и най-достойно за нашите желания...
Много малко неща са тъй достъпни за човека като книгите. Всичи ония, които се стремят към големи жизнени блага, не трябва да забравят, че книгите са най-големите съкровища“.
„Едно персийско предание казва, че някой си монарх много страдал, та повикал астролозите си да ги пита де може да намери щастие. Те му казали, че може да бъде щастлив, ако носи постоянно ризата на някой безусловно щастлив човек.
Били разпратени хора по цялото му царство да търсят щастлив човек между богатите, но напразно. Най-после намерили един прост работник, който се връщал от работа. Той казал, че е напълно щастлив и благодарен от съдбата си. Но за съжаление, не можел да помогне на царя, защото... нямал риза“.
„Човек, който нарушава един физически закон, е против всички закони. Цялата природа сякаш се въоръжава против него – с безбройните си и невидими сили е готова да отмъсти на виновника и на потомството му. Де и кога – тя знае това.
А тоя, който се подчинява на природните закони, ще срещне във всичко съдействие за своето благо“.
Надявам се и младите хора в България да се замислят върху поуките на дълбоката философия, която се съдържа в цитираните афоризми.
