Ще опере ли съдия Ченалова пешкира заради безобразията в Софийския градски съд
Автор: Огнян Марков
Четири месеца, след като френският посланик Ксавие дьо Кабан заяви пред национална телевизия, че в българската магистратура имало „гнили ябълки“, визирайки решенията на съдията от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова, шумът около нея достигна степента на кресчендо. И, както обикновено става у нас, се превърна в поредната буря в чаша вода.
Още на 26 февруари 2015 г. в Софийската градска прокуратура срещу нея бе образувано досъдебно производство за престъпление по служба и за документно престъпление. Нещата се развиваха кротко допреди няколко дни, когато на 14 април от прокуратурата неочаквано съобщиха, че Ченалова е обявена за общодържавно издирване. Причината да се стигне до тази крута мярка била, че следователят многократно, но все безуспешно се е опитвал да я призове, за да й повдигне съответните обвинения.
На следващия ден медиите пък разнесоха информацията, че съдийката вече се намира в следствения арест на ул. „Г. М. Димитров“ в София, без да стане ясно сама ли се е представила там или е била заловена. Братът на Ченалова, който бил донякъде и неин адвокат, обясни пък пред същата национална телевизия, че сестра му имала болничен лист, издаден на 6 април 2015 г., и поради това не била в състояние да се яви на разпит. А пък той самият бил оставил телефона си в следствието, за да му се обадят и лично да им каже къде е тя и как ще се процедира с нея в бъдеще.
Тук вече нещата излизат извън тихия талвег на баналното и стават парадоксални. Оказва се, че съдия Ченалова била в крайно лошо душевно състояние. Поради това личният й психиатър я изпратил на комисия в Центъра за психично здраве в Стара Загора. Там въпросната комисия установила, че „лицето е нетрудоспособно“ и издало съответния болничен лист.
Оттук нататък се очертават поне пет съществени въпроса. Първият е, дали констатираната нетрудоспособност дава правно основание на съдийката да се отклонява от разпит?
Вторият – как все пак (и дали въобще) са й връчвани призовки да се яви в следствието, след като се твърди, че не можело да бъде открита?
Трето, не става ясно и каква е психичната повреда на Ченалова. Както и доста по-важното - кога тя се е появила – наскоро или отдавна, това нейно психическо състояние на някаква степен неадекватност временно ли е, предписана ли й е някаква терапия въз основа на диагнозата, фиксирана в болничния лист? Който май не се знае кой е виждал.
Четвърто, въобще явявала ли се е Ченалова пред тази комисия от психиатри (и кога), тъй като съседите й в Стара Загора твърдят, че не са я виждали от февруари насам.
И пето, особено важно - показанията, които тя дава след задържането й за 72 часа, няма ли да бъдат отхвърлени от съда в едно последващо производство въз основа тъкмо на констатациите на психиатричната комисия в Стара Загора?
Съдейки по обичайното развитие на подобни скандали у нас обаче, отговор на тези въпроси най-вероятно няма да получим.
Коя е обаче съдия Ченалова?
По-незапознатите я свързват само със „скандалния“ според френския посланик у нас Дьо Кабан „опит“ да бъдат „откраднати“ дружествата „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“, дъщерни дружества на френската компания „Белведере груп“. Не е обаче само това. Съдия Ченалова е назначена в СГС през 2009 г. след спечелен външен конкурс. За зла участ още след първите няколко месеца тя е наказана, тъй като се разкрива, че е имала контакти с известния лобист в съдебната ни система Красимир Георгиев - Красьо Черничкия.
Въпреки това (а може би тъкмо поради тази причина), по известния вече на всички „случаен принцип“ за разпределение в СГС, на нея се възлага решаването на доста дела, квалифицирани с „висок обществен интерес“.
Едно от тях е това за двойното убийство пред дискотека „Соло“ на столичната улица „Позитано“, по което Ченалова постанови оправдателна присъда на посочения и от прокуратурата, и от свидетели като извършител Илиян Тодоров.
На нея се пада и едно от няколкото дела срещу „Топлофикация“ - София – това за прането на пари по аферата САПАРД. Както и култовото производство „Октопод“ - бисер в короната на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, което така и си остана нерешено, а сега започва отново.
След близо три години в наказателното производство през януари 2012 г. Ченалова изненадващо е преместена в Търговското отделение на СГС. Там тя започва, пак според принципа на „случайното разпределение“, да се занимава изключително с дела за несъстоятелност, като количеството възложени й такива производства е по-голямо от това на всички останали съдии в отделението.
А известно е, че по това време вече действаха различни схеми, чрез които доказани длъжници, използвайки различни форми на измама, успяват да се отклонят от законното възмездяване на своите кредитори чрез парични средства или заложено имущество. Което, разбира се, става съвсем не без помощта на съда, каквито са твърденията.
За да се стигне до делото за двете френски дружества, за които стана дума по-горе и по което френската страна чрез своя посланик в България вдигна големия шум. По него съдия Ченалова бе обвинена (най-вече от медиите) в това, че е съдействала на някакви неясни тъмни сили да откраднат въпросните чужди дъщерни фирми заедно с имуществото и дейността им.
Пришпорен от неприемливия от каквато и да е гледна точка натиск на една велика сила, каквато е Франция, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Висшият съдебен съвет (ВСС) у нас взе в буквално спешен порядък да разнищва подробностите по делото. След което, както често се случва, не излезе с никакво решение...
Да се съди обаче за личните и професионални качества на когото и да е , при това само по медийните публикации (може би – поръчани), най-малко е лекомислено.
Защото тъкмо пред ВСС съдия Ченалова доказа, че финансовото състояние на двете дружества е тежко, като се позова на финансовите им отчети за 2013 г. Включително и това, че компаниите дължат над 1,5 млн. лв. на Националната агенция за приходите. Тя изказа и предположението, че фирмите съзнателно са били управлявани зле, за да могат да поискат финансова подкрепа от компанията майка „Белведере груп“.
Интересното е, че тези констатации бяха изцяло признати и от новия изпълнителен директор на френските дружества Николас Смирноф, който потвърди, че те действително са управлявани лошо и поради това са в незавидно финансово положение.
Ченалова обясни на несведущите и че по закон започнатото дело за несъстоятелността на фирмите „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“ може да се прекрати „само по изричното искане на кредиторите“, независимо от това дали задълженията към тях са изплатени или не.
Нека обаче се върнем и на делото „Соло“. Тогава Ченалова призна Илиян Тодоров за невинен с мотива „не защото не е участвал, а защото това не бе доказано“. На всеки поне малко запознат с принципите на българското съдопроизводство са ясни поне две неща. Първото е, че всеки е невинен до доказване на противното. И второто, че наказателното производство е състезание между обвинението и защитата. При което съдът не може да взема предвид дори очевидното за него, ако то не е доказано по съответния начин.
Всичко това вече тласка разсъжденията по образувалия се вече „казус Ченалова“ в съвсем друга посока. Рибата, както се знае, винаги се вмирисва от главата.
Но пък също така винаги се чисти откъм опашката. В светлината на тази народна мъдрост и за да се стигне поне до част от истината, трябва да се направи връзка с поне две неотдавнашни обстоятелства.
В средата на декември миналата година видният реформатор Радан Кънев от трибуната на Народното събрание обяви, че разпределението на делата в СГС ставало по съвсем неслучаен принцип и че това било явен признак за тежката корупция, обхванала този най-голям в страната съд, пък и цялата система на третата власт.
Интересното в случая е, че „откритието“ на Радан Кънев съвпадна по време с обвиненията на френския посланик Дьо Кабан към съдия Ченалова.
Практиката от 25 години насам у нас много ясно показва, че в такива случаи обикновено се избира някой (независимо дали със или без негово съгласие), който да опере пешкира в качеството му на главен виновник за сгрешената линия, с което общественото мнение да бъде поуспокоено, а завесата пред съдебните потайности – отново спусната. Дали в случая това не е съдия Ченалова?
Съвсем немаловажно е и другото обстоятелство. Следователят по досъдебното производство срещу нея изведнъж се разбърза тъкмо когато предстоеше посещението на премиера Борисов във Франция, започнало на 14 април 2015 г.
Трябва ли да се напомня, че точно същия ден съдия Ченалова бе обявена за общонационално издирване? Или да се разсъждава върху достатъчно обоснованото предположение, че в Париж Борисов, придружаван, разбира се, от френския посланик у нас, е трябвало да дава обяснения на президента Оланд и по този случай?
Известна на всички е поговорката, че кучетата си лаят, а керванът си върви. Гримасите на демокрацията по български обаче обърнаха с краката нагоре не само бита и ценностната система на българина, но и част от мъдростите му. Защото сега, 25 години след паметния за всички 10 ноември 1989 г., не друг, а керванът лае напусто, докато кучетата вървят край него и си правят каквото им скимне.
