Преди 115 години
През януари 1900 г. правителството на Тодор Иванчев
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
отново въвежда натуралния десятък (такъв е имало по времето на турското робство). Това става след няколко неурожайни години. Дори в селата храната не достига, в градовете настава тежка продоволствена криза, а държавният резерв е празен...
Но с въвеждането на натуралния десятък правителството не се грижи за изхранването на населението. То е взело голям конверсионен заем, значителна част от който е използван за лично обогатяване на хората от властта. Затова и хазната е празна. Чрез въвеждането на натуралния десятък правителството цели да изземе реколтата на селяните, по-голямата част от която да продаде в чужбина и срещу нея да получи пари.
Още когато узнават за подготвяния закон за въвеждането на натуралния десятък (това става през декември 1899 г.), селяните масово се вдигат на протест с мирни средства – митинги и демонстрации. Хората се надяват да вразумят правителството. Когато това не става, недоволството се разразява в стихийни бунтове. В тях взимат участие 350 хил. селяни от 500 селища. Към тях се присъединява пряко или косвено част от интелигенцията – учители, писатели, обществени и културни деятели, а също така и свещеници.
На 5 март 1900 г. във Варна се събират за демонстрация 15 хил. души от областта. Обкръжават сградата на окръжното управление с плакати, на които пише: „Не на десятъка“, „Който иска да яде хляб, да сее и да жъне“, „Къде са парите от конверсионния заем“, „Долу лихварите“ и пр. Създаденият наскоро Земеделски съюз се опитва да оглави протеста, но няма достатъчно опит и влиянието му още е слабо. Най-активен е редакторът на в. „Земеделска борба“ Йордан Пекарев, който е арестуван от полицията, заедно с още някои по-буйни младежи.
Полицейските сили обаче са недостатъчни за овладяването на положението и затова окръжният управител иска помощ от началника на гарнизона. Идва войската и започва да стреля във въздуха, като смята, че с това ще разпръсне тълпата, но когато тя остава на мястото си, командващият военната част ротмистър Хаджиев заповядва да се стреля на месо. Войниците не искат да бъдат убийци и продължават да стрелят във въздуха, но по заповед на ротмистъра унтерофицерите (сержанти) накланят пушките им и ги насочват срещу демонстрантите. Убити са двама, а 60 са ранени.
Двата конни взвода се врязват в множеството и започват да нанасят саблени удари. Площадът се оплисква с кръв. Въпреки това демонстрантите не губят присъствие на духа. С плакатите, с дръжки на знамена, с откъртени дъски от оградите на дворовете те се бият срещу пушките, щиковете и сабите. Падащата нощ донася временно успокоение.
През следващите дни настават размирици в русенските села Красен и Тръстеник. За тяхното усмиряване отново се търси помощта на войската. Идват 750 души от русенския гарнизон, които обаче скоро са обградени от 5000 селяни. Войниците отказват да стрелят срещу тях, въпреки заповедите на командирите си. Много от тях доброволно предават пушките си на селяните, а от други те са изтръгнати насила.
Създават се Красенската и Тръстенишката чета, които не допускат изпратения следващ отряд от русенския гарнизон да влезе в техните села. Бунтът е потушен чак след месец от поделения от Велико Търново и Добрич, които пристигат с оръдия и заплашават да сринат селата със снаряди. Правителството въвежда военно положение в Русенска, Разградска, Свищовска, Горнооряховска и Търновска околия. Арестувани са около 1000 души, от които 260 са осъдени на затвор от 2 до 8 г. Правителството смята, че бунтът е потушен, но за всеки случай войската е разположена на полеви лагери, с готовност да се включи, ако възникнат нови безредици.
Опасенията се оправдават, защото на бунт се вдигат селяните от Балчишко. През май те масово отказват да подават декларации за размера на посевите, въз основа на които трябва да им бъде начислен натуралният десятък. Изпращат полиция, която да окаже съдействие на бирниците, но тя се оказва безсилна. И в края на май околийският началник довежда войска от Добрич, Варна и Шумен.
В най-разбунтуваните села Гьоре и Саръ-Муса много са арестувани и подложени на репресии. Сформира се конвой за съпровождането на 530 мъже, които да бъдат предадени на съдилищата. Край него вървят 4000 селяни, които чакат удобен момент да освободят задържаните.
На 1 юни при Дуранкулак те нападат конвоя и се започва истинска битка, при която са убити 90 селяни и 15 войници. Правителството обявява военно положение в цяла Североизточна България. Свикват се запасняци, които да подсилят армията. На много места пламват сражения. Конфликтите заплашват да прераснат в гражданска война. Селяни, сражавали се в Сръбско-българската война, и бивши опълченци вадят запазените си пушки, револвери и саби и създават чети за защита на своите погазени права.
Създалата се обстановка дава основание на опозицията да предизвика разгорещени дебати в парламента. Петко Каравелов сипе огън и жупел върху правителството на Тодор Иванчев. А и в него вече има разцепление – вътрешният министър Васил Радославов и военният Стефан Патриков влизат в конфликт, защото последният е против участието на войската в потушаването на бунтовете. И двамата подават оставка, а след това и цялото правителство.
На предсрочните избори в началото на 1901 г. печелят демократите и прогресивните либерали. Съставеното от тях правителство отменя натуралния десятък и обявява амнистия за осъдените за участие в бунтовете.
Патриотичен календар
3 април 1860 г. — По време на църковната служба за Великден в цариградската църква „Св. Стефан“ епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх. Така Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия
3 април 1879 г. — Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България
6 април 885 г. — Умира един от създателите на славянската писменост – св. Методий, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец и равноапостол
6 април 1909 г. — С подписването в Цариград на българо-турски протокол Турция признава независимостта на България. Ден по-късно, на 7 април с. г. независимостта ни е призната и от Русия, Сърбия и Черна гора
7 април — Световен ден на здравето. Ден на здравния работник
