Наглостта няма граници! И глупостта! По-долу ще ви разкажем как точно Георги Първанов „подаде оставка” от лидерския пост в АБВ.
Автор: Илияна Христова
Такава, каквато на практика няма, макар повечето медии да информираха обратното.
Както е известно, Първанов обяви, че си тръгва от АБВ в мига, в който депутатите му подкрепиха с гласуване 16-те милиарда лева заем. Бившият президент се вричаше преди това, че партията му е против и категорично не става дума за пазарлъци. След като народните му представители вдигнаха ръчичка „за”, той се направи на обиден и обяви в телевизионно студио, че подава оставка от партията, която сам създаде.
Повечето журналисти бяха категорични под сурдинка, че всичко това е номер, за да може АБВ някак да излезе от ситуацията – хем заемът гласуван, хем уж е станало „по грешка”. Естествено, нито горното е вярно, нито намерението Първанов да сдаде лидерството беше искрено.
Веднага след това заваляха призиви на редови и „знатни” членове на АБВ в стил „Бащице, на кого ни оставяш!”. Стана ясно, че нито някой иска да се кандидатира на мястото на Първанов, нито пък е повярвал, че бившият президент наистина възнамерява да си ходи.
Закономерно, след среща с депутатската си група в първите дни на март Първанов взе да дава заден.
През тази седмица се състоя дългоочакваният национален съвет на партията, пред който той обеща да сдаде поста. „Потвърдих своята оставка като лидер на партия АБВ, партията ми я прие", заяви след заседанието Първанов.
Но според устава на партията националният съвет нито може да приема оставки на лидер, нито да избира. Това се прави или от национална конференция, или директно от всички членове. Председателят, дори и да иска, няма как да се откаже от поста си на национален съвет. Всъщност може, ако се направи на болен или изтъкне друга причина, че не може трайно да изпълнява функциите си.
Но Първанов не само не сметна за нужно да стигне до там, но обясни, че на 25 април ще има конференция и оставал „лидер в оставка дотогава”. Значи хем е в оставка, хем е и лидер сега. А националният съвет просто е гласувал една гола декларация, която не поражда нищо.
Няма нужда да чакаме 25 април. Защото още сега Първанов намекна „срамежливо”, че би се кандидатирал пак на тази дата, ако хората го поискат. А както знаем вече, те го искат. Много при това. Два дни по-късно другото знаково лице на АБВ – Ивайло Калфин, заяви, че не смята да оглавява партията...
Да обобщим – Първанов хем е в оставка, хем е и лидер до приемането й, хем веднага след приемането й ще бъде избран отново. Каква точно оставка е това? А можеше ли, въпреки всички желания и призиви да не си ходи, все пак да се оттегли? Разбира се, че може, няма сила на света, която да застави един човек да е лидер на партия. Първанов обаче нямаше никакво намерение да се отказва.
Всичко това се знаеше прекрасно от журналистите, които отразяват АБВ. Те бяха добре информирани за правилата на отказване и избиране на лидер според устава, а и за сценката, която разиграва бившият президент. И въпреки това съобщиха: „Първанов подаде обещаната оставка пред националния съвет”. Що за глупост?
Това е стар медиен проблем – не се съобщава какво се е случило, а какво някой е излязъл и разказал на журналистите. Фактът, че Първанов не може да подаде оставка на национален съвет не е важен, важно е какво той е решил да оповести – това е глупавата и абсурдна медийна логика, по която една „оставка” влезе в информационния обмен, без да е подавана на практика.
А на финала ето една закачка в бъдеще време – би трябвало на 25 април лидерът на партията да бъде избран от всички членове на партията, т.е. чрез нещо като референдум.
В устава е записано, че първият председател се избира от учредителната конференция, но следващите - чрез пряко гласуване на цялата членска маса. Колкото и да е ясно името на новия-стар лидер, тази процедура трябва да бъде спазена. Но готви ли се АБВ за референдум? Ще видим, но засега не личи много.
