Въпросът за или против Трети март е чисто политически. Както е видно на снимката, лошото време, студът и виелиците не могат да спрат българите, които и за в бъдеще ще продължават да честват националния празник
Младите българи са нашата надежда за тържеството на националните идеали
Автор: Стефан Солаков
На 3 март отново забравихме, че празнуваме възкресението на българската държавност и по една срамна напоследък традиция отново се втурнахме в ненужно и безмислено политиканстване.
„За“ или „против“ Русия и нейната роля за освобождението ни от турско робство, османско иго или османско присъствие, 3 март ли е нашият национален празник или 24 май... изобщо тинтири-минтири, както обича да се изразява един наш любим политик и държавен ръководител.
В излишния креслив спор, подходящ повече за членовете на първобитно племе, отколкото за държава, участвала в създаването на европейската цивилизация, редовно се включват и най-високопоставените ръководители на нашата страна. Дни преди националния ни празник президентът Плевнелиев отново се изцепи на някаква европейска трибуна като обяви Русия за агресор, стремящ се да разцепи и затрие Европейския съюз.
Неговият създател Бойко Борисов вероятно е подскочил като ужилен след поредната издънка на своето изперкало отвсякъде протеже. Защото едно е да се мазниш на руснаците и да им искаш едно „хъбче“ за природен газ, друго е нашият посланик в Москва да обяснява притеснено на руските министри, че думите на българския държавен глава са извадени от контекста и неправилно тълкувани от кремълската дипломация.
Тези дни в сградата на президентството бе открита една невероятно актуална изложба, показваща завръщането на българската държавност по нашите земи след освобождението от петвековното робство.
Тълпи от любопитни родолюбиви наши сънародници обсадиха сградата и демонстрираха един истински ренесанс на националния патриотизъм, считан от някои недорасли предубедени политици и анализатори за безвъзвратно погребан след нашествието на глобалистите – съвременните варвари на нашата уморена от войни и природни катаклизми планета.
Както винаги, и на този празник някои политически лидери не пропуснаха да се изгаврят с родолюбивите чувства и искрения патриотизъм на българския народ. Турското мекере Лютви Местан направи поредния си опит да отрови празничното настроение на нацията и в типично циганския си стил да изсипе куп заклинания за тежкото бъдеще на държавата.
Волен Сидеров, дяволчето Фют на българската политика, не пропусна случая да се провъзгласи за пореден път като единствения апостол на българската свобода и да призове своите окаяни фенове да го следват до дупка в новите му безумни авантюри.
Интересна гледка на митинга на „Атака“ представляваше пратеникът на крайния руски националист Жириновски. Той прочете послание от своя налудничав шеф, в което „българските братя“ бяха издигнати на пиедестал и обявени за най-близки съратници на новата руска империя.
Само преди месец същият този фамозен Жириновски заклейми нас, българите, като племе от предатели и неблагодарници, незаслужаващи свободата, извоювана от храбрите руски полкове.
Още великият Ботев прозря, че бурните и противоречиви страсти пречат на нашия народ да си изгради реална представа за националните идеали и да ги отстоява без излишна любов и омраза.
Другите нации извършиха чудеса, след като се отърваха от османското робство или от колониалния гнет, наложен им насила от днешните лицемерни херолди на световната демокрация. Техните съвременни ръководители всекидневно ни дават примери за отговорно и патриотично управление на поверените им държави.
Унгария, Чехия, Словакия, Гърция и още няколко от нашите партньори в ЕС уверено крачат по единствено възможния път към благоденствието – на родолюбивия прагматизъм.
Старите им дрязги с Русия (впрочем много по-драматични от нашенските) са скрити под миндера, а недоволството на Брюксел от сближаването с Москва демонстративно неглижирано и активно използвано за допълнително изнудване на ЕС по линия на икономическите фондове.
Само ние не се научихме и не разбрахме задължителната максима, че в световната политика няма вечни приятели, а само постоянни национални интереси. Допуснахме да се превърнем в опитно поле за всякакви конспиративни теории, които окончателно объркаха и направо побъркаха целокупното българско население. Във всеобщия политически хаос избуяха опасните плевели на националния нихилизъм и на целенасоченото отродяване от изконните ценности на древната ни държава.
Съзнателното подклаждане на опасния сблъсък между „фили“ и „фоби“ се стреми да изтрие окончателно народната памет и да ни превърне в общество от роботи, командвано от наемни глобалисти и насочвано към бездната на националната амнезия.
Този антибългарски експеримент не е от вчера. Веднага след освобождението от турско робство започват и братоубийствените баталии в новата ни държава. Един велик българин свидетелства за тези пагубни за нацията събития.
Екзарх Стефан, владиката, който спаси българските евреи и се опълчи на два режима – на цар Борис ІІІ и по-късно на комунистите – разказва своите спомени за обстановката в България една година преди избухването на Втората световна война:
„Руско-германските отношения са една нова платформа, която не предвещава нищо добро в полето на свободата и човещината. Червените пламъци се виждат на хоризонта. Диктатурата носи само катастрофи, особено когато е лишена от правдата и се върши с жестокостта на озлоблението и отмъщението...
У нас става Вавилонско стълпотворение! Довчерашните русофоби и русояди, славянофоби и славянояди днес са по-руси от самите руси. Германофили и русофили се преливат и отливат в нашата тъжна действителност, за да ни приготвят падението, в което България сама ще си тури въжето на шията. У нас зрее процесът на ликвидация на свободата и българската независимост. Застрашени сме както от червения пожар, така и от напора на „дранг нах Остен“ (Похода на Изток, нацистката стратегия срещу Съветска Русия – б. а.). В държавната ни кошара има преоблечени вълци, които търпеливо и лукаво изчакват сгодния момент, за да се явят в своята хищническа природа и да ни поднесат горчивата чаша на безскрупулната диктатура“.
Болезнената изповед на този безспорен мъдрец и нравствен колос на нашата православна църква е предупреждение, долетяло днес през мрачните десетилетия на поредните национални катастрофи, съсипали не само българската държавност, но и отучили нашия народ да се уповава на своите политически водачи.
Днес България отново се лута между приспивните песни на своите недоброжелатели и националните идеали на героичните предци, дали живота си за свободата и независимостта на Отечеството.
Няма истински българин, който да не потръпва от погнуса, когато наблюдава на телевизионния екран словоблудството на шепа национални нихилисти, които почти денонощно ни убеждават, че сме недорасли да бъдем независими и че ако искаме да оцелеем, трябва непрекъснато да се кланяме, било то на Изток или на Запад, и да правим „мили очи“ на новите световни властелини.
Тази опасна зараза все по-агресивно обхваща не само публичното пространство, но и централите на политическите партии, които лъжат редовно своите избиратели, че изповядват родолюбиви идеологии в интерес на държавата и нейното население.
Но въпреки тази отровна пропагандна атмосфера, от ден на ден се убеждаваме, че все повече българи, между които и много млади хора, са готови да се преборят с апатията на предишните поколения и да поемат по пътя на чистия и безкористен патриотизъм.
Нашата прекрасна младеж има изключителния шанс да зарови брадвите на нихилизма и да поведе държавата към върховете на националния идеал – чистата и свята Република, за която мечтаеше и даде живота си дякон Левски.
