Параклисът-мемориал е посветен на руските гренадири, паднали в бой за освобождението на България
Автор: Десант
Най-ожесточените сражения, повлияли на хода на цялата Руско-турска война, се водят за Плевен. Неговата обсада влиза в руската военна история като една от най-кръвопролитните и най-тежките.
По инициатива на Московското археологическо общество и офицерите и войниците от Гренадирския корпус, разквартируван в руската столица, на Илинския площад в Москва е издигнат Паметник на героите от Плевен, известен още и като параклис-мемориал на руските гренадири, паднали в бой край българския град по време на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Инициаторите събират за изграждането му около 50 хиляди рубли. Доброволни пожертвования дават и останалите живи гренадири – участници в Плевенските сражения.
Откриването на паметника става на 28 ноември/11 декември 1887 г., в деня на честването на десетилетието от битката при Плевен.
След 1917 г. голяма част от вътрешното пространство е разрушена, а параклисът е затворен и разграбен, като е превърнат в... тоалетна. В този си обезобразен вид мемориалът престоява до средата на 40-те години на миналия век.
Едва в края на Втората световна война е ремонтиран, кръстът е възстановен и надписите са позлатени. Но без да се извършва служба в него, параклисът отново бързо се руши. В края на 50-те години на миналия век е запълнен с консервираща смес и приема вид на черен чугунен паметник.
На 3 март 1990 г., в деня на националния ни празник митрополит Ювеналий, заедно с духовенството на Българското подворие в Москва, отслужва панахида в памет на воините, паднали за освобождението на България.
През декември 1992 г. параклиисът е предаден на Руската православна църква и е зачислен към Николо-Кузнецкия храм. После се води към Кадашевския храм.
На 1 март 1998 г., по време на честванията на 120-годишния юбилей от освобождението на България и подпиването на Сан-Стефанския мирен договор се състои освещаване и откриване на параклиса-паметник в присъствието на патриарх Алексий II. В деня на националния ни празник Трети март, в новоосветения храм се състои тържествен помен на загиналите воини от духовенството на Руската и Българската православни църкви.
През декември 1999 г. патриарх Алексий II влиза в непосредствено владение на воинската светиня, учредявайки при параклиса-паметник на гренадирите Патриаршеско подворие. Сега на това място редовно се извършват заупокойни богослужения.
Ето и един любопитен факт от историята на храма-мемориал. Негов настоятел дълго време е протойерей Всеволод Шпилер, който до завръщането си в Русия е бил в емиграция в България. В деня на освобождението на Плевен – 27 ноември/10 декември, се празнува иконата на Божията майка, известна като „Знамение“, и се почита паметта на благоверния княз Всеволод-Гавраил, името на когото носи настоятелят.
Покрай многото други паметници, посветени на загиналите в Руско-турската война – около 400 от тях са на българска територия, през 1898 г. е издигната братска могила на руските воини, заедно с храм, и в Турция. Това става в едно от предградията на Истанбул, върху земя, изкупена от югоизточната ни съседка. Но през 1914 г. турците разрушават мемориала.
Къде се скри българският президент, премиерът имаше по-важен ангажимент - затова е "оправдан", в деня на Националния ни празник? Ако не е техен празник, е празник за България и за българския народ! А те нали са президент и премиер на народа ни?
