За 3 години от близо 3 хиляди имигранти български език са научили 83-ма, но са похарчени близо 1 млн. лв.
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Вкрая на януари в публикацията „Европа превръща България в гето за имигранти“ стана въпрос за това как благодарение на щедро европейско финансиране, у нас се изпълняват безумни проекти за наемане на чуждоземна работна ръка. Всичко това – на фона на ширещата се у нас безработица, която като парализиращ газ души икономиката ни и сковава реализацията на местна почва на хиляди български младежи. Затова и те на тумби хукват презглава да търсят препитание в пустата чужбина, пък свидната им родина-майка широко разтваря обятия за „доведените“ си деца – сирийчета, иранчета, афганистанчета и прочее екзотични отрочета.
Така поне изглежда на първо четене. Но ако разтворим неотдавна обнародвания от Сметната палата одитен доклад за изпълнение на Националната програма за интеграция на бежанците в България за периода 2011-2013 г., ще видим, че държавата ни не е отечество любезно дори и за пришълците. Въпреки че като всеки друг приемен родител взима предостатъчно средства, за да се грижи за тях и да ги „внедри“ като свои в нашето общество. Къде обаче отиват те, днес никой не знай.
Според одиторската проверка от 900 хиляди лева, отделени за провеждане на курсове по български език, за професионално обучение и други интеграционни процеси за бежанците, целево по предназначение са изразходвани едва 329 хиляди лева! За какво е похарчена останалата сума – документите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) мълчат. Иначе гръмките цели на Националната програма преследват да бъде дадена възможност на бежанците „да разгърнат личния си потенциал и да бъдат насърчени усилията им за активно и равностойно участие в икономическия, социалния и културния живот на българското общество“.
Заключението на одиторите от Сметната палата обаче е, че това включване на имигрантите в родното житие-битие „е цел, която не е постигната от Националната програма“.
Оказва се, че част от предвидените финансови помощи за предоставяне на бежанците не са изплащани, друга част са им давани със закъснение, а трета са били в размери по-ниски от установените на пазара“. Този подход – обобщават експертите – „ориентира бежанците към самостоятелна интеграция или отказ от интеграция в българското общество“!
Което, разбира се, не пречи да се пръкват със завидна плодовитост всевъзможни нови и нови проекти и схеми за европейско финансиране за насърчаване на „социално-икономическата активност на имигранти от трети страни“ на наша територия, на разни информационни кампании в тази насока и съответно на всевъзможни обучителни курсове.
Безпристрастният език на цифрите и фактите обаче говори друго. Абе направо си крещи, ама кой да го чуе! Така например за проверявания период, от общо 2831 души, получили статут на бежанци, в Националната програма са включени... 256 човека, което прави по-малко от една десета от потърсилите официално убежище у нас.
Статистическите данни безмилостно повдигат полите на държавната ни бюрокрация, така че й лъсват заголени всички срамотии, ще ме прощавате. Защото става ясно, че в крайна сметка на курсове по български език са ходили едва 209 изгнаници клети, а успешно са ги завършили и получили заветното удостоверение за това – хайде, познайте колко! Цели 83 бежанци.
Обръщаме внимание на този брой не за друго, а защото съгласно цитираната Национална програма, условието на ефективна интеграция на чуждоземците е „да имат достъп до финансова помощ за жилищно настаняване, социално подпомагане, здравно осигуряване“ и прочее благинки, като задължителното изискване да се наслаждават на това е да участват в курсове за изучаване на български език, социално ориентиране или професионално обучение.
То с професионалното обучение нещата са още по-трагикомични – от същите онези 2831 бежанци, получили статут, и 256 включени в програмата, в такива курсове са се включили цифром и словом... 29 бежанци, от които удостоверение са получили 24!
Да не говорим пък за това, че през отчетения период на програмата нито един имигрант не е проявил желание да положи изпит пред Националната занаятчийска камара за получаване на сертификат за занаят!
За каква интеграция тогава говорим?! За каква социално-икономическата активност на подслонилите се у нас иде реч?! За какво решаване на проблемите на трудовия пазар от страна на армията имигранти можем да мечтаем, както бълнуваше еврокомисарката ни Кристалина Георгиева?!
Ами то е от ясно, по-ясно – тези сирийци, иранци, афганистанции, етиопции и пр. афроазиатски заселници очевидно просто не искат да се интегрират в българското общество. Какви са им точно намеренията можем само да гадаем. Някои казват, че използват страната ни само като временна спирка по пътя си на Запад – един вид България за тях е нещо като някогашните кервансараи.
Други съзират в лицето на имигрантите екстремисти, джихадисти, терористи... Трети ги възприемат като проводници на исляма.
При всички случаи обаче, държавата ни им се радва. Щото освен средствата, отпуснати от бюджета за интеграцията на бежанците, постъпват пари и от хиляди знайни и незнайни родни и международни организации, фондации и асоциации, а отделно получаваме щедро европейско финансиране за реализиране на проекти – казано образно – изчерпващи се с наливане от пусто в празно... Това са все едни такива сладки хапки, които, колкото и да са големи, по някакво чудо не присядат в зейналите гърла на ненаситни чиновници.
А покрай това се трошат пари и за експертни срещи, кръгли маси, конференции, семинари – колкото организаторите им да си почешат езиците, да отчетат дейност и си приберат хонорарите.
Хиляди левчета отиват и за разработването на „интеграционни модели и отделни компоненти на националната стратегия за интеграция на бежанци и мигранти“.
И в крайна сметка стигаме до печалния резултат, отчетен от Сметната палата, че за истински нуждаещите се от помощ чужденци е „осигуряван ограничен и незадоволителен достъп до голяма част от предвидените финансови помощи“.
