Или кога „не“ означава „да“ и най-важното – на каква цена
Автор: Ани Александрова
Като трилър започна и така завърши гласуването в Народното събрание на ратификацията на договора с банките-дилъри за емитирането на нови заеми от общо 8 млрд. евро през следващите три години - дори и след едноседмичната пауза, която бе одобрена на 18 февруари по инициатива на ПГ на Патриотичния фронт.
Въпреки това, законопроектът мина на първо и на второ четене в един и същи ден, с модифицирано парламентарно мнозинство, но пък с впечатляваща разлика между броя на гласовете „за” и „против”.
„За” гласуваха депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок (това е единственият анонс, който бе спазен), както и АБВ, ДПС и Български демократичен център – общо 161 гласа. 12 от народните представители на Патриотичния фронт гласуваха „въздържал се“, а един от тях, Димитър Байрактаров – „против”.
Останалите 49 депутати, натиснали „против” бяха от БСП-Лява България, „Атака” и един независим.
Ден по-рано, на 24 февруари, по време на предаването на БНТ „Референдум” бяха огласени резултатите от допитване до привържениците на парламентарните формации за отношението им към заема. Оказа се, че 67% от симпатизантите на ПФ са против, а единствено при електората на ГЕРБ има ясно изразена подкрепа за вече гласувания заем.
Именно нагласата на избирателите бе изтъкната от съпредседателя на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов от парламентарната трибуна като основен мотив формацията да остане вярна докрай на първоначално огласената си позиция, че няма да подкрепи проектозакона.
Симеонов допълни, че след три срещи на финансовия министър Владислав Горанов с депутатите от ПФ, всички те са се убедили в необходимостта от емитирането на нов дълг, за да бъдат посрещнати предстоящите падежи на плащания по стари заеми, както и за финансиране на очертаващите се дефицити в държавния бюджет.
Същевременно Симеонов за пореден път критикува медийната политика на правителството, като изтъкна, че дори и седмицата от миналата сряда до 25 февруари не е била използвана ефективно, за да се разясни нуждата от този дълг, това че няма никакво обвързване да се заеме цялата огласена сума от 8 млрд. лева, както и че нито едно евро на практика не може да бъде изтеглено без одобрението на парламента.
Гръмък скандал с нулева чуваемост
Независимо от конструктивния подход, демонстриран от Валери Симеонов, както и от някои други от изказалите се депутати, обстановката в пленарната зала остана нажежена и взривоопасна от първата до последната минута на парламентарното заседание.
Дебатите по внесения от правителството законопроект за потвърждаване на тихомълком сключените през декември договори от финансовия министър Владислав Горанов през цялото време протичаха в жанра „гръмък скандал с нулева чуваемост”. И по-скоро напомняха предизборно нищоговорене, отколкото обмен на информация и аргументи между хора, загрижени за финансовото здраве на страната.
Редно е да се каже, че цялото напрежение около тази ратификация на практика бе изкуствено предизвикано от опита на вносителите й да мине тихомълком между капките, сякаш не става дума за заемането на 8 млрд. евро, които така или иначе ще се изплащат от поколения българи, а за осем кесии с пуканки например.
И вместо тази ратификация да се подготвя седмици наред с разумни доводи и доказуеми числа и разчети, обстановката бе нажежена с непремерени изказвания (вкл. на премиера Борисов), че страната ще фалира и ще влезе в гръцки сценарий, ако не се гласува ратификацията, както и с намеци за оставка на правителството, ако не се получи исканата подкрепа за заема.
Равносметката от совалките сред парламентарните групи изглеждаше печална за ГЕРБ буквално до началото на заседанието на Народното събрание в сряда. Освен вече споменатите ГЕРБ и РБ, всички останали парламентарни сили, вкл. подкрепящите програмата за управление Патриотичен фронт и АБВ, обявиха, че няма да се съгласят за ратификацията, защото не са убедени в коректността на обявените числа, в правилността на разчетите, както и защото не виждат как тези заеми ще бъдат съчетани с реформи в секторите, приличащи на „черни дупки” – най-вече енергетиката, здравеопазването, а също БДЖ и т.н.
Самото заседание на парламента протече в присъствието на всички министри без премиера Борисов, който отмени редовното заседание на кабинета, но така и не дойде в Народното събрание.
Между другото с изключение на Владислав Горанов, който дръпна емоционална 45-минутна реч, използвайки реториката на моркова и тоягата, никой от останалите министри не взе думата. Но пък повечето от тях толкова активно ползваха клавиатурите на мобилните си телефони, сякаш стенографираха заседанието.
Някъде в микса от изказвания, политически декларации, обвинения в национално предателство и отговори за съучастие в национална безотговорност дойде и изненадващото заявление на Йордан Цонев от ДПС, че групата ще подкрепи ратификацията, убедена от казаното от Горанов.
От БДЦ дори поискаха почивка, за да стиковат промяна в първоначалните намерения. „Вятърът на промяната” се усети и в изказването на депутата от АБВ Борислав Борисов, съпредседател на ПГ. Той призова съпартийците си да се съберат и да обсъдят новосъздалата се, според него, ситуация. По думите на Борисов, условията, поставени от АБВ, вече били получили удовлетворителен отговор.
Така и дойде гласуването, което в известна степен изненада консервативните привърженици на простата логика и предварителните декларации за намерения. ДПС даде явен знак, че е тайният, скрит стратегически резерв на ГЕРБ в това управление.
Както и че са готови на сложни лупинги и циркови салтоморталета, само и само да запазят името и самочувствието си на незаобиколим фактор в български парламент.
Съвсем не между другото, един от изводите от цялата сага с гласуването на тази ратификация е, че управляващата коалиция не е (само) това, което се вижда на пръв поглед. Както и, че резервите за преодоляването на евентуален дефицит от гласове са много и при това извън вече обозначилите се за партньори на това управление.
От БСП-Лява България докрай не се примириха с променящото се съотношение на силите, както и с прилагането на някои парламентарни хватки от вече достатъчно обиграната в това отношение Цецка Цачева. Те оспориха провеждането на първо и второ гласуване в един и същи ден, поискаха да внесат промени в текста между двете гласувания и накрая призоваха президента Плевнелиев да наложи вето на приетия закон (ратификациите са със силата на закон). Като освен това декларираха в прав текст, че ако това не се случи, ще оспорят гласуваните закони пред Конституционния съд.
Интерес предизвика това, че на първо четене съпредседателят на ПГ на РБ Радан Кънев гласува „против”. Това най-малкото му даде възможност за допълнително изказване, възползвайки се от правото на обяснение на отрицателен вот. Но всъщност Радан Кънев каза и неща, които звучат твърде драматично и стряскащо, ако не са част от полета на фантазията му.
Той обясни, че е гласувал на първо четене „против“ ратификацията на договорите с международни банки за емисии на дългови облигации на стойност 8 млрд. евро, защото е останало сериозно съмнение, че сме били свидетели на маневра за подмяна на парламентарното мнозинство.
Реформаторът каза това пред журналисти в кулоарите на Народното събрание, а по-късно го повтори и в изказване от трибуната в пленарната зала и бе цитиран от редица медии, вкл. и от БТА.
БОЙКО СЕ ОКАЗА НАЙ МЪДОИЯТ ПОЛИТИК/МИСЛЕЩ В БЪДЕЩЕТО/А НЕ СКМО В НАСТОЯЩЕТО НА БЪОГАРИЯ.ТРЯВА СТАБИЛНА БЪЛГАРИЯ А НЕ ПАРТИИНА ,КАКТО Е СЕГА.ТОВА ДОЛУ ГО РАЗБРАХАМОТ ПФ НО НЕ НАПЪЛНО.ИМА ТНИ ВИДА ХОРА-ПРОСТИ ,УМНИ/ЗА МОМЕНТА/ И. МЪДРИ РАБОТЕЩИ И ЗА БЪЛЕЩЕТО КОЕТО Е МНОГО ВАЖНО.
