Иде ли краят на далаверата с топлото?

Автор: Ани Петрова

Депутатите от парламентарната група (ПГ) на „Патриотичен фронт НФСБ-ВМРО“ внесоха в деловодството на Народното събрание проектозакон за изменения и допълнения в Закона за енергетиката. Целта на промените е да се защитят българските граждани от произвола но топлофикационните дружества, които от години злоупотребяват с правата си, превръщайки потребителите на парно отопление буквално в свои крепостни, при това доживот.

Както е известно, дори когато един клиент на ТЕЦ се откаже да ползва парно отопление и свали радиаторите в дома си, той продължава да е задължен да плаща топлинната енергия, изразходвана за общите части в жилищната кооперация, както и за топлото, отделяно от преминаващите през жилището му тръби.

Освен това от години вземанията на топлофикационните дружества преминават в съдилищата по бърза процедура, много често в отсъствието на длъжниците. След което събирането на вземанията се възлага на частни съдебни изпълнители, чиито такси са толкова големи, че понякога дори удвояват присъдените от съда суми.
Стига се до запор на заплати и други вземания на длъжниците, които на този етап от процедурата вече на практика нямат никакви права и възможности да се защитят.

В редакцията на „Десант” пристигат десетки писма, в които се описват неволите на такива закрепостени „клиенти” на парното отопление, от които се търсят суми, дори след като са напуснали топлофицираните жилища, като при това са подали уведомления, че желаят да прекратят договорните си отношения със съответния доставчик на топлинна енергия.
Множество подобни жалби има и при омбудсмана на републиката. Не може да се подмине обстоятелството, че практически във всички Народни събрания от 1989 г. насам енергийните монополости и топлофикациите в частност винаги имат свое лоби.

В резултат на това с промени в закона за енергетиката неведнъж са увеличавани правата на монополистите – естествено за сметка на ограничаване на правата на гражданите.
Не е тайна, че в редица български градове отоплението с парно е по-скъпо, отколкото в равни по площ жилища в големите европейски градове. И ако бъдат сравнени доходите, които имат българските граждани, с тези на жителите на развитите европейски държави, още веднъж става ясно, че най-бедните европейци са принудени да плащат повече от богатите. И при това са много по-ограничени във възможностите да защитят правата си или да се освободят от доживотната обвързаност с парното отопление, придобивайки жилище с централно топлоснабдяване.

Сега вече на всичко това може би му се вижда краят. Просто ПГ на  Патриотичния фронт остава вярна на предизборните си ангажименти, както и на последователната си политика да защитава социалните права на гражданите и да противодейства на своеволията на монополистите в една или друга комунална сфера.

Какво съдържат предложените от ПГ на Патриотичния фронт промени в Закона за енергетиката?

Чл. 153, ал. 2 се изменя и придобива следното съдържание:
„Когато собственик, притежаващ самостоятелен обект или обекти в сграда - етажна собственост, присъединен/ни към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желае да бъде клиент на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, той е длъжен да декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да поиска прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.“

Чл. 153, ал. 3 се изменя и придобива следното съдържание:
„Лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването, но не по-късно от тридесет календарни дни от датата на подаване на заявлението за прекратяване по ал. 2.
§ 4. в §1, т. 39 от Допълнителните разпоредби се изменя и придобива следното съдържание:
"Отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с монтирани и работещи отоплителни тела.

Разшифровката на тази разпоредба е много проста – занапред няма да се дължат суми за отоплението на онези общи части, в които радиаторите са свалени или пломбирани и неработещи.
В преходните и заключителни разпоредби се посочват изменения в Закона за управление на етажната собственост, с които изрично се уточнява какво представляват "Разходи за управление и поддържане", като се изтъква, че такива разходи са и тези за отопление на общите части с монтирани и работещи отоплителни тела по смисъла на §1, т. 37 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.“

Освен това се задължава, по силата на този закон, министърът на енергетиката да измени и допълни Наредба №16-334 за топлоснабдяването, като актуализира нормите относно договорните отношения, свързани с прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване в сгради в режим на етажна собственост, съобразно приетите изменения и допълнения на закона.
В мотивите на вносителите от ПГ на Патриотичния фронт се изтъква, че е налице явно противоречие в съществуващата нормативна уредба за отношенията между крайните потребители и топлофикационните дружества.

На първо място, само формално Законът за енергетиката предвижда способ за прекъсване на отношенията между топлофикационно дружество и негови абонати – собственици на самостоятелни обекти в жилищни сгради, като не се отчита, че договорите за доставка на услуги са индивидуални, а не за групово потребление.
Което става ясно от ал.6 на същата разпоредба, където пише: “Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.”

Именно в това изключение се съдържа източникът на обществено-значимия конфликт между предприятията производители и доставчици на топлоенергия и техните абонати.
От ПГ на Патриотичния фронт обаче обръщат внимание на факта, че този конфликт е понастоящем разрешим при съобразяването на последните изменения в Закона за защита на потребителите, които точно възпроизвеждат съдържанието на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите.

Тази директива съдържа срок за транспонирането на нейните разпоредби в националното законодателство на страните членки до 13 декември 2013 г. По обясними причини в България този срок не беше спазен до приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите от 25 юли 2014 г.

В чл. 62 на този закон категорично е записано:
(1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.

Видно е, че физическо или юридическо лице, което се явява собственик или ползвател на имот – самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, и е прекъснал топроснабдяването на собствения си или ползван от него имот, и с това е прекратил договорните си отношения с доставчика на топлоенергия, е субект именно на такава непоръчана доставка по отношение на топлоенергията, отдавана от тези части от сградната инсталация, които попадат в неговия имот.

Спазването на тази забрана е гарантирано със санкция, съдържаща се в чл. 208 от закона: “За доставка на стоки, както и вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или  предоставяне на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл. 62, ал. 1, на физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“

Изводът е, че при новата редакция на чл.62 ал.1 от ЗЗП отдадената от сградна инсталация топлоенергия по отношение на абонати, които са преустановили топлоподаването към собствените си имоти в сгради – етажна собственост, се явява нежелана и непоръчана доставка.
Което точно отразява изискванията на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС, съгласно която потребителят е освободен от насрещно задължение за услуга, която не е поискал.
Всъщност основната цел на предлаганите от ПГ на Патриотичния фронт промени в Закона за енергетиката е да бъде преодоляно съществуващото явно несъответствие в действащата нормативна уредба и да бъдат защитени правата на потребителите, които са прекъснали топлоснабдяването в имотите си.

Казано с прости думи – занапред „разводът” с доставчиците на парно ще е възможен, а изискването на суми за отопление на общите части от граждани, прекратили договорните си отношения с доставчика – незаконно.
Звучи справедливо, разбираемо и логично. Остава измененията и допълненията в Закона за енергетиката, предлагани от ПГ на Патриотичния фронт да получат нужната подкрепа в пленарната зала на Народното събрание. И това би било естественото продължение на нещата, ако и останалите депутати се съобразят с факта, че са избрани, за да защитават преди всичко интересите на гражданите на страната, а не на дружества монополисти.

В категории: Политика , Горещи новини