На 18 януари големият български поет щеше да навърши 80 години
Автор: Камен Колев
Няма българин, който да не е чел поне едно от брилянтните любовни стихотворения на покойния поет Дамян Дамянов. Или поне да не ги е чувал изпети от естрадната певица Лили Иванова. „Той бе приятел, голям поет и истински човек. Всичко, което трябва да знаем за него, е в стиховете му", казва за него примата на българската естрада пред БНТ по повод годишнината от рождението му – през януари той трябваше да навърши 80 години. Интересни неща разказва за него в спомените си писателят и режисьор Станко Михайлов.
Двамата се срещнали за пръв път през 1964 г., когато Михайлов му занесъл свои стихове в редакцията на вестник „Народна младеж”. По това време, след излизането на стихосбирката му „Ако нямаше огън”, Дамянов е бил известен и окъпан от читателската обич.
Съвременници споделят, че на един негов поетичен рецитал в Клуба на културните дейци на столичната ул. „Раковски” 108 е нямало място дори карфица да се хвърли. Паметна била и първата среща между Станко Михайлов и Дамян Дамянов. „Седеше сам зад бюрото си вляво от вратата, потънал в цигарен дим. Пое свитъка, погледна ме през очилата си с големите си красиви очи, после се взря в мен и започна да чете, издавайки тежко и шумно дишане", пише Михайлов. Поетът прочел стиховете на кандидат-сътрудника и накрая го попитал: «Защо сте толкова тъжен?”
Не вървяло Станко да му разказва всичките си страдания и ужаси от прекараното без родители детство и задал същия контравъпрос. Не получил отговор и си тръгнал съкрушен. Малко по-късно прочел публикувано едно от стихотворенията си. След втората им среща започнало неразделното им приятелство, продължило до смъртта на Дамян Дамянов.
Малко след запознанството им, големият наш поет станал редактор в сп. „Пламък”, разположено в сградата на Съюза на българските писатели, която била близо до квартирата на Станко Михайлов.
В кабинета на Дамян често се отбивала да си говорят и Димка Каролева – племенница на поета Димчо Дебелянов и съпруга на известния литературен критик проф. Стоян Каролев. „Щом влезех в стаята му, задимена от неспирното му пушене, дори когато имаше посетители при него, той се надигаше от стола, здрависвахме се и веднага излизахме в коридора, под предлог че има да говорим нещо много важно. Вечните ни приказки с Дамян бяха, разбира се, за душевните ни и физически страдания. Но аз винаги успявах с усърдна ловкост да прехвърлям темата към жените" – връща се тя в спомените си.
Дамян Дамянов често разказвал на приятеля си Станко Михайлов за голямата си любов - жена с 10-15 години по-възрастна от него, в която се влюбил като 19-годишен студент и още не можел да забрави. Дори запознал приятеля си с нея. Той постоянно искал да я вижда, да я прегръща, милва и целува. Да й говори неспирно колко много я обича и желае, макар че вече била омъжена. Защото изпитвал болезнена нужда някой да го обича и той да обича. „Ще отида при нея и ще й кажа: „Студено ми е. Искам да се гушна при теб. Приеми ме отново”, споделял поетът със Станко Михайлов.
На моменти той се чувствал объркан, защото Дамянов му разказвал и за друга негова любов. Но за нея казвал, че я иска само като жена и нищо повече. Докато другата обичал душевно и телесно. „Тя е много фина. Много шик жена. От старата аристокрация – с финес, с маниери и с красиви лафове. И много чете. Всичко знае и всичко разбира. Голяма жена. Бомба жена!”
Неочаквано на фона на тези изгарящи чувства, един ден в кабинета на Дамянов се появило слабо, високо и срамежливо момиче. Това била Надежда Захариева – млада поетеса от много бедно многодетно семейство от Сандански и бъдеща майка на трите му деца. Поетът набързо разказал на приятеля си за нея и изневиделица го информирал, че момичето е добро, честно и скромно и работата отива на женитба.
„Затова да съм търсел музика, кумове и… започна да се смее щастливо, какъвто не бях го виждал никога досега". Михайлов съвсем се объркал, още повече, че само няколко дни преди срещата с Надежда го помолил да намери в квартал „Иван Вазов” някаква студентка, с която се „бъркал” от известно време. Била много хубава, умна и също влюбена в него. „Да съм я намерел на посочения адрес, защото нямала телефон, и да съм й определил спешна среща с него. Можех ли да откажа такова нещо, и то баш на Дамян?". Но студентката тъй и не била открита. Малко след тази случка Дамян Дамянов и Надежда Захариева се оженили. Тя всеки ден го водела до работата му, а вечер го прибирала обратно до дома им на ул. "Доспат" в София.
„Извисена над него почти с две глави, тя бдително и неотклонно го следваше навсякъде и с жертвена преданост вършеше съпружеските си задължения. Много от общите ни приятели и колеги с Дамян приемаха като знак на висша добродетел и обич постъпката й, приемайки да се омъжи за Дамян с неговото тежко и невъзвратимо телесно увреждане. Но тъй или иначе, макар и вече семеен, Дамян непрекъснато изпитваше болезнена нужда да бъде понякога сам и далеч от денонощното си родителско и съпружеско опекунство, пък макар и само за час или броени минути", спомня си неговият приятел Станко.
Той има и още една незабравила случка с големия наш поет. Бил твърдо решен да му помогне да преодолее тежката си телесна скованост и да проходи. Споделил му това, а Дамянов обяснил: „Станко, като малък аз ходех самичък. Движех се без никой да ми помага. Но веднъж на една поляна, където играех с други деца, паднах и майка ми уплашено изпищя, мислейки че е станало нещо лошо с мен. Но този неин вик така ме стресна, че оттогава вече не мога крачка да направя без чужда помощ". Разбрал, че до голяма степен проблемът при Дамян е психологически, Станко го придружил до ергенската си квартира на шестия етаж, до която поетът стигнал сам и пеша. А после го приканвал да се приближи и отстъпвал назад, както правим с малките деца, когато искаме да проходят.
„Дамян се закова за миг на мястото си пред стола, после бавно, предпазливо се завъртя около себе си и направи първата крачка, после втората, третата. И пак така – смеещ се от радост като дете, че е успяло да се превъзмогне. Тогава го прегърнах и казах: – Ей, мъж, видя ли, че можеш, а? Отречи сега, че не си гигант!". Михайлов просто докосвал леко гърба му, колкото да усеща човешки допир и да има кураж. По същия начин после слязъл до изхода и се качил на трамвая с помощта на приятеля си.
А после настъпил краят, когато Дамянов си отишъл тъжен и нещастен от този свят. Малко преди това с него се запознала поетесата Камелия Иванова. „Общуването с Дамян беше затруднено от неговото заболяване. Надежда Захариева беше нещо като преводач на разговора. Тази среща се състоя във време, в което той беше позабравен, даже и отхвърлян от голяма част от обществото. Самотен и изоставен – от приятели, от съидейници, дори и от близките си. И тогава видях един друг Дамян Дамянов. Не големия поет, а големия човек, който умееше да оцени и най-малкия жест".
Съпругата на поета откри изложба в негова чест
Поетесата Надежда Захариева откри в понеделник в Града на стоте войводи изложба със снимки от живота на Дамян Дамянов. „Сливен трябва да се гордее с Дамян Дамянов. В тази изложба е отразена част от неговия живот, хората, с които се е срещал и общувал“, каза Захариева.
На срещата в зала „Май” бе прожектиран и документалният филм, посветен на поета, „Обичам те, живот” (1986) с кадри от неговата 50-годишнина, отбелязана в родния му Сливен. Сценаристи са писателите Станко Михайлов и Диана Димих, които са и негови близки приятели.
В рамките на честването на юбилейната годишнина са организирани конкурси, ще бъде издаден юбилеен лист, планирана е вечер на поета в Контакт-клуб ”Германия”, както и възстановяване на скулптурните елементи на мемориалната чешма. Дамян Дамянов е патрон на Хуманитарната гимназия в Сливен, която всяка година от 12 до 19 януари традиционно организира Дамянови дни.
