Българи са най-едрите земевладелци в Източна Европа
20 Януари 2015, Вторник
Окрупняването на масивите плодородна земя привлича външни инвеститори
Земята за продан в световен мащаб продължава да намалява. Въпреки това обаче очерталата се тенденция е, че земеделските площи все повече се концентрират в ръцете на малцина. Това не се отнася само за страни в Африка и Латинска Америка.
В Европейския съюз през последните години големите земевладелци все по-агресивно избутват от пазара малките фермери, а на първо място по концентрация на земеделска собственост е България, пише австрийското издание ORF.at.
То се позовава на доклад на Федерацията на околната среда и опазване на природата в Германия, фондация "Бьол Хайнрих", "Ле Монд Дипломатик", Института за напреднали устойчиви изследвания и "Глобал 2000".
Документът е с обем от 54 страници и е направен по повод Международната година на почвата, за каквато е обявена 2015 г. от Глобалното партньорство за почвите към Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) на ООН.
Броят на малките стопанства в ЕС е намалял с почти една трета през периода между 2000 и 2010 г. Причината за това според авторите на изследването е, на първо място, в спецификата на земеделските субсидии на ЕС. Тъй като те се изплащат на хектар, от тях най-добре се възползват големите фермери.
Данните сочат, че едва 20 на сто от всички европейски стопанства получават около 85 на сто от земеделските субсидии на Евросъюза. А 30 на сто от тях се падат едва на 1 процент от най-големите компании. Според Йорг Герке, аграрен специалист, причината за тази тенденция в ЕС се корени не само в субсидиите, но и на "съветското наследство" в страните от бившия Източен блок.
"По времето на Ленин традиционните земеделски отношения бяха нарушени, много фирми бяха национализирани и обединявани с други. Оттогава селските земеделски структури са маргинализирани, а тези отношения се запазиха на много места и след разпада на Източния блок", пише той. След обединението на Германия по-голямата част от някогашната държавна земя в бившата ГДР отиде в ръцете на крупни земеделски фирми и особено на тези, които бяха произлезли от бившите източногермански кооперативи.
В резултат и до днес в Източна Германия големи площи земеделска земя са притежание само на няколко големи компании. Разпределението на плодородните площи сега е в абсурдни пропорции, които не благоприятстват хармоничното развитие на отрасъла, се констатира в доклада.
В същото проучване са цитирани данни от статистическата служба на Европейския съюз - Евростат, според които България е на първо място по окрупняване управлението на земята. У нас 20 на сто от земеделските земи са управлявани едва от 0,04 процента от земеделските фирми със среден размер на обработваемата площ от 3128 хектара.
В Унгария 0,44% от селскостопанските компании са с по 3164 хектара, в Словакия 0,14% притежават средно по 3934 хектара. С други думи, голяма част от земеделските земи са стопанисвани от големи производители.Тази ситуация със земеделската земя благоприятства продажбата й на външни инвеститори, смятат авторите на доклада. Вложителите в плодородни площи са особено заинтересовани от големи комасирани парцели и те намират такива в Източна Европа далеч по-често, отколкото в Западна и Централна Европа.
Според председателя на Федерацията на околната среда и опазване на природата Хуберт Вайгерт концентрацията на земята е съпроводена и с нарастването на нейната пазарна стойност. По този начин цената на земята в Германия е скочила два пъти само за времето от 2000 до 2010 г., а в Румъния увеличението е с 1800%.
У нас средногодишното поскъпване е в рамките 10-12%. "Тази тенденция кара дребните земеделски стопани да се отказват от бизнеса, защото не могат да се конкурират с големите играчи", отбелязва Вайгерт.
