Дискусията за родното място на хилендарския монах продължава
Автор: Иван Ненов
Древната народна мъдрост „Когато фактите говорят и боговете мълчат” явно е неприложима към претенциите на пернишкото село Кралев дол да бъде родно място на първия наш възрожденец. Неприложима е, защото още с публикацията на Велко П. Кралевски „Гробът на Паисий” („Независимост”, N 746, 15 октомври 1923 г.), та до ден днешен с писанията на продължителя на неговите внушения Цанко Живков те са „подчинени” на друга народна мъдрост: „Едно си баба знае, едно си бае...”
Но в спора се ражда истината. Всеки спор е от въпроси и отговори и заради това написаното по-долу ще съдържа повече въпроси. Отговорите трябва да бъдат дадени от опонентите. Моята цел е да ги предизвикам. Иначе те ще повторят ролята на комисията, създадена от президента във връзка с 250-годишнината от написването на „История славянобългарска”, чието национално честване премина под „девиза” „Три дни яли, пили и се веселили”. Въпросната комисия не отдаде почит на автора на „История славянобългарска”, а на родения в Банско отец Паисий, който е бил послушник на Неофит Рилски!
Защо спорът къде е роден първият наш възрожденец се е породил едва след 1912 г., т.е 150 години след написването на „История славянобългарска”? Защо никой не е възразил на Константин Иречек, който пише в „История на българите”, че Паисий е роден в околностите на Самоков, или пък на Марин Дринов, който отбелязва в писмото си до самоковци от 14 февруари 1878 г.: „Вие, самоковци, имате правото да се гордеете пред цял български народ с това, че от вашето място се роди йеромонах Паисий, когото българите турят начело на своето възраждане...”? Или на патриарха на българската литература Иван Вазов, който в пътеписа си „Мусала” през 1901 г. отбелязва: „Славният Паисий, който е родом от Самоков, в своя „Царственик“ е обезсмъртил тая легенда (легендата за битката на цар Иван Шишман на Самоковско поле, б. а.) и унищожава с авторитета си всички настойчиви твърденета на историците.”
Могат да бъдат приведени още не малко примери – спомените на потомците на създателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров или на потомци на баба Фота, която е била съвременничка и лично е познавала Паисий... Но за „историците”, които пишат за родното място на Паисий след 1912 г., нямат никакво значение Иречек, Дринов, Вазов и родствениците му.
Дотогава никой не е оспорвал и онова, което сам Паисий е написал в единственото си произведение: „...събра и нареди Паисий йеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия...” Когато е написал „Самоковска епархия”, нима Паисий е имал предвид територията на цялата епархия, в която са влизали десетки селища! „Толкова ли е бил несхватлив, да не кажа тъп, та в своята най-зряла възраст – едва 40-годишен, да не може да усвои от своите подлинници горе-долу системата на препинателните знаци” – пита акад. Ст. Аргиров в труда си „Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф” (БАН, кн. LХІІІ – І, 1942 г.) за „черновката” на Паисиевата история.
Същия въпрос можем да поставим и за думата „епархия”. И днес ако попитаме ученици от кое и да е училище къде се намира Софийска епархия: в София, Карлуково или Каспичан например, какъв ще бъде верният отговор? София, разбира се. Тогава защо всяко село, в което се е родил калугер и е приел монашеско име Паисий, днес трябва да е родно място на автора на „История славянобългарска”?
Кралевдолската версия за родно място на Паисий Хилендарски е една от последните приумици, появила се в паисиеведението, където отново му се търси родно място. Основателен е въпросът защо се е появило това предание едва през 1923 г.?
Ето и отговорът. „През 1910 г., през септември, в Доспей бе създадено читалище, което наименувахме „Отец Паисий”. Сложихме му това име, защото всички тогава знаехме, че Паисий е от нашето село. Но учителят Христо Марков, който беше основател на читалището, не се задоволяваше с тия приказки. Документ искаше да има, че наистина Паисий е доспеец. И нали по това време, малко преди Балканската война, моят чичо Василий беше архимандрид в Хилендарския манастир, Христо Марков изпрати мен в Света гора да се добера до истината и ако е вярно, че Паисий е от Доспей, да взема и донеса документ. И аз отидох.
Чичо ми показа килията на Паисий, страници от историята му и ме заведе при един старец, който още като юноша е познавал Отец Паисий, а когато пораснал, станал калугер и библиотекар в манастира. Но думите му, че Паисий е от Доспей трябваше да се потвърдят писмено. А беше съвсем стар и на легло. Придържайки го с ръце от двете страни, ние с чичо го изведохме навън и с каруца го заведохме в град Карея, където беше конакът. Там старецът каза същото и бе издаден документ с печат, че Паисий е от село Доспей. Донесох аз документа и го предадох на Христо Марков.
Той се зарадва много и още същия ден отиде в София и го отнесе в Министерството на просветата. Занесе го той, върна се и всички зачакахме за официалното известие, че Паисий е от Доспей. Но такова известие няма и до днес. Малко след това обаче започна много да се говори, че Паисий е от Кралев дол. По тайни пътища Христо Марков проучи каква е работата. В министерството документът попаднал в ръцете на някой си Кралевски и изчезнал безследно. След това Христо Марков поиска да извади втори документ, но връзка с Хилендарския манастир не можа да се установи. Балканската война беше започнала и възпря всичко”. Това е спомен на доспееца Тодор Прасков, отпечатан във в. „Самоковска трибуна” през 1962 г. във връзка с честването на 200-годишнината от „История славянобългарска”.
Знам, че кралевдолци ще скочат и ще извикат: „Докажете го!” Наистина няма как да се докаже, след като документът е унищожен, както преди година бяха изчезнали (или унищожени) от Държавния архив писмата на пловдивчанката Надежда Гидикова – потомка на Зографския род, до проф. Васил Захариев, в които тя разказва родови спомени за Паисий. Не е ли това логичен отговор и за късната поява на кралевдолското предание за Паисий!
И все пак кралевдолското предание се е появило. То си има своите защитници, дори цяла комисия излиза със становището, че Паисий Хилендарски е роден в Кралев дол. За всички защитници на кралевдолската теза това е преданието, изнесено от Велко Кралевски, че в края на ХVІІ век в селото имало поп Цветан, на когото по-малките братя станали калугери в Света гора под имената Лаврентий и Паисий.
Няма да преразказвам преданието, детайлно разработено от Кралевски и сега поддържано от Цанко Живков, а ще цитирам някои пасажи от труда на проф. Юрдан Трифонов „Кралевдолски Паисовци и вярването за техни роднински връзки с отца Паисия Хилендарски” (докладван в Историко-филологичния клон на 20 май 1937 г.). Проф. Трифонов (1864- 1949) е един от българските учени, „в чиито трудове за българската средновековна история и литература се проявяват най-добрите му качества на изследовател... стреми се към всестранен и задълбочен анализ на всички познати факти, свързани с разглежданата проблема; пълно и точно се ориентира в състоянието на предходните изследвания, насочва вниманието си предимно към спорни и неразрешими въпроси, като предлага свое решение, подкрепено с максимален брой доказателства...” (Речник на бълг. литература, т. 3, стр.471-473).
В труда си проф. Трифонов, след като детайлно е проучил всички публикации на Велко Кралевски и Ив. Люлински, както и становището на комисията, така и съпоставянето на годините на раждане и смърт на преките потомци на поп Цветан, стига до извода: „По нашите издирвания, поп Цветан е живял приблизително между 1740 и 1826 г. и е умрял на около 86 години. Но, ако е така, поп Цветан не е можел да бъде по-стар брат на историческия отец Паисий Хилендарски, който е бил роден през 1722 г. А щом кралевдолското предание поддържа, че той е имал брат с име Паисий, който е бил по-млад от него, та е дошъл след смъртта му в селото и е изпълнявал службата му около 6 месеца – този Паисий не може да бъде идентичен с отца Паисия Хилендарски. По-нататък ще бъде доказано още по добре.”
По-нататък Юрдан Трифонов пише: „За целта на нашето издирване имат важност следните думи, които изнудвачите на поп Цветана му казвали: „и ти си лъжец, и ти си бунтовник, и ти си поис-папас! Явно е, че в тия думи „паис” не е собствено име, а укорно прозвище. Изнудвачите на поп Цветана, като са чували от самите селяни, които са ги насочвали да искат парите от него за брат му Паисия, отъждествявали с името на последния с турската дума paizen (сводник, мръсник), изговаряна простонародно писъ, та под „паис-папас” (писъ-папас) са разбирали мръсен поп и са употребявали тия думи като епитет на поп Цветана.”
След това проучване, както се казва, коментарът е излишен. Но нека прибавим и още нещо. Всички кралевдолци, разказвали преданието за техния Паис, не пропускат да кажат, че поп Цветан заклел двамата си братя – Лаврентий и Паисий, да не стават попове в селото, защото него го е бил самоковският владика грък.
И тук е мястото да припомним на кралевдолските „изследователи”, че до 1815 г. в Самоковска епархия не е имало гръцки владика. А владиката грък , който е биел поповете, се е казвал Дели Матей и е бил начело на Самоковската епархия 1846, 47, 48 г.,но самоковци са го изгонили.
И още един, последен въпрос, към „търсачите” на родно място на Паисий Хилендарски: защо авторът на „История славянобългарска”, от която има само два автентични преписа – Котленският и Самоковският, за втория е избрал самоковското село Доспей, а преписът е извършен от местния 28-годишен поп Алексо в присъствието на самия Паисий? Защо Паисий не е посетил другите си „родни” села – Банско, Кралев дол и останалите 6-7 населени места, измислени от фалшификатора акад. Йордан Иванов?
