Село Цапари обединява бивши противници на фронта по време на Първата световна война
Автор: Иво Антонов
Вюжната част на днешна Република Македония, близо до втория по големина град Битоля, се намира величествената планина Пелистер. В полите й е разположено старото борческо село Цапари. До преди десетина години селото е център на община от около 500 жители и се намира на двадесетина километра западно от Битоля.
Голяма част от местното население (близо 2 500 души) се е изселило в Австралия в края на 50–те години на миналия век по икономически причини. По това време в Цапари има около 200 къщи, някои от които са запазени и до днес. Сред сградите се отличава внушителната църква, кръстена на името на свети Георги и построена през 1888 г. „с помощта на целия народ“, както гласи титулният надпис на български език над входната врата.
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. селото дава 96 свидни жертви в името на свободата. Признателните цапарци изграждат още през 1906 г. в двора на храма “Свети Георги” костница, в която са прибрани тленните останки на юнаците. Там те се пазят до 70-те години на миналия век, след което са преместени в центъра на селото, където е устроен голям соц реалистичен паметник.
По време на Първата световна война Цапари става център на едни от най-големите битки
на Българската армия с войските на Антантата. По върховете на Пелистер, точно над селото, са разположени позициите на 6 пехотна Бдинска дивизия.
Местните хора, българи, в студ, мраз и непроходим сняг, с мулета и волски впрягове, а често и с чували на гръб изнасяли по стръмните височини храна и вода на войниците от Видинско, Ломско, Плевенско, Свищовско, дошли да воюват за свободата на Македония.
На връщане те прибирали телата на загиналите герои и ги погребвали като свои – офицерите, както подобава за важни личности – в двора на църквата “Свети Георги”, а войниците – в подредено гробище западно от храма.
За военните с по-висши чинове са направени красиви мраморни паметници, които са оцелели до ден днешен. Това са и единствените цялостно запазени надгробни знаци на територията на днешната Република Македония.
През 70-те години по настояване на Сърбия войнишките кръстове и един от скромните паметници са съборени и изринати с багер, но гробовете остават непокътнати.
Дълги години самотен циментов мемориал с изличени от времето надписи е единственият белег, който показва, че тук е последният дом на 214 души от Шеста пехотна Бдинска дивизия, от славните 3-и пех. Бдински полк, 15-и пех. Ломски полк, 16-и пех. Ловчански полк, 51-ви, 55-и, 58-ми пех. полкове, 1 планински артилерийски полк, 12-и и 19-и артилерийски полкове, 6-а пионерна дружина.
След 2000 г. офицерските паметници и войнишкото гробище са „преоткрити“ от изследователи, а впоследствие стават обект на многократни посещения от историци, политици, общественици и граждани от България и Македония.
За първи път Цапари е посетено от експерт на Министерството на отбраната през 2002 г. Впоследствие в църквата „Свети Георги“ българското посолство в Скопие започва да провежда панихиди за загиналите войници по повод Архангелова задушница.
Почти винаги на тях участва и делегация от Министерството на отбраната, а в предишни години и представителни части на Българската армия от контингента в Призрен, Косово, до неговото закриване.
През 2005 г. в църквата и военното гробище е проведен църковно-военен ритуал с участието на представителни части на БА и делегация на МО, водена от заместник-министъра на отбраната.
През 2006-2007 г. Пловдивският граждански клуб подема инициатива за изграждане на почетна пътека и стълбище на войнишкото гробище.
На 9 май 2007 г. на току-що реновираното и оградено гробище се провежда уникален за тези места ритуал на помирение.
В него участват четирите нации – бивши противници на фронта по време на Първата световна война – България, Сърбия, Франция и Германия. Церемонията е инициирана пак от Пловдивския граждански клуб, със съдействието на община Битоля и е под патронажа на председателя на народното събрание на Република Македония.
През 2013 г. Пловдивският граждански клуб поднови инициативата за довършване на цялостното възстановяване на военното гробище в Цапари. През 2014 г. бяха поставени 100 каменни кръста на гробовете и беше изградена масивна ограда, както и паметни плочи с имената на загиналите. Финансово съдействие за реализиране на проекта оказа и Министерството на отбраната.
