Има/няма правителство – трудното предстои

Автор: Ани Петрова

По всичко личи, че 91-то правителство на България е орисано да бъде родено по най-трудния, макар  и по най-естествения начин – след пределно трудни, мъчителни и драматични преговори, за които може да бъде казано, макар и формално, че са олицетворение на девиза „Съединението прави силата”.

Но мнозина биха възразили, че компромисите по съставянето на втория кабинет на Бойко Борисов са толкова много, че поставят под съмнение неговата жизнеспособност и стабилност. А какво по-парадоксално от правителство, което е обречено да започне тежки и непопулярни реформи, вървейки с патерици, образно казано. И освен това е съставено повече механично – по волята на коалиционни компромиси, отколкото като добре сработен екип от единомишленици.

Някои биха казали, че в България е традиция управляващите тепърва да се учат да управляват. Други биха акцентирали върху вече внушителния управленски опит на Бойко Борисов, съчетан с умението му да налага волята си.
Трети с основание ще припомнят, че, въпреки всичко, Борисов няма доведен докрай мандат. Всички ще са прави.
Също като лидера на ГЕРБ, който след получаването на мандата от президента Плевнелиев, заяви в Гербовата зала на „Дондуков”, че дали ще има правителство ще се знае още на другия дне, но трудното предстои.

Преговорите, без които нямаше да има правителство

Те започнаха още след изборите и вече е трудно, дори за статистиката, да се обобщи в колко кръга и колко часа продължиха консултациите за съставяне на това правителство – между първия преговорен екип на ГЕРБ и екипите на останалите парламентарно представени формации без отказалата „Атака”; после с модифицирания екип на ГЕРБ в централата на партията и само с потенциалните партньори; сетне с Реформаторския блок – на приливи и отливи, та дори с готовността да се върви към нови избори; и най-сетне в деня, когато Борисов получи мандата – с Патриотичния фронт след декларацията на формацията, че няма да подкрепи правителство, в чиято програма липсват приоритетите на формацията, както и с Реформаторите, и с АБВ…

Този последен етап на преговорния маратон продължи повече от 7 часа в сряда с ясното съзнание във всяка една от преговарящите страни, че съгласието няма алтернатива.
Или по-скоро, че без съгласието на Патриотичния фронт няма да има правителство, което би довело до опасността от нови избори и задълбочаване на кризата.
Е, срещнаха се и се споразумяха!
Интересите на България бяха поставени над партийните, коментира след финала на преговорите съпредседадателят на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” Валери Симеонов.

"Тази нова за България форма на договаряне дава вече първите си резултати. Ще бъда много по-доволен, ако след една година се поздравим с резултати и в това отношение изразявам оптимизъм, че когато се поставят интересите на България над партийните, резултати ще има”, коментира Валери Симеонов на обща пресконференция в парламента с Томислав Дончев от ГЕРБ и Радан Кънев от Реформаторския блок.

Симеонов изтъкна, че окончателно решение за подкрепа на програмната декларация има, следователно ще има и решение за подкрепа на правителството.
Много важно е да се отбележи, че в хода на тези преговори, независимо от наложилите се компромиси от страна на всяка от участващите формации, Патриотичният фронт удържа докрай първоначалната си позиция, че няма да участва с политически фигури в правителството на ГЕРБ-РБ, но при нужда ще предложи експерти.

Новата формула „3+1 наяве”

Както е известно, първоначалната формула на правителството бе „двупартиен кабинет с трипартийна парламентарна подкрепа”. След преговорите в сряда се очерта вероятността кабинетът да е „3+1 наяве” (и все пак с едно наум), т.е. правителството да има подкрепата и на АБВ, но не заради предложения на Ивайло Калфин пост на социален министър, а заради вероятността АБВ и ГЕРБ да подпишат отделен документ, различен от съгласие по програмните приоритети на правителството.

Но Ивайло Калфин и Румен Петков, които преговаряха с ГЕРБ, нямаха мандат за такова решение и остана то да бъде взето от ръководния орган на формацията в четвъртък.
Което пък вече излезе извън редакционния график на „Десант”. Също като планираното за точка 1 от дневния ред на Народното събрание в петък гласуване на състава и структурата на правителството.

Именно в тази връзка Томислав Дончев от ГЕРБ направи някои необходими уточнения.
„Коалицията, която се подготвя, се състои от ГЕРБ и Реформаторския блок. Това, което коментираме в момента, е на база за търсене на по-широка парламентарна подкрепа. Утре ще се разбере дали би могло да има още един партньор”, отбеляза Дончев.
По думите му, в този мъдър за парламентаризма вторник, „след изключително тежки преговори, разговори и детайли тази вечер имаме дозата съгласие. Тя предполага, че утре сутринта (в сряда), когато офицалният текст на декларацията бъде публикуван, може да бъде подкрепен от три или четири партии.

Опитали сме се да намерим необходимия, разумен компромис, водени от отговорността и ангажимента да имаме работеща конструкция", подчерта още Дончев.
В общия тон на задоволство от постигнатото се вписа и Радан Кънев.
„Налице е достатъчно съгласие, както да се сформира правителство, така и то да има своята програма. Убеден съм, че в настоящето Народно събрание това е пътят към най-добрия възможен компромис и най-добрите рамки на управление“, допълни съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок.

Ивайло Калфин и Румен Петков не останаха в сградата на Народното събрание за тази късна пресконференция и бяха пределно лаконични в изявленията си пред парламентарните репортери. Калфин отбеляза, че по време на разговорите изобщо не е ставало дума за постове и личности и с това избяга от темата за присъствието му в проектосъстава на правителството.

„Това, което сме говорили винаги е, че ако намерим приоритетите си в програмата, бихме участвали в правителството”, каза още той.
Румен Петков също не коментира въпроса дали Ивайло Калфин ще бъде министър в новия кабинет. Петков изтъкна, че преговорите продължават.
„Трябва с удовлетворение да кажа, че наистина са много констурктивни. Много от предложенията, които направихме, бяха приети и то защото са полезни”, коментира Румен Петков.

От буламач до притоплена манджа

Много интересни, но и доста полярни са оценките на политолозите за (неофициално) обявения състав на правителството на Бойко Борисов. Още по-интересни са коментарите в социалните мрежи и по форумите в електронните медии, където дори се появи доста сполучлив фотоколаж, обединяващ в едно лицата на Иван Костов и Бойко Борисов.

А ако за момент отнесем към политиката афоризма, че изоставените любовници са най-опасните врагове, то определено си струва да се чуе и оценката на Николай Бареков, който настойчиво самопредлагаше формацията си ББЦ (нарекла междувременно парламентарната си група с далеч по-благозвучното и не по-малко претенциозно име Български демократичен център) за партньор на ГЕРБ в управлението, но бе отсвирен още на първия кръг от консултациите.

„Моята лична си позиция като евродепутат и лидер на „България без цензура“ е, че българските политици, които имат ясна визия и защитават патриотичните идеи в парламента, трябва да останат в опозиция и да не подкрепят правителство, сглобено на тъмно като буламач между партии и лица на прехода, които са донесли само несгоди и омраза между българските граждани”,  написа Бареков в сайта си малко след като ГЕРБ и Реформаторския блок се споразумяха да направят коалиционно правителство.

Ден по-късно лично Джефри ван Орден се обади на Бойко Борисов по телефона, за да му предложи подкрепата на БДЦ за правителството, стига ГЕРБ да се съгласят на още една среща с БДЦ за обсъждане на общото в програмите на двете формации.
Коментарът, както се казва, е излишен.
Ако продължим с казаното от политици, останали вън от обхвата на коалиционното правителство, ще срещнем и други живописни оценки и сравнения.

Според Мария Капон, чиято партия е член на ЕНП също като ГЕРБ, този кабинет няма да има и сто дни толеранс. Нови избори били по-добрият вариант, отколкото всеки такъв олигархичен кабинет. По думите й, с избора на Божидар Лукарски за министър става така, че на практика икономиката принадлежи на Валентин Златев.
Не по-малко колоритен бе вечният бунтар в БСП Георги Кадиев, според когото министрите от квотата на ГЕРБ не са нищо повече от притоплена манджа.

Предложените мерки в икономиката, посочени в програмата на кабинета, Кадиев описа като писани в Амазония, а целият документ нарече детско-юношеска литература.
„Отчаян съм от структурата на кабинета. В него има трима вицепремиери, двама от които са излишни, много на брой министри, не ми се мисли колко ще са заместниците и хора без опит", каза Кадиев.
Според него от вицепремиерите единствено постът на Томислав Дончев, отговарящ за еврофондовете, има смисъл, а на Кунева просто са й намерили някакво място, но не и работа.

Междувременно Лютви Местан свари да изпрати депеша до Жозеф Дол за това, че „с безспокойство наблюдаваме как веднага след Вашето отпътуване от страната, опитите за сближаване във формула за общо управление между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт продължиха и дори представители на Патриотичния фронт неприкрито заявиха, че целта на подновените срещи и евентуално партньорство е изолацията на либералната партия ДПС по пътя на етнорелигиозната нетърпимост и омраза“.

Ожалването на лидера на ДПС до лидера на ЕНП бе достойно продължение на действията на лидера на ГЕРБ в традиционното за нашего брата търсене на подкрепа от Големия брат (който е актуален в момента, разбира се).

Кула от кибритени клечки

„Това правителство прилича малко на кула от кибритени клечки. През цялото време ще има опасения някоя от тези клечки да бъде изтеглена и цялата кула да се срути. Понеже има едно стабилно нещо в българския политически живот напоследък и това е ДПС, притеснението явно на авторите на този кабинет и главно на хората от ГЕРБ е да не се окаже, че този кабинет в един момент ще изглежда зависим в очите на хората от ДПС и ДПС се явява гарантът за неговото съществува”.

Това коментира социологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл” часове преди президентът да връчи проучвателен мандат на Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ сякаш чу това предупреждение и реагира на него във финалните си думи в Гербовата зала на президентството.

„Ясно е, че не желаем подкрепата от ДПС за правителство утре. Моля ги да не гласуват за него, ако го предложим, защото това ще породи спекулации", заяви Бойко Борисов малко ни в клин, ни в ръкав, веднага след финалните думи на президента.
След което използва присъствието на медиите, за да увери ДПС, че от ГЕРБ няма да допуснат нещо, което би взривило етническата толерантност.

Първан Симеонов не е единственият от социолозите и политолозите, които обявяват жълт и дори на оранжев код за потенциално опасни явления пред новото правителство. Поне във вида, в който бе анонсирано.
„Една аморфна подкрепа дава възможност на политическите брокери да изритат навън кабинет в най-малко подходящия момент за България”, категоричен е Огнян Минчев, който никога не е крил десните си убеждения и дори пристрастия.

Няма никакво съмнение, че двете политически сили са направили компромиси и с част от своята програма, и с част от своите кадрови решения, коментира политологът Димитър Ганев. Той прогнозира, че в следващите няколко месеца това парламентарно мнозинство ще ерозира при първите трусове в управлението, защото реформите изискват смели, непопулярни действия, които засягат интересите на огромни групи от хора и това може да се отрази върху парламентарната подкрепа на този кабинет.

Мисля, че хоризонтът на това правителство ще бъде по-къс, поради факта, че то е формирано върху партии, които нямат мнозинство, каза още Ганев. Освен това политологът изтъкна, че не трябва да оставаме с впечатлението, че тази атмосфера на диалогичност, на съгласие, на компромис в целия ни политически елит фактически от последните няколко седмици ще се запази и няма да бъдем свидетели отново на тежки конфронтации в следващите няколко месеца - това ще стане при първите по-сериозни скандали и трусове в управлението.

Ганев припомни огромните проблеми, които трябва да се решат в следващите няколко месеца: и бюджетът за 2014 г., и бюджетът за 2015 г., и много, много други, свързани с реформа в редица сектори.
„Така че според мен това правителство може да изкара с един хоризонт между една и две години като не трябва да изключваме вариант, който да има предсрочни парламентарни избори, заедно с местните през 2015 г. или с президентските през 2016 г.”, смята Димитър Ганев.

Всъщност тази прогноза съвпада с времевите хоризонти, споменати от Бойко Борисов в речта му по време на първото заседание на 43-тото Народно събрание. И потвърждава казаното от самия Борисов, че истински трудното започва с формирането на правителството.


Правителство 2+2

След дълги и мъчителни преговори, на 6 ноември в зала „Запад“ на Народното събрание ПП ГЕРБ и Реформаторският блок подписаха споразумение за коалиционно управление на страната.
Декларацията за управление получи подкрепата на коалиция „Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО“ и партия АБВ.
„Запазваме правото си на различно мнение по някои нестратегически въпроси, решаването на които ще търсим с консенсус в Народното събрание. България над всичко!" заяви Валери Симеонов, който подписа документа от името на ПФ.

Лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов благодари на председателя на Патриотичния фронт и подчерта: „Не си спомням медиите да са присъствали на други подобни преговори когато са се правили правителства досега. За да няма задкулисие и „златно пръстче“, се опитахме да създадем ясен документ, който да ни направлява и да държи рамката на бъдещото управление. Направихме компромиси не в името на власт и постове, а водени от желанието да се опитаме преди евентуални нови избори да направим правителство. Условието да съм премиер никога не е било препъникамък. ГЕРБ участва в това правителство с всичко най-добро, което има, и се надявам то да има дълъг живот.

Всички знаехме, че в рамките на този мандат трябва да се опитаме да направим кабинет.“
Мeглена Кунева от Реформаторския блок добави, че преговорите не са били лесни, но трудното започва оттук нататък: „Постигнахме и нашето вътрешно съгласие за участие като партньори в това начинание, което се надявам да изведе страната на пътя на стабилността и реформата. Реформата означава стабилност на държавата и много ще държим на това. Знаем, че за да можем да имаме стандарт на живот като европейския, трябва да направим необходимото.”


В категории: Политика , Горещи новини