Той първи провижда значението на комитетите, а Левски ги издига до необходимата висота
Автор: Борис Цветанов
Дейността на Иван Касабов и създаденият от него Таен централен български комитет и досега не са оценени по достойнство. Изследването на Александър Бурмов в „Исторически преглед" отпреди 54 години отдавна е недостатъчно.
Все още ортодоксалните историци повтарят баналната оценка, че в Комитета са членували най-вече търговци, които оказвали влияние за „непоследователна дуалистична идеология".
На Касабов се приписва съмнителната от вече днешна гледна точка идея за създаване на дуалистична империя между Турция и България по подобие на Австро-Унгария. В първите години след демокрацията дори се писа, че на Запад се били захванали сериозно да анализират далечните за България ползи от това хрумване.
Автономна България в епархийските граници наистина би имала шанс за постигане на националните идеали, но това си е сметка без кръчмар, разбирай Великите сили. В нашия случай обаче става дума за рев на чужд гроб, тъй като идеята за диализъм не е на Касабов, а на неговия познат от Комитета Пандели Кисимов. Той е автор на един мемоар до султана, който Касабов превежда на френски и по Гълъб войвода е изпратен лично до султана в Цариград. Съдържанието му вдъхва надежда на българите и вдига шум из европейския печат.
Българската колония в Одеса събира пари, които дава на Комитета, за да започне издаването на печатен орган. Вестник „Народност" отначало се редактира от Иван Богоров, а от бр. 21 - от Иван Касабов. „Неизбежно е нужно да имаме всиобщ вестник - пише той в програмната си статия, - който да брани нашите народни интереси, все едно да бъдем като една летопис на нашата нова история".
Когато през 1866 г. Иван Касабов учредява БТЦК, той е 29-годишен, но има зад гърба си вече 15 години участие в националноосвободителното движение. С днешни перки е трудно да видим 14-годишно момче да участва в пренасяне на оръжие от Белград до Белоградчик в помощ на въстаниците на княз Иван Кулин, но той го е правил. Тогава е ученик в Белградската гимназия, другарува с Раковски и е избран за секретар на организацията на българските емигранти.
След бягство от режима на Карагеоргиевич е учител в Русе, но когато идва на власт Обренович, отново е в Белград. Завършва Юридическа школа, сътрудничи и редактира „Дунавски лебед", а по време на Първата българска легия е секретар и политически пълномощник на Раковски. По-късно защитава докторат във Виена, учителства в Гюргево, поканен е за професор в Болградската гимназия.
През 1865 година се установява в Букурещ.
В румънската столица е извършен преврат срещу Куза. Новото правителство се бои от турска военна намеса. Представител на властта се обръща към Иван Касабов с молба да събере българи доброволци за защита срещу добро заплащане. Касабов отговаря, че това не е решение, че има нещо по-добро. И предлага да сформира таен комитет, който да подготви въстание в българско, което да отвлече и военни, и политически сили, като облекчи положението в Румъния. Правителството одобрява идеята.
През март 1866 г. БТЦК е учреден. В него участват хора като Киряк Цанков, Пандели Кисимов, Георги Живков. При срещата с правителството е представен подготвен от Комитета „Акт за свещена коалиция между румънци и българи". Комитетът, се казва в Акта, съгласувано с румънското правителство, ще работи за установяване на военно и политическо сътрудничество между всички балкански народи и предвижда свързването им в една конфедерация от автономни държави.
Нещата обаче се развиват в посока благоприятна за властта в Букурещ, военна опасност от Турция няма и нещата стигат до тук. БТЦК обаче не свива знамената.
Изработен е устав, според който Централният комитет остава в Букурещ, като се създават местни комитети в големите румънски градове и в българско. В Румъния такива организации възникват в Гюргево, Турну Магуреле, Зимнич, Плоещ, а в българско – в Русе.
Написана е клетва за встъпване в членство в комитетите. Решено е с европейските държави да се уреди на двустранна основа да имат пратеници с цел реално запознаване с обстановката в България.
Установени са контакти с видни европейски революционери като Мацини и Бакунин. Оттук и особената склонност на дейността на комитета към съзаклятничество и тайнственост.
В момента, в който БТЦК трябва да развие дейност, синдромът "кой по-по-най" си казва думата. Раковски не може да преживее, че някогашният му възпитаник го измества от водачеството на българските революционери.
Раздорът е посеян. За да укроти страстите, Касабов се оттегля за година като учител в Плоещ. Комитетът изпада в летаргия. Но през 1868 г. е събуден за нов живот. Тогава Иван Касабов се свързва с Хаджи Димитър, помагайки му за сформирането на четата. Това не е връщане към четническата тактика, която мълчаливо е отречена най-напред от председателя на БТЦК. Четата трябва да премине тайно в българско, да се установи в Стара планина и от там да бъде издадена прокламация от привременното правителство в Балкана.
Касабов е написал и превел на френски два меморандума - единия до султана, втория до дипломатическите представителства в Цариград. Анализът на тези документи напълно го реабилитира от измишльотината за дуализъм между Турция и България.
Когато четата е разгромена, Касабов помества текста на меморандумите във вестника, който вече издава със собствени средства. Описва и подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и на четниците им.
Високата порта остро реагира и властта в Букурещ е принудена да арестува смутителя на спокойствието. Той е пратен в затвора, откъдето излиза след два месеца и отново се захваща с вестника, като го списва в още по-революционен дух.
В мемоарите си отбелязва, че започва изграждането на комитети в България, като най-добрият агент на БТЦК тогава бил Васил Левски. Касабов му дава за разпространение „Прокламация към българския народ от привременното правителство в Стара планина".
Но гласовете против него стават все по-силни. Срещу него е и Добродетелната дружина, най-сетне и Каравелов. И Иван Касабов се отказва от политическа дейност.
Когато приема румънско поданство, за да може да упражнява адвокатска дейност, той съвсем е отписан от стълба от бляскави имена на българските революционери. Каравелов направо се гаври с него в повестта си „Прогресистът".
След Освобождението става народен представител и председател на Търновския окръжен съд. Премества се в София, където работи в прокуратурата и Апелативния съд. Там написва и ръководството „Какъв трябва да е правилникът за вътрешния ред на Народното събрание".
Отива си от този свят през 1911 г.
