Варненският апелативен съд потвърди решението на окръжните магистрати от Добрич – имотът остава в ръцете на общината
Автор: Пламен Николов
Българската правосъдна система за втори път издържа теста за защита на обществения интерес в казуса за неоснователните претенции на Главното мюфтийство към училищен имот в центъра на Добрич. Варненският апелативен съд потвърди изцяло решението на окръжните магистрати, с което е отхвърлен иска на Мюсюлманското вероизповедание в България за придобиване на собствеността върху апетитния имот.
Теренът в централната част на областния град е с площ близо 5 дка, от които мюфтийството иска една трета заедно със сграда от 630 кв. м. Оценката на обекта, към който протягат ръце от мюсюлманското изповедание, е 348 418 лв. Делото е със значителен обществен интерес, тъй като засяга зданието на едно от най-старите училища в града – ОУ „Христо Смирненски”, а искът е на значителна стойност. Сградата се ползва активно в учебния процес, в нея се обучават ежедневно над 200 деца.
Мотивите на мюфтийството се коренят още във времената на турското робство.
Според ищците тогава то е било собственост на местните мюсюлмани, а теренът се ползвал като гробище. По тая логика по-голямата част от българската земя трябва да отиде в ръцете на мюфтийството, защото преди Освобождението е била собственост на бейове и аги, които са издевателствали над беззащитното българско население.
След Освобождението, твърди мюфтийството, имотът преминал като собственост на местната Мюсюлманска вероизповедна община, която през 20-те години на миналия век, по време на румънската окупация на Добруджа, построила турско училище.
Според документите обаче е спорно дори съществуването на мюсюлманска община като юридическо лице в Добрич. Още по-малко пък може да се твърди, че днешното мюфтийство е неин правоприемник.
Освен това по никакъв начин не е доказано, че въпросната вероизповедална община е била собственик на имота. Напротив, има документи, сочещи, че след възвръщането на Южна Добруджа към България теренът е бил собственост на българската държава и там е била организирана болница за лечение на войници.
След 1944 г. действително в сградата се организира частно турско училище, което обаче не разполага с никакви документи за право на собственост. Парцелът в центъра на Добрич не фигурира в нито един списък на вакъфските имоти от 1954 г. до 2013 г., когато от Главното мюфтийство решават да протегнат ръка към апетитния имот.
Отхвърлена е и тезата на ищците, че сградата била насилствено отнета от българската държава през 1960 г. През 60-те и 70-те години на миналия век тя е достроена със средства на Градския окръжен народен съвет. Имотът се поддържа с пари от общинския бюджет, в него има осъществено допълнително строителство, което съгласно тълкувателно решение на Върховния касационен съд обезсилва всякакви реституционни претенции.
Имотът в момента е общинска собственост по силата на действащото законодателство на страната и законосъобразно е предоставен с образователна цел за стопанисване и управление на ОУ „Христо Смирненски”, гласи решението на Апелативния съд във Варна. То подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Неговата дума ще е окончателна и ще е последният тест в казуса, при който правосъдието е призвано да защити обществения интерес от поредните опити да се сложи ръка върху общинско имущество, ползвано за образователни цели.
