Патриотите с достойно място в парламента

Автор: Ани Петрова

Редно е да поздравим борбеният Давид, този път застанал на равна нога до Голиат. Такива са реалностите – Патриотичният фронт е пръв сред равни, а така наречените малки формации поднесоха една очаквана, но поради това още по-сладка изненада. Защото в българската политическа история е пълно с несъстояли се отличници…
Може да се каже и по друг начин: двете големи формации заедно получиха по-малко от половината гласове. Това също е показателно.

Иначе отминалите току-що предсрочни парламентарни избори донесоха много отрицателни „най” и малко постижения, достойни за „по”. Мнозина ще запомнят този вот с многото антирекорди.
На 5 октомври упражниха правото си на глас 3 356 400 избиратели в България и 144 990 избиратели в 428 секции зад граница. По данни на ЦИК избирателната активност е била 46,8%, което е най-ниската, регистрирана на парламентарни избори.

Според социолозите тя, както и най-фрагментираният парламент са показателни за разочарованието на хората, недоверието им към политическия елит и разпадането на връзката между избирателите и  политическите формации.
Други изтъкнаха умората от честите избори – трети по ред за малко повече от година. Четвърти – относително сложния начин за гласуване в сравнение с времето на многото и разноцветни бюлетини.

Избирателната активност на парламентарните избори, състояли се на 12 май 2013 г., също бе рекордно ниска – едва 51,33%. Но както се видя, всеки рекорд – дори срамните за демокрацията – е до време…

Как гласува „другата България”?

Този път от странство дойдоха 144 990 гласа, подадени в 428 секции в повече от 40 държави. Дни преди изборите зам.-министърът на външните работи Катя Тодорова изчисли, че общото увеличение на броя на секциите в чужбина спрямо предишните парламентарни избори през 2013 г. е 88 процента.
Тогава в Турция е имало най-голям брой - 86 секции. Сега там те са 136. В САЩ през 2013 г. е имало 11 секции, сега са 41, във Великобритания от 11 през 2013 г. секциите сега са 40, в Германия са се увеличили от 5 на 19, в Испания - от 24 на 41, в Гърция - от 10 на 15, в Кипър - от 6 на 7, а във Франция - от 8 на 11.

Увеличаването на броя на секциите зад граница с почти 9/10 е довело до нарастване на гласувалите с малко под 19%. Което е постижение на фона на рекордно ниската избирателна активност вътре в страната.
Още малко числа: гласувалите в Турция са 62 587 души, което е с  5,2% по-малко от гласувалите там през 2013 г.
Броят на българските граждани, дали гласа си в чужбина извън Турция, бележи нарастване с 66,3 %  спрямо вота от предсрочните парламентарни избори през 2013 г.  - от 49 551 през май 2013 г. на 82 403 сега.

Наблюдателите отбелязват, че за първи път на парламентарни избори в последните десет години гласовете от Турция са по-малко от тези от останалите секции извън страната.
Най-силните секции за ГЕРБ са в Лондон, а РБ е получил подкрепа във Виена, Мюнхен, Берлин, Ню Йорк, Брюксел и Париж, но на нито едно от тези места гласовете за реформаторите не са повече от 300.
БСП има общо 3375 гласа извън страната, като най-много хора са гласували за столетницата в Молдова и Русия. В Москва БСП е първа политическа сила със 75 от общо 330 бюлетини – с 5 повече от пуснатите за ГЕРБ.

Патриотичният фронт получава общо 4843 гласа от секциите зад граница. Най-много бюлетини за коалицията са пуснати в македонския град Битоля – 155. По повече от 30 гласа за патриотите са подадени и в секции в Испания, ФРГ, Великобритания.

Самотните победители

В политиката е като в спорта – обикновено се помнят само победителите. Въпреки че понякога плащат сметката вторите. Особено в случаите, когато сеят ветрове в приемливо като външност и скандално по съдържание коалиционно управление, а после се питат: „Кой (Пеевски и не само!) ни срина подкрепата?”.
Наивен въпрос за политически инженери от второ и трето поколение…
Победителите от тези избори са ГЕРБ и победата им е разгромна спрямо вторите – с два пъти по-голям резултат, но същевременно твърде недостатъчен за самостоятелно управление.

На 5 октомври ГЕРБ получиха 32,667%, а „БСП Лява България“ – 15,398% от гласовете. Повечето социологически агенции прогнозираха точно толкова за първите (с отклонение в рамките на статистическата грешка от 2%) и средно 5% повече от това, което регистрира БСП. Но това също е пряко свързано с избирателната активност.

ГЕРБ са първа политическа сила в 26 избирателни района, а в останалите пет №1 е ДПС. Социалистите не успяха да вземат нито една област, което вече наистина е прецедент.
Парадоксално или не, но за втора поредна година и във втори поредни парламентарни избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов демонстрира недоволство от резултата. Например отказа да даде традиционната пресконференция в Международния пресцентър в НДК, което най-малкото е твърде невъзпитано спрямо стотиците чакащи го там и стотиците хиляди пред телевизионните екрани.

Този брифинг се състоя ден по-късно и то в централата на ГЕРБ. Където докато журналистите търпеливо преминаваха проверка дали не носят оръжие, покрай тях профуча лично Борисов по анцуг и маратонки и охраната му хукна да го догонва.
Което напомня, че още от времето, когато бе столичен кмет, по обед той  чакаше сгодна топка да вкара гол, както и да ви звучи това… 

Преди година ГЕРБ припознаха в изборните резултати автогол и отказаха да управляват. Тогава за тях гласуваха 1,081 млн. избиратели, а сега – около 1,160 млн. гласоподаватели.
През 2013 г. партията на Борисов получи 97 места в 42-то Народно събрание, докато сега депутатите на ГЕРБ ще са 84.
На предишните парламентарни избори от ГЕРБ поискаха касирането им от Конституционния съд само четири дни след провеждането им. Това според мнозина е безпрецедентно в световен мащаб за победила в избори формация.

Ако се върнем още малко назад – до последните редовни парламентарни избори през 2009 г., ще видим, че ГЕРБ имаше 1 678 641 гласа, които донесоха на партията внушителните 39.72% и дадоха кураж на Бойко Борисов да състави правителство на малцинството.
Сега партията му регистрира отлива на около 500 000 свои симпатизанти и започва преговори в два кръга с всички парламентарно представени партии.

БСП? Наистина ли има такава партия…

БСП загуби тези избори с резултат, който в Япония би предизвикал вълна от ритуални самоубийства сред партийното ръководство. А у нас не последва нито една оставка, не се видя нито една мъжка сълза, само роденият в Сирия Нидал Алгафари и „марсианецът” Георги Кадиев излязоха с „кървави писма”, останали в електронната тишина на „Фейсбук”.
Преди година БСП имаше 748 000 гласа, сега – около 495 000. Но – обърнете внимание на другото измерение на загубата. В 42-то Народно събрание социалистите бяха 84, а сега ще са 39!

Феновете на БСП се събудиха в понеделник ослепени от много и силна червена светлина и им трябваше време, докато се усетят, че не са на предизборен митинг, а се намират в „Червената книга на политическите мастодонти” – оттам и заревото над главите им.
Зевзеци, но и сериозни политически анализатори, коментираха, че вечните трети на всички избори – ДПС – нарочно са задържали резултата си – рано било да пуснат БСП да им диша във вратовете.

Жонглиращите с числа едвам-едвам пресметнаха, че ако към гласовете за БСП прибавим бюлетините за АБВ, и ако към тях притурим гласувалите за Татяна Дончева, то загубата не била толкова тежка. След което се засрамиха от еквилибристиките си и млъкнаха.
Михаил Миков не покани Сергей Станишев на пресконференцията в НДК. Румен Овчаров нарече загубата „следствие от бедствието Станишев”. Самият Станишев не коментира с нито дума деветата си поредна загуба от Борисов. Вероятно защото бе в нокаут, както и понеже бързаше отново да се скрие в Брюксел.

Понякога евродепутат е равнозначно на соцемигрант… Миков обаче поздрави Борисов. Вероятно воден от спомена, че предводителят на ГЕРБ не се умори сумарно цели пет години да повтаря, че Станишев не е сторил това – веднъж през 2009 г. и втори път – през миналия май.
Поредната загубата на БСП вече е историческа. Защото за първи път след 1990 г. столетницата слезе под 40 депутатски места; не е водеща сила в нито една област на страната, изгуби половината си гласоподаватели в рамките на година и нещо и го докара до извинения.

Последното не е хипербола. Три дни след изборите червената фурия Мая Манолова се извини на изчервилите се от загубата свои съграждани.
„Няма как да наречем този резултат по друг начин, освен загуба от ГЕРБ. Поради това искам да се извиня на всички кюстендилци, които повярваха, че можем да бъдем победители. Извинявам се и на тези, които въпреки всичко, което направихме, не излязоха да гласуват за нас. Вероятно сме ги разочаровали много с поведението през последните години и техният отказ да гласуват за нас макар, че са го направили през 2013 г., е една оценка за цялостното ни поведение като партия”, заяви Манолова на пресконференция в родния си град.

Странна партия, в която мъжките характери се демонстрират от жени…
Може и да не е толкова странно, ако се вслушаме в казаното от Нидал Алгафари, който знае как се печелят избори, стига тоя и оня, Първанов или Станишев, да не го третират като консуматив и обслужващ персонал.
Пиар специалистът, който не крие пристрастията си към идеите на социализма и това, че более за БСП, написа в социалната мрежа гневно писмо, адресирано „до феодалите на „Позитано”!".

В него той анализира разгромната изборна загуба на „БСП Лява България”, нарича ръководството на партията „феодална клика" и ги обвинява, че са преяли с финансова власт, призовавайки ги: „Идете си, преди да ви стигнат онези със сопите!”.
Коментарът, както се казва, е излишен.

Четири дебютанти и една изненада

Със сравнително малка разлика в получените гласове в 43-тото Народно събрание влизат четири политически сили, които със сегашните си наименования не са били парламентарно представени. Както и „Атака”, чието преминаване на 4-процентната бариера е почти незабележимо с просто око и представлява изненада дори за част от социологическите агенции.
Реформаторският блок получи 8,888% или около 317 000 гласа – повече, отколкото е сборът от гласовете за СДС, ДСБ и “България на гражданите” на парламентарните избори през 2013 г.

Днешният еквивалент на тези гласове и проценти е 23 депутатски места и признанието за четвърта политическа сила след ГЕРБ, БСП и ДПС. Участниците в коалицията не могат да бъдат наречени парламентарни дебютанти, но така или иначе преди година се оказаха извън Народното събрание.
Коалицията „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” изненада приятно с резултат 7,283%. Тези около 221 000 гласа са почти двойно повече, отколкото имаше НФСБ през май 2013 г. – 131 169, и доказват колко стратегически правилно е  коалирането с близкия като идеология и цели ВМРО.

Формацията, водена от Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, ще има 19 народни представители в новия парламент.
„България без цензура”, лишила се от ВМРО като коалиционен партньор и „попълнила” мястото с „Лидер” на Христо Ковачки, регистрира сериозно отстъпление в сравнение с неотдавнашните евроизбори.

Със 171 000 гласа формацията на евродепутата Николай Бареков (избран сега и за депутат в родината) има 5,694% от общия брой на гласовете, които й осигуряват 15 депутатски кресла и премиера в българския парламент.
Същото се отнася и за АБВ на Георги Първанов, която обаче бележи ръст на гласоподаватели спрямо евроизборите през май и прескача бариерата с резултат 4,149%. Така азбукарите ще имат 11 депутатски места – точно, колкото и „Атака”.

Прогнози на политици и финансисти

Понякога казаното днес изглежда безнадеждно остаряло утре.
Патриотичният фронт демонстрира инициативност и предложи свикването на нова кръгла маса за постигане на съгласие по националните приоритети, както и сформирането на правителство на националното спасение.
Факт е, че ГЕРБ сформира преговорен екип, воден от Цецка Цачева, за разговори с всички останали парламентарно представени партии. Предвижда се и втори кръг от преговори с обещанието там на масата да е и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Той и заместниците му потвърждават, че ще се опитат да сформират правителство на малцинството. Но в телефонен разговор с председателя на ЕНП Жозеф Дол, проведен в сряда, Борисов заявява: „Ако обаче не успеем да осигурим стабилно мнозинство, единственият изход от ситуацията е нови избори”.
Въпросът е дали действа рецептата, че болестите на демокрацията се лекуват с повече демокрация?

Обобщено с пет думи: Ясно е, че след изборите нищо не е ясно.
Всичко това има и друго измерение – чрез оценките и прогнозите на кредитните агенции и МВФ.
Във вторник международната кредитна агенция „Фич” изрази опасения, че отминалите парламентарни избори могат да доведат до по-нататъшна политическа несигурност, след като партия ГЕРБ спечели около една трета от гласовете без да постигне мнозинство в новия парламент.

„Ние очакваме изборите да доведат до още едно коалиционно правителство, но при по-фрагментиран парламент, който може да направи трудно създаването и поддържането на ефективна управляваща коалиция, дори ако ГЕРБ желаят да провеждат политика на фискална дисциплина и на структурни реформи", се посочва в доклад на анализаторите от "Фич".

А два дни след изборите Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за растежа на икономиката на България през 2014 с 0,2% до 1,4 процента ръст за цялата година. С 0,5%  бе коригирана и прогнозата за 2015 година, когато МВФ очаква да постигнем ръст от 2 процента. Засега…


В категории: Горещи новини