Народните обвинители настоявали Любомир Лулчев изобщо да не бъде даван на съд
Автор: Борис Цветанов
Епилогът на кървавия спектакъл с осъдените на смърт от Първия върховен състав на Народния съд крие една загадка. Разстрелите на осъдените и от върховните, и от обикновените състави са извършвани по чл. 556-576 от Закона за наказателното съдопроизводство и чл. 10 от правилника на затворите.
За неудоволствие на гласовитите пещерни антикомунисти (повечето бивши комунисти) най-вече за пред света тук нещата са юридически издържани. Съставя се и протокол, препис от който се изпраща до министерството на правосъдието. След окончателното приключване на „работата" и на последния обикновен състав на 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров прави пространен отчет до ЦК на БРП(к).
Там по разстрела на осъдените от Първия върховен състав в графата „осъдени на смърт" той вписва цифрата 33. В графата „разстреляни" - 30. Полуграмотните бюрократи не са обърнали никакво внимание – известно е, че има осъдени „неприсъствено". Но през 1990 г. това прави впечатление на Диньо Шарланов и Поля Мешкова, които работят над книгата "Българската гилотина".
Особено стриктен е Шарланов (някои го наричат Шарлатанов), защото той за една нощ се е превърнал в свръхдемократ, след като 40 години е преподавал в университети и школи славната история на БКП. На ренегатите трябва да се вярва, защото пред новите господари те се мъчат да се покажат по-католици от папата.
И Шарланов открива, че тъй като неприсъствено осъдените са само двама (единият не се е завърнал от чужбина, а другия не е заловен), то сметката не излиза с един осъден. Не би имало проблем, ако се погледне в протокола за разстрелите, които са поименни. Но точно той липсва. Това е единственият не открит протокол за всички разстрели от върховни и обикновени състави на Народния съд. Всичко друго - 2618 осъдени, 1046 изпълнени присъди го има стриктно протоколирано...
Нека не търсим отговор там, където го няма и не би могло да го има.
Започваме с това кой е имал власт да измъкне от месомелачката осъден между 16 ч., когато се чете присъдата, и черната кървава нощ? Единственият възможен отговор е съветското разузнаване и по-скоро вездесъщата СМЕРШ.
За неверниците ще кажем две думи за тая невидима власт - от ЦК на БРП(к) изпращат молба до съветското правителство да върне дипломатическите преписки на министерството на външните работи, иззети и изпратени в Москва, на което Кремъл отговаря, че документацията не може да бъде намерена...
Преди да продължим с търсене на тайнствения спасен от руснаците, нека хвърлим светлина върху някои недомислия, които четвърт век бродят като призраци из българския печат.
Едната е свързана с Цола Драгойчева, която се хвалела пред не знам кого си, че след като присъствала на разстрелите, прекарала най-щастливия сън в живота си.
По Закона за наказателното съдопроизводство и Правилника на затворите, които повтаряме в този финал на режисирани спектакли, задължително юридически се изпълнявали, на разстрелите присъстват: прокурор (народен обвинител), директор на затвора, главен надзирател/надзиратели, лекар, свещеник/свещеници, както и секретарят на съда. Цола Драгойчева няма никаква работа там, още повече, че в тия дни тя си има достатъчно други грижи, най-вече заради търкания с най-влиятелния човек в България тогава Трайчо Костов.
Друг любим мит на съчинителите на глупости е как нямало лекар в тая нощ на 1 срещу 2 февруари 1945 г., та се наложило осъденият на смърт д-р Станишев да установява както е по протокол, че „разстреляното лице е престанало да живее". Лекар си е имало.
И тъй като минаваме към отговор на въпроса, ето още една нелепост – „Цола Драгойчева нарежда да бъде разстрелян легендата Лулчев", пише в заглавие в тиражен вестник Ана Кълцева. Няма да се спираме на другите неточности там. Знаем вече, че Соня-Цола не е кой знае какъв фактор тогава. Още повече да „нарежда"!
Стана ясно, че отървалият куршума е астрологът, гадателят, летецът, писателят, поетът, дъновистът и приятел на цар Борис ІІІ Любомир Лулчев.
Неговата история като подсъдим е удивителна. Главният народен обвинител Георги Петров настоява той изобщо да не бъде съден. Той прави това с особена аргументираност на 20 януари 1945 г. на специалното съвещание на ЦК на БРП(к).
Запомни тая дата, читателю. И ако си мислиш, че присъдите са решени от съда на 1 февруари, сега ще разбереш, че грешиш. Нито на 1 февруари са решени, нито пък от съда.
На това съвещание Георги Петров, както и други обвинители, и дори министърът Антон Югов, се застъпват пред настояващия за тотални разстрели Трайчо Костов за д-р Иван Бешков, за Димитър Кушев, за генерал Теодоси Даскалов, внук на Бачо Киро, както и за други подсъдими. Но Трайчо Костов си знае: смърт, та смърт! Той удря по масата с юмруци и се заканва на народните обвинители, че после ще ги клевети в писма до Димитров в Москва.
Конкретно за Лулчев Георги Петров носи от девет кладенеца вода, за да го спаси. Той е отървал от въжето десетки осъдени на смърт комунисти, спасявал е евреи, уговарял е царя за амнистии, застъпвал се за права на жените и се обявявал против Закона за защита на нацията и Закона за цензурата в печата. Той настоява, че за Лулчев са се застъпвали видни общественици и писатели, агентът на съветското разузнаване Крум Кюлявков, както и народният обвинител Николай Гаврилов. Накрая опитва и един често печеливш казус: след като определя Лулчев за феномен, накрая заключава: ако прочетете дневника му, ще разберете, че този човек е луд.
Това още повече вбесява Трайчо Костов. „Та тоя идиот е давал десет години съвети на царя!" - крещи и размахва юмруци комунист номер едно.
Събралият в себе си властта на Партията, държавата и съда, не си е направил труда да разбере кога Лулчев е давал съвети на царя. Справката посочва, че в периода 1938-1941 г. между двамата има 99 срещи, докато след това до смъртта на монарха те са само 22.
Сега да потърсим причината защо Москва толкова се е загрижила за живота на Любомир Лулчев. И ако читателят е забелязал разминаване между Кремъл и най-влиятелния човек в България, само отбелязваме, че дълго време след Девети септември между съветските представители в България и Трайчо Костов не са съществували кой знае какви контакти. Съветите просто са го избягвали.
В дневника на мага, който ще бъде ползван от съда, ще има малки добавки и редакции, а той не трябва да издава играта си с руснаците. Срещу това животът му ще бъде запазен.
В дъното на тази история лежи един майстор на фалшификациите, който дълго време минаваше за Вожд и Учител на българския народ. Той е видял в дневника на астролога потенциалната възможност да бъде решаващ фактор в обработката както на съда, така и на общественото мнение у нас, и в чужбина.
Но пред Народния съд един дневник на мъж, комуто според думите на княгиня Евдокия „царят се доверявал като на човек земен и че отношението му към Лулчев било много по-особено, отколкото към когото и да било друг близък на двореца", в истинския му вид не му вършели работата. Един фалшифициран по негова диктовка дневник би се превърнал в безапелационен фактор. Това би било, както ще пише в писмо до Трайчо Костов „политически документ на епохата".
И Георги Димитров се свързва със специалисти по фалшификациите - един отдел в НКВД на „Версофьоновка", пресечка на „Лубянка", в която знаем от други публикации в „Десант" се намира и една тайна лаборатория. Той и друг път е ползвал услуги на професионалистите там, както в случая с делото „Дружеловски-Якубович”, необходимо му за фалшифициране историята на атентата в „Света Неделя" през 1925 г.
И къде са Ви доказателствата за тази фалшификация? За това, че Лулчев не е бил разстрелян? А че Лулчев е бил съветски шпионин – почти няма съмнение, тъй като и на Дънов не му е чист косъмът. Знае се, че е спасявал Георги Михайлович Димитров, с когото са живеели в къщи-близнаци на ул. "Опълченска". Само не разбирам защо Дънов се е самоубил... Нали е уж християнин, нали е близък със съветския поданик Михайлович, нали "братята-славяни" идват, които той чака и на които предрича бляскави победи...
