Открай време преди избори духовете се разбуждат. Някога подготовката се извършвала със сопи и заплахи, дори и с убийства.
В днешно време на мода е купуването на гласове. На преден план винаги е агитацията.
През тридесетте години на миналия век кандидат-депутат отишъл на среща с избирателите в етрополското село Равна. Говорили каквото са говорили, като кандидатът давал щедри обещания. Към края на срещата местен жител поставил въпроса, че оттатък Балкана е гара Саранци и през един тунел, ако се направи, може влакът да стигне до Равна. „Ама разбира се - разпалено обещал мераклията за народен представител, – и влак ще прекараме!”. Тогава се обадил каруцарят, който съпровождал господина: „Ха довиждане, господин кандидат, я си отивам с каруцата, па ти си доди с влака!”. Така кандидат-депутатът се разходил пеша до Етрополе. А влакът и досега не е стигнал до тези места.
Разказваше ми един бивш партизанин, който работеше в горското ведомство, че по време на партизанлъка отишли при един овчар в Рила да секвестират овца – за прехраната. Брадатият шоп смирено стоял, подпрян на гегата. Партизаните го наобиколили и започнали да му обясняват какви добрини ще настъпят, когато те дойдат на власт. Овчарят мълчаливо ги слушал и когато си тръгнали, проговорил: „Море секи мачи да са качи!”. Неизменна житейска философия.
Преди избори, след забраната на земеделската партия през „демократичните години” около 1923-та, в с. Осиковица, Ботевградско, на една сватба правели предизборно събрание. Развеселени, музикантите изпълнили земеделския марш. На другия ден били привикани в околийското полицейско управление. Стражарите започнали яко да ги налагат. По едно време тъпанджията се развикал: „Чакайте, бе, господа стражари, защо и мен биете?”. „Мамка ти, ръмжели стражарите, земеделски марш ще свириш!” . „Ама я на сички маршове тупам еднакво, немам вина”... В такива случаи народът казва: „Малко акъл да имаш, но навреме да ти дойде”.
През 1948 г. Тодор Живков е кандидат за народен представител в Правешкия избирателен район. Агитаторите отишли при чорбаджията Иван Стефанов, за когото знаели, че е опозиция. При разговора го запитали защо е против Живков. Казали му, че момчето е от неговата махала и не е лошо. „Момчето ни е добро, ама партията му неела (нефела)!” - контрирал бай Иван. Сега има много партии и изборът е голям.
На вота след 10 ноември 1989 г. сме се наредили да гласуваме пред урната в Правец. От опашката известният шегобиец Васил Кошински се провиква: „Как се гласува – с шапка или без шапка?“. Рекох му: „Бай Василе, внимавай коя бюлетина ще пуснеш, та следващия път да не гласуваш с фес!”
Минаха много години и много избори оттогава, но това е в сила и до днес.
Дано народът се осъзнае и избере най-доброто.
