Стотици родолюбци от НФСБ и ВМРО почетоха паметта на загиналите за свободата по време на Илинденско-Преображенското въстание
Автор: Десант
Стотици членове и съмишленици на Патриотичния фронт, в който влизат „Национален фронт за спасение на България“ и ВМРО-БНД, почетоха паметта на героите, загинали преди 111 години по време на Илинденско-Преображенската епопея за освобождението на останалите под турско робство български територии.
Представители на общинските организации на двете формации от цялата страна се събраха на 23 август в местността Петрова нива, където през 1903 г. се провежда конгрес на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия.
На заседанието в „Странджанското Оборище”, както става известно това място, се взима историческото решение да се подкрепи избухналото вече в Македония Илинденско въстание и да се предприемат бунтовни действия и в този край, за да се присъединят Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободната вече родина.
Стотиците родолюбци преминаха в импровизирано шествие по пътеката към издигнатия тук мемориал, където бяха положени венци и цветя. Паметникът е построен в края на 50-те години на миналия век и в костницата към него са положени тленните останки на легендарния войвода Георги Кондолов.
Пред монумента на преображенци сведоха глави съпредседателите на НФСБ Валери Симеонов и Валентин Касабов, секретарят на партията на СКАТ Мария Петрова, общинските съветници Георги Дражев, Христиан Митев и Ангел Божидаров, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, общинският председател на бургаските войводи Георги Дракалиев, както и журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант“.
„Ние сме тук, за да се преклоним пред героите, които са оставили костите си, жертвали са живота си, семействата си и дома си, за да направят нещо за своята родина.
Днес на Петрова нива са дошли не само техните потомци, но и хиляди млади хора от цялата страна. Именно почитта към героичното минало на нашия народ е пътят за възраждане на Родината и спирането на пагубните процеси на отродяване на българската нация. Не трябва да забравяме завета на великия Николай Хайтов: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко“. Затова се обединихме в мощна патриотична коалиция, за да заявим ясно и категорично своята воля и решимост да вземем активно участие в процесите на обновяването на България.
След 25-годишен непрекъснат упадък, страната трябва да бъде спасена от хора, които поставят националните интереси над личните и партийните. Това са хилядите членове и симпатизанти на Националния фронт, ВМРО и патриотичните сили и организации, обединени около каузата за възраждането и просперитета на Родината“, развълнувано заяви Валери Симеонов пред насъбралото се множество, развяващо вдъхновено родния трибагреник.
Към стотиците привърженици на патриотичната кауза се обърна и Красимир Каракачанов.
„На Петрова нива преди 111 години започва втората част от въстанието, избухнало в Македония на Илинден. Тази историческа местност остава в паметта на поколения българи. На това свещено за всеки истински патриот място не може да има лични и партийни интереси, а само отдаване на почит към тези хора, оставили семействата и имоти в името на най-висшата цел – Свободата!“
Съпредседателят на Националния фронт Валентин Касабов пък припомни безсмъртните думи на войводата Георги Кондолов: „Делото е свято, проклети да сте, ако не го продължите“.
След прочувствените му думи, патриотите се отправиха към църквата „Св. Петка”, където запалиха свещ в памет на загиналите въстаници.
Тазгодишният възпоменателен събор събра на святото за всеки българин място над две хиляди потомци на тракийските бежанци от цялата страна. Празненствата започнаха със заупокойна молитва, която бе отслужена от сливенския митрополит Йоаникий.
За втори път, откакто се провежда съборът на Петрова нива, на него бе направена възстановка на историческите събития в региона отпреди 111 години. Професионални актьори и доброволци от Национално дружество „Традиция“ влязоха в ролята на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов и останалите въстаници, както и на заптиета от турската армия.
Сред най-атрактивните моменти бе нападението над конака в Малко Търново и завързалата се битка с османските части, пазещи града. Пукотът от пушките и възгласите „Свобода или смърт!“ върнаха присъстващите отново в героичното време на установяването на прочутата Странджанска република. За съжаление радостта от свободата през 1903 г. трае едва 26 дни, след което въстанието е жестоко потушено от редовната 40-хилядна турска армия. Десетки села в красивия планинска край са опожарени, а жертвите на бунта наброяват близо 15 хиляди. Старци, жени и деца са избити или отвлечени.
В традиционната за събора тържествена проверка взеха участие Националната гвардейска част и представителни блокове на военноморските, сухопътните и въздушните войски. Вечерта завърши с красивата заря, която освети небето над Странджа, съпровождана от изпълнението на Странджанската марсилеза – химна на преображенските въстаници „Ясен месец веч изгрява“.
Междувременно граждани, дошли да поднесат цветя и да се поклонят пред портретите на героите от историческото събитие, се чудеха защо е отцепена задната част на момориала.
Оказа се, че са взети предпазни мерки, след като са открити няколко дълбоки пукнатини, които застрашават целостта на конструкцията. Няколко камъка вече са паднали, с просто око се вижда неравната повърхност, особено в задната част. Паметникът е в окаяно състояние и опасността да се срути е напълно реална. Според специалисти състоянието на светинята е толкова лошо, че се налага да бъде съборена почти до половината и изградена наново.
За разлика от последните години, когато съборът рядко биваше уважаван от представители на висшия управленски ешелон на страната, сега направи впечатление засиленото политическо присъствие на хора от властта. Отсъстваше единствено представител на президентството, въпреки че честването бе под патронажа на Росен Плевнелиев.
Затова пък на поляната край Малко Търново се появи служебният министър на образованието Румяна Коларова, която държа дълга и на моменти напълно безсмислена реч. Без, разбира се, да отрони и дума за дължимите от страна на Турция обезщетения в размер на близо 30 милиарда лева, които съгласно Ангорския договор от 1925 г. южната ни съседка следва да изплати на потомците на бежанците от Одринска Тракия.
