В малкото време, оставащо до изборите, служебният кабинет подозрително се разбърза да реализира един позабравен проект за изграждане на газопровод между България и Турция
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Докато беше премиер, Бойко Борисов успя да понаучи някоя и друга купешка думичка, като най-любима определено му беше „диверсификация“. Особено енергийната. Та тази дума като мед капеше от устата му и той не пропускаше да я използва къде седне и къде стане.
„До този момент реално не е работено по диверсификацията на доставките на природен газ за България, а само е използвана думата като клише” – възмути се той в началото на април 2012 г. по време на официалното си посещение в братска Грузия. Та тогава стана реч за едни доставки на втечнен газ от Азербайджан през грузинска територия за България.
Двадесетина дни по-късно Борисов се срещна и с азерския си колега Артур Расизаде, след което отсече: „Основното трасе за доставка на газ от Азербайджан за България трябва да бъде през Турция. Друг вариант за диверсификация няма“.
От прессъобщенията тогава се разбра още, че обмисляните варианти за трасето за пренос на газ от Азербайджан за България са през Грузия и Турция, и през Черно море и Румъния. А съгласно пътната карта по проекта, закодиран като ITB, се предвижда необходимата инфраструктура на територията на България да бъде завършена до края на 2013 г., a дейностите, свързани с влизането в експлоатация на газопровода, да се осъществят през март 2014 г.
Апропо, броени дни преди априлските рандевута на Борисов с грузинци и азери – на 20 март същата година, България и Турция успяха да подпишат декларация „за ускоряване изграждането на системна газова връзка между двете страни“.
Не е ясно как точно са си представяли отговорните наши и турски фактори това „ускоряване“, но междувременно изтече 2013 г., а вече се вижда краят и на настоящата 2014 г., а нищо от замислената междусъседска газова връзка не е придвижено и сантиметър напред.
И ето че преди дни – на 22 август т. г., нещо по висшите етажи на властта, и по-конкретно в Министерството на икономиката и енергетиката, се раздвижиха и взеха, че спретнаха едно заседание (оказва се, че е второ поред) на съвместната работна група за изграждане на междусистемната газова тръба с комшиите от югоизток.
„Днешната среща е важен елемент от усилията на правителството за диверсификация на газовите доставки на страната" – изказа се по този повод зам.-министърът на икономиката и енергетиката Антон Павлов.
Всяка прилика със Сашо-Йордановото „Днес е един добър ден за българската демокрация“ вероятно е случайна. Както може би и споменаването на „диверсификацията“ може случайно да се изтълкува като намек за някаква интимност на проекта с Бойко-Борисовата партия.
Сигурна съм, че лидерът на ГЕРБ дълбоко в себе си гневно завижда на досегашния главен енергетик на „Лукойл България“ и настоящ заместник икономически министър Павлов, който пък използва в словото си така сладко и медено звучащия израз „двупосочен интерконектор“ като синоним на тривиалното „междусистемната газова връзка“.
Та този интерконектор щял бил да „позволява реализирането на газови потоци от България за Турция, както и от Турция за България и региона".
От цитираните в министерския сайт думи на Антон Павлов се разбира също, че зам.-министърът бил „категоричен, че продължава работата и по газовите връзки с Румъния и Сърбия“.
Но да се съсредоточим на двупосочния интерконектор с Турция. Ще припомним един позабравен детайл от дрънканиците на Бойко Борисов през пролетта на 2012 г. Тогава той рече, че реализацията на проекта с вкарването на азерски газ у нас зависи от възможностите на Грузия да докара синьото гориво от Азербайджан до пристанище Поти, откъдето могат да бъдат направени доставките до България.
Ако съберем две и две, много лесно ще се разбере защо точно сега, само преди една седмица, бе възстановена фериботната линия от Бургас до същото това грузинско пристанище Поти. Топлата (засега не газова) връзка тук изплува в лицето на една твърде популярна и близка до сърцето на Борисов бизнесдама – Цветелина Бориславова.
Именно тя стои в основата на реализирането на този проект като нейният фонд CSIF е собственик не само на ро-ро кораба „Дружба“, който всеки петък ще снове между българския и грузинския бряг, но и в последните месеци успя да придобие собствеността на бившия порт на „Океански риболов“ в Бургас и намиращото се в съседство рибно пристанище на „Черноморски риболов“.
Така че, както е рекъл народът: „Крушка си има опашка“. А опашката на проекта за българо-турския газопровод засега стига докъм края на септември, когато в Истанбул ще се проведе следващото заседание на работната група за изграждане на интерконектора Турция – България.
Че припряно се бърза към спешната реализация на съоръжението, е повече от очевидно. С просто око може да се види и кой и защо бърза. Ще припомним, че с ориенталско безхаберие идеята за газовата връзка между двете балкански страни отлежава вече почти цяла петилетка.
Тя се роди след избухването на руско-украинския газов конфликт през 2009 г. и още през февруари 2010 г. България и Турция се договориха да пуснат газопровод в реверсен режим помежду си.
Покрай суматохата около това ще има ли „Южен поток“ или няма да има, някак забравихме, че през есента на 2011 г. бе обявен азербайджанско-турският проект за изграждане на Трансанадолски газопровод, известен и като ТАНАП, който ще минава и през териториите на България и Гърция.
Основната му цел е преносът на природен газ от азерското находище „Шах дениз 2“ до Турция и до Европа. Пресичайки турско-българската граница, през Румъния и Унгария синьото гориво ще достигне чак до Австрия.
По това съоръжение се работи усилено и се очаква да бъде завършено до 2018 г.
И още един детайл, който прави картинката от този трансбалкански пъзел по-ясна и разбираема – в момента над 90 % от използвания в България газ пристига от Русия. Страната ни осигурява и сухопътния транзит на руското гориво до Турция, като част от газта оставя за себе си. А цяла Европа е гракнала да се диверсифицират газовите доставки и да се сложи край на руския монопол на пазара.
Меракът в това отношение е толкова голям, че от Европейската комисия набързо забравиха как през 2012 г. се тръшкаха срещу проекта за изграждане на междусистемната връзка Турция - България и отказваха каквото и да било финансиране, и сега от ЕК квалифицират ITB като проект от „общ интерес“, заявявайки че са готови да развържат кесията и да отпуснат пари за реализацията му от фонда Connecting Europа.
Обикновеният човечец наистина започва да се обгазява във всичките тези газови потоци с нерадостни мисли за това как някой пак ще си направи далаверата на неговия гръб. А цената – и за газа, и за шмекериите на родния бизнес и политически елит, естествено отново ще бъде платена от продънения му джоб.
Сухи факти Тръбопроводът на Междусистемната газова връзка Турция – България (ITB) ще е с дължина 77 км, от които 75 км на територията на България и 2 км на Турция. Планираният му капацитет е от 1 до 3 млрд. куб. м газ годишно, диаметърът на тръбата е 700 мм, а налягането на газта в нея ще достига 75 бара.
