Другата седмица започват разкопки и в Светилището на нимфите и Афродита
Автор: Христо Христов
Археолози, работещи в местността Глухите камъни край Любимец, откриха монети от времето на Филип Македонски. Според специалистите те са изключително важни, защото отново потвърждават функционирането на комплекса като култово място и през класическата и ранната елинистическа епоха.
Откритите шест монети, както и ограничено количество керамика от това време, показват, че и тогава Глухите камъни са посещавани и почитани като религиозен център. С подновяването на разкопките в скалния комплекс това лято досега са намерени над 50 находки. Сред тях са 31 бронзови монети, 11 от които от ранновизантийския период (V-ІV в.), 17 от Средновековието - главно от ХІ-ХІІ в., както и три много по-ранни - една на Филип ІІ Македонски и две на гръцкия град Абдера.
Освен тях, важна находка е една напълно запазена бронзова фибула от ранната желязна епоха. Намерена е още една по-късна фибула - от ІV-V в., както и многобройни дребни предмети - пръстени, обици, апликации, копчета, токи. Естествено има и елементи от въоръжението - железни върхове на стрели и ножове. За специалистите обаче най-интересната находка е един малък железен ключ.
Глухите камъни е един от най-големите тракийски скален култово-погребален комплекс в Източните Родопи. Възникнал е през ранножелязната епоха и е функционирал през Античността и Средновековието. Представлява съвкупност от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен каменен блок, изсечени в скалата две гробници и стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата.
За почитта на населението към това място и приемствеността между религиите тук говори изградената през V-VІ в. църква, явяваща се част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход.
През това лято екип, ръководен от доц. д-р Георги Нехризов от БАН, е съсредоточил усилията си в проучването на Централния и Северния сектор на комплекса. Усилено се изследва и т. нар. Западен сектор. Мястото представлява склон с лек наклон на юг, покрит с гъста широколистна гора и храсти, но пък оттам е най-удобният подход към най-интересните места в комплекса.
При един бъдещ проект за социализация на паметника пътят може да довежда до удобен паркинг в подножието на Западния сектор, през който да преминава пешеходният туристически маршрут. Именно това е целта на разкопките в този сектор – да се установи къде може да премине трасето на туристическия маршрут, без да се засегнат археологически структури, обясняват от Община Любимец.
Другата седмица започват и разкопките в Светилището на нимфите и Афродита край димитровградското село Каснаково, съобщиха от общинската администрация. Обектът е смятан за най-добре запазеното у нас тракийско светилище. От 1968 г. той е паметник на културата с национално значение.
Днес на мястото личат останките от обширен комплекс с множество сгради и амфитеатър. Според запазените надписи светилището е построено през II век в чест на водните нимфи и Афродита от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата съпруга Клавдия Монтана. Край комплекса текат минерални извори. За лечебната сила на водите им се носят легенди.
Смята се, че тракиецът Тит Флавий, който е служил в Римската империя, е вдигнал голям амфитеатър, храм и помещения за поклонниците. Направено през май геофизично проучване на архитектурния паметник показа и наличието на нова, неизследвана досега сграда.
Ще продължи проучването и на т.нар. мавзолей, а желанието на археолозите е да се изследва и една част от постройка, която местните наричат „театър“. Целта е да се установят нови детайли около културния живот, кипял някога по тези места. Ръководител на екипа, който работи тук, е гл. ас. д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт и музей при БАН.
