Когато минете по една от неасфалтираните улици на отстоящото на километър от Самоков старинно село Продановци, не може да не забележите къщата
Автор: Иван Ненов Снимка: Делян Василев
на самоукия художник и скулптор Иван Мачунов. Лъвската глава и кръстосаните саби зад нея върху дворната врата ще задържат погледа ви, а релефното изображение на Боримечката и черешовото топче върху стената на къщата ще събуди мигове от страниците на Вазовия роман.
И ето ни в двора. Над тясната пътека асмата хвърля дебела сянка, а наоколо цъфтят рози, кактуси и още много цветя. В дъното клонат орех хвърля дебела сянка, под която нищо не расте. Но Иван бърза да ви въведе в приземната стая, която е превърнал в своеобразен музей.
Нито камината, нито еленовите рога впечатляват толкова, колкото изграденият в дъното истински миниатюрен самоков. Миниатюрни са и чуковете, и клещите, колелото, което се върти, за да работят самоковите... И всичко може да се задвижи с пръсти.
До самокова майсторът е направил миниатюрен модел на старата къща, в която е роден. Някога той е искал да учи в художествена гимназия, но баща му не го пуснал. Все пак Иван намерил начин да бъде в близост до изкуството и станал фирмописец на самоковския ДАП. И наред с буквите, съобщенията и обявите, правил опити в областта на дърворезбата, скулптурата и живописта.
Сега в битовата му стая музей има портрети-копия на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Захарий Зограф, на дядо му Стамен, както и стенопис „Цар Иван Шишман на Самоковско поле”. Но онова, което най-много вълнува художникът самодеец е образът на Чакър войвода.
Обяснимо е. Прочутият самоковски барон, както го нарече навремето Николай Хайтов, води началото си от село Продановци. „Имаш ли нещо общо с Чакъра”? – питаме го неколцината му гости. „Знам ли?” – отговаря ни също с въпрос домакинът. Роднинска връзка може и да няма, но духовната е доловима.
Иван Мачунов е непримирим към ония пасивни градоначалници и селски кметове, които оставят на втори план паметните знаци на истинските местни патриоти. Не едно и две писмени предложения е направил пред тях да бъде издигнат бюст-паметник на Чакъра в Продановци. Това е мечтата му. Защото не може без славното минало. То е единственото, което изпълва дните му, което дава смисъл на живота му, наред с грижите за семейството.