Живи български съкровища


Живи български съкровища
28 Юни 2014, Събота


Пето попълнение на листата, Пернишка област с две кандидатури

Автор: Веселин Максимов

Перник излезе с две кандидатури за попълване на листата „Живи човешки съкровища България”. Едното от тях е женската фолклорна певческа група към народно читалище "Пробуда 1937 година" в местното село Кладница и народната певица  Мария Любенова от радомирското село Дрен.

Групата от Кладница отдавна е прочута у нас с многогласното си пеене, най-впечатляващият участник в нея е 84-годишната Миронка Анева, пяла още в Първия национален фолклорен събор, проведен в Копривщица преди цели 50 години.
Читалище „Благой Попов” от село Дрен номинира своята представителка Мария Любенова, с нейните „Песни на моето село”. Пернишка област има право да се похвали, че е единственият регион с няколко вписани български съкровища, сред които е празникът „Сурва”. Както и баба Лида Добревска от Брезник, разказваща уникални истории, и Здравка Трънска, прочута с шеговитите си народни разкази.

Обредът "Пануда в Соколово" от Добрич е друг кандидат за живо човешко съкровище. Предложението е на читалище „Просвета 1900". Той се изпълнява на третия ден след появата на бял свят на новородено и е пренесен в автентичен вид от вече несъществуващото българско село Касапкьой, в Северна Добруджа. Той е наречен също и „предрешване” и „триння”.

На него се събират най-близките жени на родилката, а тази, която е бабувала, приготвя отвара от билки, с която залива камък и го подава на младата майка, за да я стопли.
Идеята е жената да се очисти от бесовете и мъките на раждането и по този начин нейните душа и тяло да се наместят. Майката и бебето се закичват с паричка, синчец, скилидка чесън, а на китките на ръцете им се връзва червен конец за опазване от зли духове и помисли.

Също както тримата влъхви при Иисус, дошлите жени даряват бебето и го орисват за здраве, хубост и дълъг и смислен живот.
Групата за автентични обичаи към читалище „Просвета 1900” представя и песента "Калинка дума Димитър", която е част от обреда, както и предмети, използвани най-често в него.

Точно на Еньовден тази седмица историческият музей в Средец представи обичая „Еньова буля”, който беше заснет от професионален екип и има идея да кандидатства с него за следващото, пето попълнение на „Живите човешки съкровища на България”.
Обичаят се изпълнява традиционно всяка година в местното село Факия, известно с богатата си и славна история (за това в някой от следващите броеве).

Жените от селото изпълниха всички последователни обреди, от избирането на „Яновата буля” до първото зажънване на нивата и посядане за обяд. Обичаят е запазен при тронките, както се нарича местното население до края на 60-те години на миналия век, след което значението му е повече бутиково. Въпреки това обаче, неговото практикуване не е било спирано.


Бургаското село Факия ще кандидатства следващия път с уникалната си „Еньова буля”

В категории: Културен Десант , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки